Президентът на Уганда Йовери Мусевени подписа закон, въвеждащ смъртно наказание или доживотен затвор за хомосексуалност и предаване на ХИВ/СПИН при еднополов секс.

В допълнение, за "пропаганда" на хомосексуализма провинилите се в страната вече ще бъдат затваряни за до 20 години.

Законът също така затяга наказанията за еднополов секс, които преди това съществуваха в страната, чак до смъртно наказание. Подобна атака срещу ЛГБТ общността предизвика вълна от осъждане от правозащитни организации, фондации за ХИВ и западните лидери. Съединените щати предупредиха Уганда за възможните икономически последици от приемането на "антихомосексуалния акт".

Хомофобия и панафриканизъм

Африка винаги е имала репутацията на най-хомофобския континент. В тридесет и осем африкански страни връзките между хора от един и същи пол се наказват със затвор или дори със смъртно наказание, както в Судан и Мавритания.

И въпросът тук не е в икономическата или културна "изостаналост" на африканските страни и в суровите местни обичаи, както пишат западните медии. Или по-скоро не само в това. Разрастването на хомофобските настроения тук е неразривно свързано с пробуждането на националната идентичност и разрастването на панафриканските настроения.

Хомосексуалността в Африка се смята за „болест, дошла от Запада“. И колкото повече африкански държави ще претендират за суверенитет и независимост от западните държави в политическо отношение, толкова по-големи ще бъдат хомофобските настроения и строгостта на законите в тази област.

Така общият дискурс на панафриканизма като „истинска свобода“ и освобождаване от постколониалните форми на зависимост (в сферата на икономиката, културата и другаде) е неразривно свързан с хомофобията. Няма да отиваме далеч и да отбележим, че в Русия борбата с ЛГБТ пропагандата е важен момент в общата идеология на конфронтация със Запада.

Нека да фиксираме още веднъж: борбата срещу хомосексуализма всъщност означава продължаване на "борбата със Запада" и борбата за политическата субектност на Африка.

Съответно, политическите елити на африканските страни едва ли ще напуснат „хлъзгавата хомофобска пътека“ дори под заплахата от санкционен натиск. Освен това, ако тези санкции се спазват, те само ще станат още един фактор за консолидация на властта и обществото в борбата срещу опитите за външна намеса.

Ще устои ли Уганда?

Подобна ситуация вече се разви в Уганда. Беше през 2014 г., когато западните правителства оттеглиха част от помощта, наложиха визови ограничения и намалиха сътрудничеството в областта на сигурността в полза на по-малко строг закон срещу ЛГБТК. В отговор Конституционният съд на Уганда отмени този закон.

На ниво реторика днес всичко върви по същия сценарий. И е логично да се предположи, че сензационният закон ще се превърне само в разменна монета в преговорите между местните власти и международните организации.

Има много в баланса за Уганда. Страната получава милиарди долари, включително за борбата срещу СПИН и маларията, но сега може да бъде изправена пред още санкции.

Ръководителят на Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека (OHCHR), Фолкер Тюрк, вече нарече текста на закона "дискриминационен" и предположи, че той е "най-лошият в света по рода си ". OHCHR заяви, че е „ разтревожен “ от влизането в сила на този „ драконовски и дискриминационен “ законопроект, „ противоречащ на Конституцията и международните договори “, който проправя пътя за „ систематични нарушения на правата на ЛГБТ “.

Президентът на САЩ Джо Байдън също осъди „ трагичното нарушение “ на човешките права и проучва последиците от закона за „ всеки аспект на сътрудничеството между САЩ и Уганда “, включително помощта и инвестициите.

„ Неспособността на Уганда да защити правата на LGBTQI+ хората е част от по-широкото нарушение на човешките права в страната“, каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен , имайки предвид визовите ограничения.

Ръководителят на дипломацията на Европейския съюз (ЕС) Жозеп Борел го охарактеризира в прессъобщение като „ жалък “ и „ противоречащ на правата на човека “ закон.

Обединеното кралство, от своя страна, заяви, че е " разтревожено, че правителството на Уганда е подписало дълбоко дискриминационен закон срещу хомосексуализма ", каза държавният секретар по външните работи Андрю Мичъл в съобщение за пресата .

От друга страна, от 2014 г. ситуацията в света се промени фундаментално.

Все повече страни издигат знамето на борбата срещу колониализма, включително във формат на въоръжена конфронтация, както това се случва на територията на Украйна.

При тези условия западните държави могат да си затварят очите за целевата аудитория и техните най-вероятни поддръжници в страните от третия свят. В противен случай, използвайки примера на Уганда за Запада, може да бъде загубена още една държава на континента, която играе важна роля в региона на Източна Африка.

