Андре Райт
Истината е наяве и тя разкрива ограбване на околната среда от големите петролни фирми с търговска алчност. Учените сега изчисляват, че 21-те гиганта за изкопаеми горива са отговорни за около 209 милиарда щатски долара годишно обезщетение, произтичащо от тяхната експлоатация.
Но по-скандалното е, че правителствата и частните инвеститори, които са задействали екзистенциална бомба със закъснител, може да не бъдат подведени под отговорност, въпреки убедителните доказателства, че са били съучастници в турбокомпресорната, стероидна надпревара за индустриална експанзия и господство.
Векове наред карибците от африкански произход виждат техните искания за репарации за трансатлантическото робство на движимо имущество, притъпени от бившите европейски колониални държави на основание, че е минало твърде много време за установяване на социална справедливост. Това твърдение обаче не може да бъде изтъкнато пред лицето на разгръщащия се апокалипсис на изменението на климата.
По-рано тази седмица генералният секретар на ООН Антониу Гутериш посети Ямайка и повтори оплакването си, че развитите държави не са изпълнили обещанието си за 100 милиарда долара финансиране за смекчаване на климата. Но фактът, че той прие същата линия през 2022 и 2021 г., за нас е доказателство за безсилието на генералния секретар. Това поставя върху уязвимите развиващи се държави тежестта да лобират по-енергично като блок.
В разговор с мен Джони Брисеньо, министър-председателят на Белиз, настоя, че „големите производители на изкопаеми горива имат морална и правна отговорност към останалите страни, страдащи от изменението на климата", цитирайки покачването на морското равнище, по-честите и разрушителни урагани, затопляне на водите и ерозиране на бреговете като ясно доказателство за ужасните последици.
Ефектите в Карибите са ясни и неопровержими. Извънредната климатична ситуация не е просто академичен аргумент, изложен от прегръщащите дървета; тя оказва широко социално-икономическо въздействие върху качеството на живот на хората. В Ямайка, на популярните плажове бреговата линия се отдръпва с до 30 метра за две или три десетилетия. Освен периоди от екстремни горещини, островът е в агонията на продължила месеци суша, която има сериозни последици за водоснабдяването и доведе до скок на цените на селскостопанските продукти. Брисеньо вярва, че би било логистично по-лесно да се извлече климатична справедливост чрез специален данък, наложен от държавата в големите развити страни, които са насърчили индустриите, отделящи парникови газове, които са оставили следа от изгорена земя на унищожение. И той е уверен, че корпоративните фирми имат бюджета, за да поемат тези разходи.
Но същината на проблема е кой ще плаща и кой ще събира?
Има няколко ключови въпроса, които усложняват въпроса с климатичните репарации. Дали големите производители на изкопаеми горива, базирани в САЩ и Европа, ще се поддадат на морално убеждаване или други извивания на ръце? Не можем да кажем. Тези дълбоки джобове, натрупани с петрол и пари, в продължение на десетилетия са влияли на правителствената политика и ще разгърнат мускулите на лобистите, за да забавят или откажат деня за разплата.
Ще възприемат ли производителите на петрол и газ в Близкия изток и Русия политиката за възстановяване на климата, която засяга техните компании, като западна геополитическа пакост? Въоръжен с данни и баланси, големият петрол също ще твърди, че икономическото развитие в Европа, Северна и Южна Америка, Близкия изток и Азия не би могло да бъде постигнато без последици за околната среда и че светът е нетен бенефициент от тези инвестиции.
Въпреки трудностите и очевидната убедителност на тези аргументи, глобалните сили трябва да бъдат притиснати да предприемат действия сега, за да поправят историческите грешки. Големият апетит на петрола за експанзия, с нови хоризонти, появяващи се в държави като Гвиана, означава, че неговият неконтролиран марш може да потъпче предпазните мерки, необходими за поддържане на екологичната хармония.
Според Climate Accountability Institute глобалната индустрия за изкопаеми горива може да е отговорна за $23 трилиона загубен БВП от климатичните въздействия кумулативно до 2050 г. Но правителствата на Карибите също биха могли да си помогнат сами, като наложат репарационен данък върху големите глобални инвеститори в петрол, газ и въглища, опериращи на техните територии.
Може да се направи. Трябва да се направи. Ако не успеем да накараме замърсителите и грабителите да си платят дължимото, би било исторически морален провал.