Китайският президент избягваше директен телефонен разговор с украинския си колега от началото на руската инвазия. На този фон сътрудничеството между Пекин и Москва се задълбочи. Тази седмица Си Дзинпин най-накрая разговаря и с Володомир Зеленски. Какво стои зад това?

Китайският лидер Си Дзинпинразговаря с украинския президентВолодимир Зеленски за първи път, откакто Русия нахлу в Украйна преди 14 месеца, като призова за „политическо разрешаване“ на конфликта и обеща да изпрати делегация в Украйна.

Според официалните съобщения от Пекин след дългоочаквания разговор на 26 април Си е предложил да помогне за улесняване на мирните преговори между Киев и Москва, “без налива масло в огъня” и без да извлича изгода от кризата.

Украинският прочит на разговора между двамата лидери гласи, че Зеленски го използвал, за да обсъди “възможно сътрудничество за установяване на справедлив и устойчив мир”, като е настоявал страната му да запази цялостта си “в границите от 1991 година”. Позицията на Киев е, че Москва трябва да се изтегли от незаконно анексирания през 2014 г. Крим, както и завзетите миналата година източни области Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон.

Призивът на Си беше възприет от повечето анализатори като опит на Китай да нормализира обтегнатите си отношения с Европейския съюз (ЕС), който втвърдява политиката си спрямо Пекин пред срещата на върха на страните членки през юни. Разговорът между двамата президенти се случи на фона на европейските опасения, че китайската позиция спрямо войната в Украйна до голяма степен благоприятства руския президент Владимир Путин.

“Си все още печели повече от отношенията си с Русия и има по-стратегически интерес да ги поддържа силни, отколкото всичко, което Киев би могъл да предложи”, коментира пред Радио Свободна Европа базираният в Брюксел експерт по китайската политика Сари Архо Хаврен, който е и гостуващ изследовател в университета в Хелзинки.

Според него с този ход Си преди всичко дава на европейските лидери това, “което искат да видят”.

Разговорът между китайския и украинския президенти идва само няколко дни след противоречивите коментари на китайския посланик във ФранцияЛу Шайе, според които бившите републики от СССР нямат “ефективен статут” в международното право.

Лидерите на ЕС реагираха остро, обвинявайки Лу в подкопаване на суверенитета на балтийските държави Естония, Латвия и Литва. Изказването на китайския дипломат провокира и съмнения спрямо намеренията на Пекин да посредничи в мирните преговори между Русия и Украйна.

“Моментът, в който се случва този разговор изглежда е свързан с бурята в ЕС, предизвикана от коментарите на Лу Шайе”, каза Ахо Хаврен. “Си се стреми да управлява кризата и да успокои нажежената атмосфера в Европа, като попречи тя да стане още по-антикитайска, съответно - още по-проамериканска.”

Войната в Украйна

Китайският лидер от месеци устояваше на натиска от Запада и призивите на Киев за директни разговори със Зеленски. Въпреки посещенията на европейски лидери в Пекин, сред които германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон, Китай остана основният стретегически партньор на Русия по време на конфликта в Украйна. Това беше потвърдено и от множеството телефонни разговори между Си и Путин и визитата на първия в Москва през март.

Затова разговорът със Зеленски предизвика предпазлив оптимизъм в ЕС. Първият европейски дипломат Жозеп Борел го определи като “очаквано” и “много добра новина”.

“Това е първа стъпка към протягане на ръка от Китай към Украйна и искаме да кажем, че всяка смислена инициатива за справедлив мир за Украйна е много добре дошла“, коментира Борел по време на пресконференция на 26 април в Колумбия.

Представители на ЕС неофициално казват, че са склонни да приветстват по-конструктивната роля на Пекин, но остават скептични към евентуалната способност на Китай да посредничи за траен мир в конфликта. В Брюксел остават реалисти предвид дълготрайността на задълбочаващите се отношения между Пекин и Москва.

Знак, че разговорът на Си със Зеленски трябва да бъде оценяван трезво, е и фактът, че китайският лидер се е въздържал да използва думата “война”, споменавайки вместо това “украинската криза”.

Служител на ЕС, пожелал да остане неназован, коментира пред Радио Свободна Европа, че блокът ще следи отблизо действията на специалния пратеник на Китай в Украйна, както и че Брюксел напълно подкрепя Зеленски.

“Украйна трябва да вземе решение за бъдещите параметри на евентуалните преговори”, посочи европейският представител.

Пекин вече обяви, че Ли Хуей, специален представител по евразийските въпроси, ще ръководи китайската делегация в Украйна и “други страни”.

Ли е бивш посланик на Китай в Русия, който заемаше поста от 2009 до 2019 г. и наблюдаваше ключов период на задълбочаване на връзките между Пекин и Москва, който завърши с партньорство “без ограничения” през февруари 2022 г.

Съобщението за водената от Ли делегация предизвика и реакция от Москва. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза на 26 април, че Русия отчита желанието на Китай да съдейства за преговори с Украйна, но при настоящата ситуация такива са малко вероятни, за което обвини Киев.

Контрол на щетите

Докато Китай се опитва да се възползва от положителната инерция от разговора между Си и Зеленски, за да притъпи острата европейска реакция след противоречивите коментари на посланика си във Франция, китайските власти се стремят да ограничат и щетите, предизвикани от коментарите на Лу в Централна Азия.

Китайското външно министерство излезе с необичайно критична позиция спрямо своя дипломат на 24 април, в която неглижира думите му пред френска медия като “лични коментари”.

Тази реакция беше последвана от изявление на китайския външен министър Цин Ган, който на 26 април потвърди подкрепата на Пекин за независимостта и териториалната цялост на централноазиатските страни. Това стана по време на среща с колегите му от Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан в северозападния китайски град Сиан.

“Китай твърдо подкрепя страните от Централна Азия при избора на техните собствени пътища за развитие”, каза Цин, добавяйки, че Пекин се противопоставя на всяка външна намеса във вътрешните работи на Централна Азия.

За разлика от обществения гняв в цяла Европа, провокиран от коментарите на Лу Шайе, централноазиатските правителства премълчаха размислите му, поставящи под въпрос тяхната независимост.

“Не трябва да е изненада, че страните от Централна Азия не разкритикуваха публично противоречивото изявление на Лу”, каза пред Радио Свободна Европа Темур Умаров, сътрудник във Фондацията за международен мир Карнеги. “Стандартна практика в отношенията им с Китай е да не повдигат публично подобни проблеми.”

Коментарите на Лу за бившите съветски страни бяха част от разгорещен дебат с френски телевизионен водещ за правото на Тайван да определя собствения си статут. Посланикът на Китай във Франция е известен със своята агресивна реторика в защита на китайските държавни интереси.

Много анализатори казват, че е малко вероятно Пекин да е искал да обиди своите съседи в Централна Азия, особено когато Китай се готви да бъде домакин на среща на върха между Си и неговите централноазиатски колеги през май. Китай призна Централна Азия за независима след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и уреди дългогодишни гранични спорове с петте страни през 90-те.

Въпреки това коментарите на Лу не са първият случай, в който китайците поставят под въпрос суверенитета на бившите съветски страни.

През 2020 г. Казахстан привика китайския посланик, за да протестира срещу статия на частна китайска онлайн медийна компания, в която се казва, че страната желае “да се върне в Китай”. Оказа се, че публикацията е част от серия материали, в които се твърди, че страни като Киргизстан и Таджикистан също искат да се “върнат” в Китай. В крайна сметка статиите бяха свалени.