Парламентаристите от Уганда, на свой ред, вече заявиха, че са готови да „ погледнат по-отблизо на партньорите от арабските страни “, за които въпросите, свързани с пола, нямат значение в бизнес взаимодействията, в отговор на опити за външен натиск.

Курс към традиционализъм

Въпросът обаче не е само в популизма на властите в редица африкански страни или в настроенията в обществото. Хомофобията отразява обща тенденция в Африка към придържане към традиционни ценности.

Например половината от участващите страни, подписали Глобалния пакт срещу абортите, са представители на африканския континент: Буркина Фасо, Гамбия, Джибути, Замбия, Камерун, Кения, Демократична република Конго, Конго, Либия, Нигер, Сенегал, Судан , Уганда, Кралство Есватини и Южен Судан.

В необвързващата декларация се посочва, че тя има за цел да подобри здравето на жените, да запази човешкия живот и да укрепи семейството.

„ Ние, представителите на нашите суверенни държави, декларираме, в духа на взаимно приятелство и уважение, нашия ангажимент да работим заедно, за да потвърдим отново липсата на международно право на аборт “, се казва в изявлението.

Неговите автори поставят особен акцент върху темата за суверенитета: „ Всяко действие или промяна по отношение на аборта в системата на здравеопазването може да се прилага на национално или местно ниво само в съответствие с националното законодателство.“

Идеологията на този документ е формулирана по следния начин: „ Абортът не трябва да се насърчава като един от методите за семейно планиране <…> детето <…> се нуждае от специална защита и грижа <…> както преди, така и след раждането .

Тази декларация обединява толкова различни държави като Полша и Унгария, от една страна, Гвинея и Демократична република Конго, от друга.

Съединените щати, по време на президентството на Доналд Тръмп, също подписаха декларация срещу абортите и станаха 32-та сред страните, които заедно представляват 1,6 милиарда души. На 22 октомври 2020 г. се проведе виртуална церемония по подписване на „Декларацията на Женевския консенсус“ (Глобален пакт срещу абортите), сред страните инициатори бяха Унгария, Египет и Индонезия.

Как да обясним факта, че условно казано, страни, които са обвинявани в придържане към идеологията на бялото превъзходство (Унгария и Полша), подписват декларация с петнадесет африкански държави? Очевидно е, че наред с религиозните, расовите и екологичните противоречия, в много по-остра форма, светът е разделен и по полов признак.

Нова гореща война разделя света на два блока: от една страна, патриархални държави, от друга, територии, където вече се е състоял феминопреврат.

И в този смисъл Африка, въпреки всичко освен (политическа нестабилност и икономически безредици), остава пространство, свободно от ляво-либерална диктатура. Днес африканските държави се превръщат в авангард на традиционалистката съпротива.

Антиковидните настроения

Друг щрих към всичко изброено по-горе е явното ковид дисидентство на африканските страни в периода на глобалните пандемични ограничения през 2020-2021 г. Африка тогава показа ярки прояви на "бунт".

Припомнете си, че президентът на Танзания Джон Магуфули до последно се опитваше да се съпротивлява на диктатурата на СЗО. Той беше държавник и се опитваше да запази суверенитет не само по отношение на противопоставянето на убийствените карантинни мерки.

Магуфули също наложи цензура върху всякаква информация, идваща от Запада, отказа да закупи западни ваксини със средствата, отпуснати като част от международната помощ, и купи лекарство за COVID-19, създадено на базата на екстракт от полени от мадагаскарците.

Танзания беше истински оазис на свободата (включително и за руските туристи) в разгара на глобалното блокиране през 2020 г. и 2021 г.

Така имаме определена триада от „антизападни“ настроения на Черния континент: „срещу ЛГБТ“, „срещу ковид“, „срещу колониализма“.

Разбира се, тези настроения, които са изключително популярни в обществото, не винаги се реализират под формата на политически решения, взети от властта. Най-често въпросът се решава чрез преговори и уверения за финансова подкрепа от международни институции.

Като цяло обаче има тенденция. Много по-интересна и справедлива, за разлика от карнавала, наречен BLM. Африканските страни, докато техните собствени елити се пробуждат, все повече застават в челните редици на традиционалистката съпротива срещу ляво-либералните световни „ценности“.

Всички тези процеси могат да се разглеждат като благоприятен фактор за активизиране на външнополитическите усилия на Русия в африканското направление.

Виктор Василиев, Превод:ЕС, Поглед.инфо