Сега Китай има историческия шанс да стане новият приоритетен партньор на Русия в реализацията на проекти в Арктика

Началото на военната операция на Русия в Украйна затвърди „повратът на Изток“ в политиката на страната към Арктика. Взаимодействието между Русия и Китай за развитието на Арктическия регион се превръща в една от важните области на руско-китайските отношения на „всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие, навлизащи в нова ера“, а Китай сега има историческия шанс да се превърне в новия приоритетен за Русия партньор в изпълнението на проекти в Арктика. За това пише Людмила Филипова, старши научен сътрудник в Световния център Русия, Китай на Института за Китай и съвременна Азия на Руската академия на науките (ИКСА РАН), в статия за Валдайския клуб.

Ходът на посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия през март 2023 г. беше буквално проследен от всички водещи информационни агенции в света. Подобно внимание беше приковано към него по-скоро в контекста на възможния напредък в уреждането на руско-украинския конфликт, но основните резултати от посещението традиционно бяха в рамките на двустранния дневен ред. По-специално бяха сключени споразумения относно развитието на сътрудничеството в Арктика между двете страни, което може да има последици за бъдещето на целия арктически регион.

Като се има предвид сходството на регионалните приоритети и интереси на Русия с други арктически държави, особено с други страни от Арктическата петорка, Русия традиционно дава приоритет на взаимодействието с арктическите, а не с неарктическите играчи в регионалните проекти. Руските официални лица последователно изразяват увереност, че всички основни "правила на играта" в Арктика трябва да бъдат установени от осемте арктически държави, които са членове на Арктическия съвет, в пълно съответствие с международното право.

Що се отнася до отношенията с неарктическите държави със статут на наблюдатели в Арктическия съвет, включително Китай, те трябва да се изграждат на принципите на зачитане от страна на неарктическите държави на суверенитета, суверенните права и юрисдикцията на страните от Арктическия съвет, както и исторически установения международен правен режим на региона.

Изострянето на отношенията между Русия и Запада на фона на украинската криза доведе до руската политика на „завъртане на Изток“, която първоначално получи предпазливо продължение в Арктическия регион. Антируските санкции до голяма степен премахнаха съществуващите по-рано страхове за широкомащабно арктическо сътрудничество между Русия и нерегионални играчи и всъщност допринесоха за засилването на взаимодействието в Арктика между Русия и нерегионалните играчи, включително Китай.

По някакъв начин тези промени допринесоха за продажбата на допълнителен дял от 9,9% в проекта Yamal LNG на китайския фонд „Пътят на коприната“ (в допълнение към 20% дял, продаден преди това от CNPC), а успехът на първия проект постави началото основа за участието на Китай в проекта „Арктика LNG - 2".

В резултат на това китайската страна получи почти 30% в проекта Yamal LNG и 20% в проекта Arctic LNG-2, което позволи на руската компания НОВАТЕК да привлече дългосрочни заемни средства за развитието на проекта при изгодни условия. В замяна, в допълнение към преките приходи от инвестиции, китайската страна получи достъп до природни ресурси, възможността да внася суровини, които сама добиваше.

Китай успешно увеличава износа на своите технологии за проекти в Арктика: като част от реализацията на Yamal LNG, Пекин достави своите технологични модули за производство на втечнен природен газ за нуждите на проекта и китайски сондажни платформи многократно са били използвани в арктическия шелф на Русия. Въпреки това дълго време руско-китайското сътрудничество в Арктика се ограничаваше предимно до търговски проекти (при това многостранни) и известно взаимодействие в научната и образователната сфера.

Сегашната степен на отношения между Русия и Китай в Арктика значително контрастира с това, което беше само преди няколко години. По време на историческата пета арктическа научна експедиция на Китай през 2012 г. ледоразбивачът Snow Dragon (雪龙, Xue Long) направи първото си преминаване през Северния морски път. Експедицията обаче влезе в историята не само по тази причина - Русия забрани на китайските учени да провеждат морски изследвания по време на преминаването по Северния морски път.

През 2020 г. Валерий Митко, известен руски учен и президент на Арктическата академия на науките, беше обвинен в държавна измяна в полза на Китай. През 2021 г. по време на конкурс за изграждане на нови руски ледоразбивачи, Министерството на промишлеността и търговията на Русия говори рязко срещу участието на китайски корабостроителници в проекта: „Прехвърлянето на Китай на проектна документация за ледоразбивач се нарича неприемливо, тъй като Русия се конкурира с партньор в арктическите разработки“.

Началото на военната операция на Русия в Украйна и широкомащабната санкционна политика на западните страни, насочена срещу Москва, затвърдиха "поврата на Изток" в политиката на страната към Арктика. В контекста на преустановяването от други арктически държави на сътрудничество с Русия в Арктическия съвет, където Русия продължава да председателства от 2021 г., в Съвета на Баренцовия евроарктически регион, във формата на Северното измерение и Съвета на министрите на Северните държави, тенденцията към увеличаване на присъствието на Китай в Арктика вероятно само ще се засили.

Дори ако работата им бъде възобновена, взаимодействието в същия Арктически съвет, където партньори на Русия вече няма да бъдат пет, а седем държави от НАТО, бъдещето на съществуващите формати на многостранно сътрудничество в Арктика е застрашено.

