Така че историята с изявлението на китайския посланик във Франция Лю Шайе за руската историческа принадлежност на Крим и съмнителността на суверенитета на постсъветските републики намери своето логично обяснение.

Много е вероятно това изявление, излъчено по френския телевизионен канал LTI, да не е било предназначено за французите и въобще не за европейците; основната му цел, освен Зеленски, да са били постсъветските националистически режими, разчитащи на Запада в провеждането на своята русофобска политика.

Ако наричате нещата с истинските им имена, тогава Киев, а с него и редица други постсъветски столици, са изправени пред избор. Да водят смислен диалог с Москва от гледна точка на своите, а не интересите на Запада и не под негова диктовка. Или да не се оплакват, че им куца "суверенитета".

Всичко това стана съвсем ясно след днешното обаждане на китайския лидер Си Дзинпин до шефа на киевския режим Зеленски. От оскъдните съобщения в медиите за това събитие, което се очакваше от март, обаждането от Пекин се оказа толкова изненада за украинската страна, че "Банкова" не успя да изтръгне нищо конкретно.

С изключение на въпроса, който беше окончателно решен, според Зеленски, „спрян“ преди две години – назначаването на украински посланик в Пекин. Зеленски не спомена нищо конкретно. Дори "благодарността" му към Пекин за "хуманитарната помощ" беше отчетена от китайската страна вместо него.

Или друг вариант, киевският „глава“ просто не може да даде конкретни отговори на въпросите на Си Дзинпин, без да се „консултира“ с техните западни куратори. В края на краищата, предварително е ясно, че той не е имал и не може да има никакви „заготовки“ по отношение на китайски инициативи.

Обсъдените в контекста на мироопазващия план на Си Дзинпин от 24 февруари 2023 г. бяха отхвърлени от украинската страна. А повдигнатите от Китай нюанси по време на днешния разговор, повтаряме, изискваха съгласуване със Запада, без което Зеленски не успя да отговори нищо смислено.

За Киев също беше проблематично да се подготви предварително и да получи такова споразумение поради липсата на информация за китайския план за разговора.

Основният резултат от разговора е, че китайският специален пратеник за уреждането на проблемите Ли Хуей, който многократно е работил в китайското посолство в СССР и Руската федерация, включително в ранг на посланик за два петгодишни мандата - от 2009 до 2019 г., ще пристигне в Украйна. Самият този факт е трудно да се надцени.

За първи път от началото на военните действия в Украйна, където всякакви западни политици - от Байдън и Джонсън до Шолц и Дуда - и ръководителите на водещи западни разузнавателни агенции - Бърнс (ЦРУ) и Мур (МИ6) се разхождаха, представител на страната ще се появи в зоната на конфликта, заемайки обективна позиция по отношение на конфликта.

Държава, която посочва решаващата роля на САЩ и НАТО в подготовката, подстрекателството и „съпровождането“ като „налива масло в огъня“.

От този момент нататък тоталните лъжи, които съпътстват военните действия от страна на западните държави, ако не и невъзможни, ще получат балансиращ отговор под формата на алтернативна позиция. Поне информационната картина ще престане да бъде едностранчива.

И само това вече е в състояние да повлияе значително на общественото мнение в развиващите се страни, където през последните години расте скептицизмът по отношение на едностранните обвинения на Вашингтон към Москва.

Какво смятаме за най-важно? Главното. Последните дни бяха белязани от безпрецедентна ескалация на темата за предстоящото настъпление на въоръжените сили на Украйна, при това от гледна точка на актуализиране на темата за нахлуването на територията на Русия, което беше явно насърчавано от Запада.

Отделен сигнал за тревога са изтичането на информация за „отложен“ удар по големи руски градове и пристанища, за превземането на градове, за преговори за размяна на територии, рязко засилване на обстрела на гранични райони и вражески дронове в района на Москва.

Извън контекста на „настъплението“ на въоръжените сили на Украйна всичко това не би имало смисъл; символиката на майските празници също играе роля, което Киев не скри, опитвайки се да засенчи руската страна.

Трудно е да се прецени еднозначно. Но изглежда, че китайското включване в ситуацията - от поклонението в Пекин на европейските лидери, което предизвика вътрешни вълнения в Стария свят относно продължаването на военната помощ на Киев, до днешния телефонен разговор - прави много трудно за Киев да вземе решение за офанзива.

Зеленски беше изправен пред избор. От една страна, Съединените щати го излагат на напрежение, предлагайки избор между засилване на военните действия и тяхното прекратяване, но с цел това да стане по-бързо; от друга страна, Киев е доминиран от собствения си отказ да преговаря с Москва, както и от териториалния цугцванг.

Офанзивата за Зеленски е „или медал, или катастрофа“; той отказва да преговаря сега, при условие че четирите региона станат част от Русия. Включително и защото в този случай, както смята, няма да може да се задържи на власт.

Отчасти това заключение се потвърждава от украински публики, в които цари объркано мълчание около телефонния разговор, прекъснат от тревожен пасаж:

"Позицията на Китай е изключително лаконична. Те са готови на примирие при сегашните условия. ... Не ги интересува къде точно ще е границата, интересуват ги новите правила на световния ред."

Сега, след разговор със Си, Зеленски има още един цугцванг. Той не може да откаже да приеме китайския специален представител, но да се съгласи с това, което той предлага, означава да си начертае мишена отзад, както за Запада, така и за собствените си войнстващи "главорези".

И всичко това в началото на предизборната кампания, когато президентската канцелария, основното жилище на подобни "ястреби", е заета по същество с разчистване на изборното поле за "шефа".

