Парадоксът е, че Русия е принудена да се разширява, принуждавайки я да излезе извън границите на Руската федерация.

Путин многократно е подчертавал, че имаме достатъчно от тази територия, останала от СССР, която трябва да се опитаме да устроим повече. Да, каза той, загубихме част от историческите земи, но сме готови да приемем това и да живеем в добросъседство.

И аз му вярвам: опустошените земи около Русия и дори в еднополюсен свят са ужасно главоболие и бреме за бюджета. Това отчасти обяснява, че Донбас беше ничия земя в продължение на 8 години.

Прагматичната логика звучеше така: защо ни трябва Донбас, след като Крим трябва бъде нахранен, парите изтичат в бездната.

Иронията на съдбата и провидението обаче се крие в това, че самите врагове принуждават Путин да върне историческите руски земи педя по педя, в противен случай те ще бъдат превърнати в предни постове на русофобията.

Руската иредента е чисто от съображения за сигурност! Както каза губернаторът Гладков, за да се осигури Белгородска област, е необходимо да се анексира / освободи Харков. Но тогава ще възникне въпросът за сигурността на Харков, което означава, че Полтава и Суми трябва да бъдат върнати. И така нататък във възходящ ред.

Кремъл не е имал и няма приписваните му коварни планове за експанзионизъм и агресия. На Русия просто не й е оставен избор и слава богу.

Нашият експанзионизъм е толкова бавен и форсиран, защото Москва прибягва до него под заплаха за сигурността – така беше и през 080808 г., и в Крим, и в началото на СВО.

Ако врагът беше по-умен и по-малко алчен, нямаше да ни провокира и тогава Русия щеше да остане в рамките на Руската федерация.

Но Западът започна да ни обгражда с дъга на враждебност от Балтика до Кавказ - и стартира руската иредента и разширяването на руските граници.

И слава Богу!

Превод: СМ, Поглед.инфо