Това предположение се потвърждава от промените в Основите на държавната политика в Арктика за периода до 2035 г., които руският президент Владимир Путин одобри през февруари 2023 г. малко преди посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия.

Ако в по-ранното издание от 2020 г. задачата беше „укрепване на добросъседските отношения с арктическите държави на двустранна основа и в рамките на многостранни формати за регионално сътрудничество, включително Арктическия съвет, крайбрежната арктическа „петорка“ и Съвета на Баренцово/Евроарктическия регион“, сега приоритетът на външните отношения на Русия в Арктика става „развитието на отношенията с чужди държави на двустранна основа, в рамките на подходящи многостранни структури и механизми“.

С други думи, Русия официално заявява, че едва ли е готова да характеризира настоящите отношения с арктическите си съседи като „добросъседски“ и вижда бъдещето на международното сътрудничество в региона с по-широк кръг от страни.

Тези промени в един от ключовите руски документи за Арктика поставиха основата за споразуменията, постигнати от лидерите на Русия и Китай по време на посещението им в Москва през март 2023 г. Съвместното изявление относно задълбочаването на отношенията на всеобхватнто партньорство и стратегическо взаимодействие, навлизащи в нова ера, публикувано по време на посещението, завърши с думите: „Страните са за запазването на Арктика като територия на мир, стабилност и конструктивно сътрудничество ”, което предполага по-нататъшно задълбочаване на диалога между Москва и Пекин по темата за Арктика.

Много по-значимо обаче беше споменаването на решението, което не беше включено в нито едно от съвместните изявления, но беше изразено от руския президент Владимир Путин по време на преговорите: „Ние виждаме обещаващо сътрудничество с китайските партньори в развитието на транзитния потенциал на Северния морски път. Както казах, ние сме готови да създадем съвместен работен орган за развитието на Северния морски път.

Северният морски път (СМП) заема специално място в приоритетната система на руско-китайското сътрудничество в Арктика, особено в контекста на развитието на Полярния път на коприната и по-широката инициатива „Един пояс, един път“.

Развитието на Северния морски път е от особено значение както за Китай - като най-големия изпращач и получател на стоки, транспортирани по море, така и за Русия - в контекста на задачите за модернизиране на нейната инфраструктура (и необходимостта от привличане на чуждестранни инвестиции за това), увеличаване на товарооборота по маршрута (поне до нивото на определената и все още непостигната цел от 80 милиона тона) и превръщането на Северния морски път от национална транспортна артерия в международен транспортен коридор.

Дори преди няколко години, дори когато вече се чуваха гласове и от двете страни, че двустранните отношения са достигнали „безпрецедентно високо ниво“ и горните задачи не звучаха по-малко остро, беше невъзможно да се предположи, че Русия ще позволи на Китай да участва в процеса.вземане на решения относно по-нататъшното развитие на СМП. Въпреки това двустранното сътрудничество сега се развива бързо.

Само месец след посещението на президента на КНР в Русия, в края на април 2023 г., двете страни подписаха Меморандум за разбирателство за укрепване на сътрудничеството в областта на правоприлагането по море между ФСБ на Русия и Администрацията на морската полиция на КНР и за първи път китайска делегация успя да се присъедини като наблюдател към мащабното учение в Баренцово море „Арктически патрул – 2023“.

Посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия обобщи резултатите от руското председателство на Арктическия съвет през 2021-2023 г., което поради бойкота на западните страни не позволи нито на Русия, нито на самата институция да играят ролята, на която са способни и да доведат до появата на нови многостранни арктически проекти, полезни за всички страни. На този фон обаче ролята на Китай и нарастващият руско-китайски вектор на сътрудничество в региона стават много по-забележими.

Ако по-рано основните опасения относно перспективите за международно сътрудничество в Арктика бяха, че Китай, който има само статут на държава - наблюдател в АС, ще започне да изгражда своята политика в Арктика чрез „отделно“ сътрудничество с отделни арктически държави или в рамките на асоциации с други извънрегионални играчи, сега въпросът е по-остър.

Продължаването на бойкота на други арктически държави срещу Русия, която има най-дългата брегова линия в Арктика, ще продължи да я тласка в „арктическата прегръдка“ на Китай, допринасяйки за задълбочаване на руско-китайското сътрудничество и засилване на присъствието на Пекин в региона.

***

Началото на военната операция на Русия в Украйна затвърди „завоя на Изток“ в политиката на страната към Арктика. Взаимодействието между Русия и Китай за развитието на Арктическия регион се превръща в една от важните области на руско-китайските отношения на „всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие, навлизащи в нова ера“, а Китай сега има историческия шанс да се превърне в новия приоритет на Русия, партньор в изпълнението на проекти в Арктика.

Резултатите от посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия поставиха началото на сближаването между Русия и Китай в стратегическите области на арктическото сътрудничество, което трудно може да бъде спряно, но скороста на развитие на които в значителна степен ще зависи от готовността на другите арктически държави да оградят арктическия дневен род от влиянието на по-широката глобална политика и да се върнат към конструктивния диалог в рамките на традиционните институти на многостанното сътрудничество.

Превод: ЕС, Поглед.инфо