Сводка е проект на двама журналисти от авторитетното френско издание Курие Интернасионал (Courrier International, част от групата на Le Monde), Александър Леви и Катрин Гишар. Има за цел осветляването на войната в Украйна и нейните последици за Европа. Публикува се в Телеграм на френски език и от началото на 2023 г. на български (линк тук).
Мирослав Додик (отново) при Путин. Президентът на Република Сръбска, сръбската съставна част на Босна и Херцеговина, със сигурност е европейският лидер, който се е срещал с Владимир Путин най-много от началото на войната в Украйна: три пъти. И може би ще има още, като се има предвид възхищението на Мирослав Додик от господаря на Кремъл - "един от най-влиятелните хора в света", според него. "За мен е чест, за Република Сръбска е чест, че човек от такъв висок ранг приема нашия медал", каза той, когато на 23 май му връчи най-високото отличие на РС, за което дойде лично в Москва. Но дали това е всичко, за което е дошъл? Според наблюдатели Додик със сигурност ще поиска да получи газ на "приятелски" цени въпреки войната, но и пари, с които да запълни дупката в бюджета на РС. В замяна на това той ще продължи да не участва в "антируската истерия" в света и дори открито да подкрепя войната в Украйна. А може би и подмолно да продължи ролята на Република Сръбска на ретранслатор на руската хибридна война на Балканите. Така че сделката си заслужава.
Остра обмяна на реплики между Виктор Орбан и Киев. Според унгарския министър-председател Украйна не може да спечели войната. "Ако погледнете реалността, числата, обстановката, факта, че НАТО не е готова да изпрати войски, очевидно е, че за бедните украинци няма да има победа на бойното поле", каза той. "Вие сте прави да казвате, че Русия нахлу в Украйна. Но въпросът не е кой кого е нападнал, въпросът е какво ще се случи на следващата сутрин. На следващата сутрин, и това е факт, ще има все повече и повече жертви", продължи той. Тези изявления предизвикаха остра реакция от страна на Киев: "Кремъл трябва да е щастлив : унгарският министър-председател освобождава Русия от всякаква отговорност за агресията ѝ срещу Украйна", реагира говорителят на украинското МВнР Олег Николенко. Той също така припомни, че Виктор Орбан е един от тези европейски политици, които миналата година заявиха, че "Украйна няма шанс да просъществува повече от 72 часа". "Те грешаха тогава и грешат сега. За разлика от привържениците на капитулацията, украинците ще продължат да се борят, докато не освободят напълно териториите си от руската окупация", заключи той.
Белгород, поглед от Русия. Вчера руските власти представиха своята версия за събитията, случили се в този граничен регион, където "диверсанти" от Украйна извършиха зрелищно нахлуване. Според Министерството на отбраната 70 от тях са били убити, а останалите са били "прогонени от руска територия"; руските военни твърдят също, че са унищожили четири бронирани машини и пет пикапа, като разполагат със снимки, които доказват това. Според руски източници около 3 000 военнослужещи, включително членове на специалните сили на армията, полицията и ФСБ, са участвали в "операциите по прочистване на района", ръководени от лично от генерал Александър Лапин, за когото се твърдеше, че е изпаднал в немилост заради неуспехите си на украинския фронт. В региона беше отменен така нареченият "антитерористичен режим" (KTO). Руският доброволчески корпус и Легионът "Свобода за Русия" - двете проукраински паравоенни части, които поеха отговорността за нахлуването, отрекоха да са пострадали и обещаха скоро да дадат своята версия за случилото се. За тях борбата далеч не е приключила.
Едва приключила срещата на Г-7 в Хирошима, Пекин привика посланика на Япония - страната домакин на срещата на върха, която току-що бе събрала Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство, Съединените щати и Европейския съюз. Поводът е заключителното комюнике на Г-7, което Китай намира за особено обидно. Според Пекин Япония и нейните партньори са очернили и нападнали Китай, въпреки факта че европейските държави бяха постигнали да се стигне до по-нюансиран текст, отколкото биха искали Съединените щати, Япония или Канада, които пледираха за по-твърдо отношение към Пекин. Конкретно, в заключителното комюнике, Групата на седемте повдигна въпроса за правата на човека в Тибет и Синдзян, критикува също така "експанзионистичните морски претенции на Китай в Южнокитайско море" и настоя за "значението на мира и стабилността в Тайванския проток". Пекин изрази своето "силно недоволство" от тези преопоръки.
По отношение на Украйна Г-7 отправя искане към Китай "да окаже натиск върху Русия да спре военната си агресия и да изтегли войските си от Украйна". Но дали Пекин ще направи това? Нищо не е толкова сигурно, въпреки че от началото на конфликта Китай официално се представя за неутрална държава и изпрати в Европа емисар, който да преговаря за мир между воюващите страни. След спирка в Киев миналата седмица, Ли Хуей трябва да бъде в Москва този петък.
Всъщност отношенията между Русия и Пекин никога не са били толкова интензивни. Руският министър-председател Михаил Мишустин в момента е в Китай. А Чен Уенцин, близък на президента Си Дзинпин, член на Политическото бюро на Китайската комунистическа партия и доскорошен министър на държавната сигурност, започна осемдневно посещение в Москва, където вече проведе разговори с Николай Патрушев, ръководител на руския Съвет за сигурност. Дискусиите между двете страни са не само по икономически въпроси, но и по въпроси на сигурността.
Китайско-руското сътрудничество "има силна устойчивост и голям потенциал", заяви вчера на пресконференция в Пекин говорителката на китайското външно министерство Мао Нин. И то няма да бъде "нарушавано или застрашавано от никоя трета страна", заяви официалният представител. Тонът е зададен.
Според някои анализатори Китай просто няма интерес Украйна да спечели войната. Русия ще бъде отслабена и в резултат на това Китай ще се превърне в новата мишена на Запада. В много китайски правителствени и военни изследвания Украйна е представена не само "като получател на решаваща западна военна и разузнавателна подкрепа, но и като пешка, която Съединените щати са въвлекли в по-широката си стратегия за сериозно отслабване на Русия и в крайна сметка на Китай", пише New York Times.
"Ако САЩ и НАТО имат последната дума в конфронтационната си война с Русия, те окончателно ще са формирали многостранна система на военна сила, състояща се от САЩ, Япония и Европа", според Лю Дзянюн, експерт по отношенията на Китай с Япония и други азиатски страни в университета "Цинхуа" в Пекин. "Дори Китай да стане водеща икономическа сила в света, позицията му на международната арена на сигурността може да се влоши", предупреждава той.
