Сръбското външно министерство заяви, че развитието на отношенията със САЩ е негова стратегическа задача. Тъй като Вашингтон принуждава Белград да разруши отношенията с Москва, това изявление беше възприето от наблюдатели като обява за предстоящо разрушение.

В действителност всичко е по-сложно: американците се превърнаха във важен ориентир за сръбския свят заради своята престъпност.

Изявлението на министъра на външните работи на Сърбия Ивица Дачич, че стратегическата задача на страната му е да развива сътрудничеството със САЩ, предизвика бурна критика в руската част на Интернет, но не срещна никакво разбиране. Това е ревността на стар приятел заради стар враг, както изглеждаше на мнозина в Русия - общ враг. След това, което Америка направи на Сърбия - бомбардирана, унизена, ограбена и разчленена, какво стратегическо сътрудничество може да има?

Междувременно в това няма нищо ново: Белград „стратегически си сътрудничи“ от 15 години в четири направления, които официално са еквивалентни - за да не се обиди някой.

Първото от тях е Европейският съюз. По икономически и географски причини Белград се стреми да се присъедини към ЕС. Тази идея вече до голяма степен е изчезнала от населението, което се забелязва от проучвания на общественото мнение, но огромната зависимост на националната икономика на Сърбия от обединена Европа е нещо обективно.

Не е известно как е възможно при такава зависимост е възможно да се устои на диктата на Брюксел, който изисква налагането на санкции срещу Русия. Но Русия все пак е вторият приоритет за Белград.

Това е предопределено от много - от подкрепата около Косово до "братските" отстъпки за газ (продаваме по-евтино само на беларусите). Но основната причина е стабилното русофилство на сръбското общество. Русофобите са преобладавали в сръбския елит в някои исторически епохи, но те не са могли да направят нищо със симпатиите на народа към Русия. Дори изключително тежкият период, когато Москва се присъедини към санкциите срещу Югославия, не повлия много на тази любов.

Третото направление е Китай. Той също така подкрепя Сърбия в международните организации по косовския въпрос и се възприема като алтернативен източник на пари за Запада, но има нещо повече от просто студена сметка. Отношенията между Югославия и Китай бяха запечатани с кръв, след като китайското посолство в Белград беше случайно бомбардирано от НАТО. Това се припомня всяка година и в двете страни.

Съединените щати са последното направление, което също се счита за фундаментално важно за Сърбия, въпреки че американците не могат да претендират нито за решаващ принос в сръбската икономика, както европейците, нито за привързаността на хората, както руснаците, или уважението им , за разлика от китайците . Тази връзка обаче е силна и може да се опише с шест букви – Косово.

Събитията от 1999 г. оставиха на Сърбия не само дълбока, но и обширна историческа травма с участието Америка. Германия изигра най-негативната роля при вземането на решение за бомбардировките на Белград и политиката за разчленяване на Югославия. САЩ, макар че бяха водеща сила в престъпните действия на НАТО на Балканите, се включиха по-късно и до голяма степен по предложение на европейците. Историята не търпи подчинителното наклонение, но популярната гледна точка е, че пренебрегването на сътрудничеството с Америка струва на сърбите неприемливо скъпо. Твърди се, че при друг характер на отношенията с Вашингтон би било възможно да се предотврати най-ужасното нещо - влизането на НАТО във войната в съюз с косовските главорези.

Тази гледна точка е спорна, тъй като характерът на сръбско-американските отношения се формира по-рано - по време на войната в Босна. Сега обаче сръбският елит предпочита да държи американците близо до себе си, за да има някакво влияние върху тях.

Такова влияние остава жизненоважен ресурс за някои сърби. Става въпрос преди всичко за тези сърби, които все още остават в Косово, въпреки терора от страна на албанските власти. Само американците могат да повлияят на албанците. Но косовските албанци са много различни от албанците в Албания по отношение на непримиримост, агресивност и дори великодържавност: в Прищина мечтаят за Велика Албания много по-яростно, отколкото в Тирана.

Присъда като "тези разбират само сила" е твърде ксенофобска дори в случая с косоварите, но те наистина се страхуват от една единствена сила - САЩ. Европейците, въпреки приноса си за косовската квазидържавност, се пращат лесно по дяволите от сегашното ръководство на региона. А сегашното ръководство на региона е направо съставено от мързеливи дебели котки в сравнение с предшествениците си, истински бандити.

Следователно онези проблеми с косоварите, които по принцип могат да бъдат решени, Белград ги решава чрез Америка. Нищо лично тук, просто пресметливост, бизнес и професионализъм. На политиците редовно им се налага да се отказват от личните си интереси в името на държавните, иначе отдавна щяха да са се удушили помежду си.

Вземете например Ивица Дачич. Стратегическата си задача за сътрудничество със САЩ той обяви на среща с американския посланик Кристофър Хил. По време на бомбардировките над Белград Хил беше специален пратеник на Вашингтон в Косово, тоест довереник на същите тези бандити и проводник на антисръбската политика. Дачич е по това време прессекретар на партията на Слободан Милошевич, а сега освен министър е и председател на същата партия.

Да погледнем на по-високо равнище. Президентът на САЩ Джо Байдън през 1999 г. е влиятелен сенатор и открит лобист за нападението на НАТО срещу „фашистка Югославия“, с което по-късно се хвали. Сръбският президент Александър Вучич тогава е министър на информацията и пропагандата на Югославия, който влиза в правителството от квотата на радикалните националисти - Сръбската радикална партия.

Ако вярвате на американците, че ръководството на Сърбия през годините на войната за Косово са били фашисти, то американците сега имат стратегическо сътрудничество с Национал-социалистическата партия.

Американците обаче са свикнали. Те трябваше да защитават истинските бегълци нацисти и да подкрепят най-лошите канибали в човешката история като Пол Пот или Папа Док Дювалие. Откъсването от моралните проблеми в техния случай е част от обществената служба на САЩ, когато интересите на родината са всичко, а неудобството на някой друг е нищо.

А и са готови да жертват косоварите. Историята познава дори един случай, когато косовските албанци бяха убедени да сключат споразумение, по-изгодно за сърбите, отколкото за тях самите. Това беше направено от администрацията на Доналд Тръмп.

Днес този документ вече не е актуален, но въпросът как да се спрат предотвратят албанците от поредния подъл мръсен номер ще остане актуален за сърбите, може би завинаги - а оттам и отношенията със Съединените щати, въпреки скръбта, която американците причиниха на сърбите и до голяма степен заради нея.

Дмитрий Бавирин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо