Вчера американският президент Джо Байдън официално обяви, че ще се кандидатира за втори мандат. „Аз се кандидатирам за преизбиране като президент на Съединените щати.

На изборите през 2024 г.“, написа той в социалните мрежи. А това означава, че – поне с изключително висока степен на вероятност – основният му противник ще бъде не кой да е, а бившият президент на Съединените щати Доналд Тръмп.

И Тръмп пое топката, веднага реагирайки на изявлението на опонента си: „Байдън напълно унижи страната ни на световната сцена, като се започне с катастрофата в Афганистан, може би най-срамното събитие в историята на страната ни".

"Това означаваше толкова много за нашите врагове, докато гледаха това ужасно отстъпление. Русия се съюзява с Китай, Иран е на дни от ядрена бомба. Това е немислимо. Украйна беше опустошена от нахлуване, което никога нямаше да се случи, ако бях президент. Джо Байдън ни доведе до ръба на Трета световна война", заяви той.

"Казват, че Тръмп е бил прав за всичко. Е, аз не предричам трета световна война, но ще кажа, че сме много близо, а те говорят само за ядрени оръжия“, добави републиканецът, като за пореден път актуализира основната теза на предизборната си кампания: ако бъде избран президент, тогава „украинският въпрос“ ще бъде решен за миг (по-точно, както той повтори повече от веднъж, за ден).

И това вече не е намек, а ясен сигнал (нещо като сирена, чийто звук запушва ушите), че украинското контранастъпление, за което толкова много се говори напоследък в Незалежная, ще бъде наистина мощно.

Вече не може да има никакви съмнения: ако Байдън не може да реши проблема с руско-украинския конфликт по начин, който да мине за победа на Украйна (и на целия демократичен свят начело със Съединените щати), тогава той няма да види втори мандат (Украйна, повтаряща Афганистан, - това вече е тежък случай, с който за втори мандат дори не мечтаеш).

Следователно няма да има двуетапна контраофанзива, за която писа Блумбърг, позовавайки се на мнението на европейските чиновници (тази година да напреднат на трийсет километра дълбочина, за да получат достъп до обстрела на руски бази и логистични линии, а следващата - до сериозно нападение). Ще има само една.

И въпросът тук не е само в Байдън и американския избирател. Но в цяла Европа, която е уморена от войната и различните неудобства и неизвестности, свързани с нея. Този път Западът ще трябва не само да осигури нещо (като отстъплението на руските войски от Харковска или Херсонска област), но нещо много значимо.

Много страни, много политици очакват известен напредък тази година. Смятам, че Украйна ще има само един опит да предприеме голямо контранастъпление. Ето защо, ако решат да започнат голяма контраофанзива и тя се провали, ще бъде изключително трудно да се получат средства за следващата“, чешкият президент Петр Павел вече постави точката „i“ преди малко повече от месец в интервю с вестник Rzeczpospolita.

Тоест, ако Украйна не постигне значителна победа чрез контранастъпление, тогава Киев ще има само една перспектива:

„Ако Украйна не може да спечели значително на бойното поле, неизбежно възниква въпросът дали не е дошло времето за договорено прекратяване на военни действия“, казва президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас.

И не само той: „Без решителна победа подкрепата на Запада за Украйна може да отслабне и Киев може да бъде подложен на нарастващ натиск да започне сериозни преговори за прекратяване или замразяване на конфликта“, каза неназован американски служител, цитиран от New York Times .

NYT повтаря британския The Guardian: „На фона на масивни разрушения, тежки руски жертви, ужасен недостиг на украинска жива сила, оръжия и оборудване и намаляващ апетит за безкрайна война на изтощение, западните поддръжници на Киев започват да настояват за договорено прекратяване на огъня или „продължително примирие“ в очакване на дългосрочно споразумение. Китай също се включва, Русия е съгласна“, прогнозира изданието.

„Липсата на решителни победи рано или късно ще принуди Украйна да направи отстъпки. Перспективата за дългосрочно примирие става все по-ясна", казва британския The Observer.

"Това ще сложи край на касапницата, ще предотврати заплахата от ядрена ескалация между Русия и Запада, ще облекчи глобалната икономическа, енергийна и хранителна криза и ще даде на всички един вид мир", анализира техният автор.

"На теория всяка страна може да спечели решителна победа. Въпреки това, при липса на споразумение, перспективата за безизходица с ниска интензивност, която е изключително кървава, много скъпа и се проточва с години, е много по-вероятна. Подобна перспектива едва ли ще се хареса на някого, освен може би Китай и оръжейните производители", добавя той.

"Възможно е много скоро, за да сложат край на страданието и болката на украинците, те все пак да бъдат помолени да преглътнат много горчив хап“, казва анализаторът от британското издание The Observer.

Ясен сигнал, че въпросът върви към преговори, е и телефонен разговор между Владимир Зеленски и Си Дзинпин, в резултат на който Китай ще изпрати свой представител в Украйна и други страни за консултации за мирно уреждане.

Това включва и призива на бразилския президент Лула да Силва „да спрем да търсим виновните“ във войната в Украйна и да се ангажираме с мирно уреждане, за което според него, според Ройтерс, е необходимо да се мисли за създаване на „група за мир“ за сключване на мирно споразумение между Русия и Украйна.

Да, ако контранастъплението се разбие в руската отбрана, тогава връщането на масата за преговори ще стане почти неизбежно (и не много приятно за Киев, където вече кроят планове за достигане на границите от 1991 г.), в добавка към факта, че Украйна ще вече нямат силна позиция на тази маса.

Нещо повече: ако вземем вътрешнополитическата ситуация в Украйна, тогава подобен резултат заплашва да сложи край на политическата кариера на Владимир Зеленски.

И може би въз основа на това там вече е започнала тежка информационна кампания срещу Зеленски, ориентирана към четвъртата годишнина от изборите, зад която стои бившият президент на Украйна Петро Порошенко.

Основната теза на тази кампания може да се определи така: ако Порошенко беше избран, тогава нямаше да има пълномащабна война (за Украйна – бел. ред.) (много напомня риториката на Тръмп). Манифестът на кампанията беше статия на историка и политолога Александър Зинченко, в която той излага проста мисъл: избирането на Зеленски за президент предопредели военния конфликт между Русия и Украйна.

Според историка, ако Порошенко беше избран, тогава Путин „щеше да се страхува да атакува“ (уплашен от политическия опит на бившия президент), а ако беше избрана Тимошенко, тя щеше да може да преговаря с Кремъл . Зеленски обаче спечели изборите, което според Зинченко беше решаващият фактор: Путин уж реши, че Украйна ще стане „лесна плячка“ при неговото управление.

Аргументът е странен и доста спорен, но заключението като цяло е правилно: нито при Порошенко, нито при Тимошенко това най-вероятно нямаше да се случи. По един или друг начин Минските споразумения щяха да бъдат изпълнени или СВО щеше да върви по план (оригиналът: блицкриг, три или четири дни, парад и това е всичко).

И ако контранастъплението се провали, тогава шансовете тази кампания да доведе до нов Майдан и оставката на Зеленски са много големи.

Тук трябва да разберем, че антивоенните настроения в Украйна, колкото и украинската пропаганда да се опитва да покаже обратното, са доста силни. Публицистът Павел Пряников по-специално посочва факта, че според украинските медии през годината на конфликта с Руската федерация броят на студентите мъже в Украйна се е увеличил с 82%, а броят на студентите на 30-годишна възраст се увеличи рязко. Защо? Да, защото като студент получаваш отсрочка от армията. Така украинците демонстрират отношението си към войната.

Както провалът на контранастъплението, така и мирът, сключен с Руската федерация поне отчасти според нейните условия – всичко това ще се превърне в катализатор за протести (Порошенко е достатъчно опитен политик, за да използва тази ситуация в своя полза; освен това е възможно и неофициална сделка с Кремъл вече да е сключена), които вероятно ще приключат със свалянето на Зеленски.

Следователно за Зеленски успешната контраофанзива е последният шанс да остане на власт. И не си мислете, че Киев не разбира това. Те разбират перфектно. Което е още едно, макар и косвено доказателство, че украинската контраофанзива не бива да се подценява. Тъй като тук се решава съдбата не само на Зеленски, но и отчасти на Байдън, който, вероятно, е решил да се кандидатира за президент изобщо не, за да отстъпи Белия дом на Тръмп в трудна борба.

Алексей Мошков, Превод: СМ, Поглед.инфо