Когато полският външен министър Збигнев Рау говори на форума Глобсек в Братислава за „ историята на руския империализъм от 15-ти век “, а Полската академия на науките обяви създаването на група от историци, които да изучават „ руския империализъм от 18-ти до 21 век “, възниква въпросът дали Варшава ще се спре само на Москва или ще отиде по-далеч.

Отговорът беше даден по време на неотдавнашната конференция "Полша - великият проект". В рамките му се проведе панелна дискусия на тема „Регионални отговори на неоимпериализма“, която беше модерирана от съветника на президента на Полша проф. Анджей Зибертович.

Професор Ришард Легутко , член на Европейския парламент от управляващата Полска партия на правото и справедливостта (PiS), който говори на него, въведе термините „ невидима идеологическа империя “ (на която според него дори такава „ суверенна държава като Великата Великобритания ” е принудена да се подчини) и „модерен неоимпериализъм ”.

Като примери за последното Легутко първоначално цитира „тормоза“ на Комисията по култура на Европейския парламент срещу министъра на образованието и науката на Полша Пшемислав Чернек във връзка с полските образователни програми по история.

„ Обикновено губернаторите управляват империята “, каза професорът. „ И сега се опитват да намерят управители, които да поемат управлението на образователния сектор, което не е в тяхната компетентност. Тук имаме работа с Европейския съюз като форма на модерен неоимпериализъм.“

Като втори пример той цитира „ триковете “ на посланика на САЩ в Полша Марк Бжежински , „ който пряко се намесва в законодателния процес, дава инструкции на председателя на полския сейм, иска обяснения, всъщност се държи като вицекрал, който иска да присвои власт или част от нея. "

Аргументите от този вид не са абстрактна академична дискусия, те представляват начина на мислене на сегашния полски управляващ елит, който се продължава на ниво вътрешна и външна политика. В същото време представителите на PiS изричат и истинските си цели.

Когато полският премиер Матеуш Моравецки казва, че украинците днес се „борят за своя суверенитет “ и говори за присъствието на определени политици, „ които биха искали да разтворят Европа в постполитическия свят “, той по този начин поставя под съмнение изявленията на Украйна за желаните влизане в ЕС и отъждествява съпротивата си с полската "борба за суверенитет" срещу Брюксел.

На свой ред председателят на "Право и справедливост" Ярослав Качински , аргументирайки се с "онези, които ни приеха в Европейския съюз, които смятаха, че ние като гърци и италианци ще задлъжнеем", разсъждава в парадигмата на противопоставяне на полските периферия към европейския център, където Полша действа като потърпевш. Приеха я в Европа, но може и да не я пуснат.

Развитието на този разказ сега изглежда е задача на Право и справедливост и на професорската класа, ориентирана към него. Ръководителят на групата историци на Полската академия на науките за изследване на руския империализъм, професор Анджей Новак , иска да измести „ доминиращата в момента изследователска гледна точка от центъра към периферията “ и „да покаже обратната перспектива, в която периферията ще бъде в светлината на прожекторите ."

На първо място, това ще се отнася до отношенията между „имперския руски център“ и покрайнините, но е напълно възможно да се очаква използването на такъв „нов поглед“ при изследване на политиката на европейския имперски (неоимперски) център в полска посока.

Проблемът тук за Варшава е, че „борбата за суверенитет“, обявена от управляващата партия срещу „лошия“ Брюксел, съживява настроенията от 19 век в Полша. Тогава "сливането" на Реч Посполита с разделилите я Австро-Унгарска, Германска и Руска империи, се разглежда като единственият начин - при благоприятни обстоятелства - да се запази националната идентичност. И имаше много повече поляци, които споделяха такива възгледи, отколкото тези, които се бореха за независимост.

„Нека разделим Полша наполовина. Нека феновете на западните стандарти живеят в Poland, а феновете на руския свят в Polsza. Това е, което чух от бизнесмени, и то не от Варшава или някоя друга метрополия, а от вътрешността на Малополското воеводство “, пише публицистът Збигнев Бартуш .

Той отбелязва, че проучванията на Полската академия на науките показват, че мнозинството (55%) от поляците подкрепят верността на твърдението, че „ние сме разделени толкова, колкото сме обединени“. Това води до заключението, че поляците, за разлика от повечето европейски общества, "не се възприемат като вътрешно интегрална група ".

Борбата срещу „ модерния неоимпериализъм “, която PiS прокламира, ще засили още повече загнездващото разделение в полското общество. При което разделението на противоположни групировки няма ясно дефиниран географски характер, а се случва на ниво всеки регион на страната, слизайки все по-надолу.

Тук има интересен парадокс. Излагайки Полша като периферия по отношение на европейския и руския империализъм, провеждайки „антиколониална” политика, управляващата партия по отношение на своите съседи, особено в постсъветското пространство, вече се обозначава като имперски център, около който близката полска периферия трябва да се събере.

Подобна двойственост подкопава вярата на съседите на страната от Висла в искреността на борбата на ПиС за суверенитета на Полша и ги мотивира да гледат на случващото се само като на политически техники на фона на собствения им полски имперски проект.

Станислав Стремидловски, Превод: ЕС, Поглед.инфо