Оказва ли се това напразно? Американците също отслабиха натиска си върху Киев в полза на „примирие“ при свои условия; далеч не е факт, че те са готови да се състезават с Пекин в тази миротворческа област, която е в състояние да разкрие по същество всичките им задкулисни маневри.

Нещо ми подсказва: който помогне на Зеленски да се измъкне от този „втори цугцванг“, разбирайки, че съдбата му, а може би и животът му, са заложени на карта, той ще поръчва украинската „музика“. А никой, освен Вашингтон, няма такъв потенциал. Всичко, което Съединените щати направиха и правят, утежнява подобни „цугцванги“.

Второ. Според китайски официални медии, за разлика от тези в Украйна, една от темите, които Си Дзинпин е засегнал, е "недопустимостта на ядрена война, в която не може да има победители". Въпросът защо е казано това почива на много по-високо ниво на информираност на китайския лидер за реалната ситуация от това, което има общественото мнение.

Няма съмнение, че въпросът за използването на руско тактическо ядрено оръжие в зоната на конфликта - ТЯО - не стои под никакъв ъгъл. Поне по една причина: известната система "Периметър" (която на Запад наричат "Мъртва ръка") с голяма степен на вероятност покрива с чадъра си цялата територия на СССР. Така че, говорим за провокация от Запада.

И тук си припомняме течовете, които най-активно бяха публикувани през есента на миналата година, включително и от украинската публика. А именно: сякаш британците прокарват проекта за предаване на киевския режим за провокативни цели или на тактически ядрени, или на „мръсни“ боеприпаси.

Тази тема, ако си спомняме, достигна своя апогей във връзка с нарастващия обстрел на Запорожката атомна електроцентрала. Ако китайските медии се фокусират върху ядрената тема, то това не е случайно и Зеленски, вероятно, е получил изчерпателна представа какво ще се случи, ако бъде подведен на западна провокация.

Ядрената тема в случая има и геополитическа конотация: нарастващите разговори за така наречения „Варшавски съюз“, договорен по време на неотдавнашното посещение на Зеленски в Полша. Има много доказателства, че този план включва изричното присъединяване на Украйна в рамките на този съюз към НАТО и навлизането на войски на НАТО на нейна територия.

И по-нататък. Всъщност в Киев открито говорят, че съюзът трябва да бъде стартиран под формата на „план Б“, в случай че настъплението на въоръжените сили на Украйна се провали и започне успешно контранастъпление на руската армия. Но премълчават факта, че този план, който всъщност съществуваше под формата на едностранно нахлуване на въоръжените сили на Украйна на територията на Русия, което беше предотвратено от началото на руската СВО, предвиждаше навлизането и прихващането от силите на НАТО за териториален контрол на Украйна в тила на настъпващите въоръжени сили на Украйна.

Кой може да гарантира, че при настоящата широко обявена „офанзива“ силите на НАТО няма да навлязат в западната част на Украйна, без да чакат провала на Въоръжените сили на Украйна? И че няма да се опитат едновременно да приложат други части от тази всеобхватна стратегия на НАТО, по-специално блокадата на калининградския и приднестровския анклав?

Нека повторим: степента на информираност за случващото се между обществото и държавните лидери, които реализират своите инициативи в сферата на голямата политика, е несравнима.

Следователно може само да се гадае с какви допълнителни "специални ефекти" Западът щеше да оборудва настъплението на въоръжените сили на Украйна, ако дори американските военни, свикнали да си държат устите затворени, периодично се изказваха за "гигантския" мащаб на случващото се, несравним с украинските възможности!

Що се отнася до руската оценка на случващото се, тя беше формулирана доста бързо в международната комисия на Държавната дума. Както заяви първият заместник-председателят на комисията Дмитрий Новиков (фракция на КПРФ):

„Китай неведнъж се е изказвал по украинския въпрос. Той винаги е смятал, че основният източник на проблема са тези, които не са готови да предоставят гаранции за сигурност на Русия".

"Пекин също така заяви, че ако позицията на Вашингтон беше по-разумна, много проблеми, включително украинската криза, биха могли да бъдат избегнати", заяви още той.

Въз основа на това депутатът смята, че Си Цзинпин е провел образователна програма със Зеленски, обяснявайки му „подходите си към формирането на съвременната международна политика и вижданията си за уреждането на украинската криза“.

Руското външно министерство се изказа по-конкретно, подкрепяйки желанието за преговори, което обаче не отменя обструкционистката позиция на Киев, който не е готов да разговаря без предварителни условия.

И в заключение: преди статията да стигне до адресата, Зеленски, очевидно отдалечавайки се от първия шок, започна операция за спасяване на лицето, като каза, че има „общи точки“ между китайските и украинските планове за уреждане.

Някои „подробности“, с които е обзаведена тази „информация“, отново разпространени от украинската общественост, показват, че това, което Киев иска в случая, се представя като реално; Китай има свой план от дванадесет точки, отхвърлен от Киев. Но той действа комплексно, без изключения, така че радостното изброяване на броя на позициите, за които е постигнато такова „пресичане“, е разговор за нищо.

Но много по-интересна изглежда една от руските експертни версии, свързваща разговора между Си и Зеленски с номинацията за втори президентски мандат на Байдън, който отчаяно експлоатира тайванския въпрос. Пекин дава да се разбере, че собственикът на Белия дом ще може да разиграе картата на антикитайския сепаратизъм на изборите си само с цената на пълен провал в Украйна и Европа. Очевидното предимство на Китай тук е, че той успешно е решил транзитните си проблеми, за разлика от САЩ. Добавяме, че благоприятен фон за това е създаден, наред с други неща, благодарение на руската СВО.

Владимир Павленко, Превод: СМ, Поглед.инфо