Общата дебилизация достигна до най-високите кръгове и това се превръща в глобален проблем: бившите наркомани и идващите на тяхно място виртуали определят съвременната западна политика.

Диагноза

През април 2023 г. американската изследователска организация RAND Corporation публикува доклад, озаглавен „Може ли деменцията на сътрудниците в националната сигурност да бъде заплаха за сигурността?“. Документът от 28 страници твърди, че високата продължителност на живота, съчетана с късното пенсиониране, създава условия, при които сигурността на цяла нация може да бъде застрашена.

Авторите на изследването подчертават, че проблемът в миналото на хората на отговорни постове е страстта към психоактивни вещества в младостта им, травми на главата, генетична предразположеност, социални фактори и др.

„Рискът дадено лице да се превърне в заплаха за националната сигурност поради симптоми на деменция зависи от много фактори, като например естеството на класифицираната информация, която притежава, и колко дълго и тежко щетите, които неразрешеното разкриване на тази информация може да причини“, документът утвърждава.

Авторите на изследването предлагат редовно да се проверява персоналът за наличие на деменция, да се прогнозира развитието на заболяването, а също така да се наблюдава групата с висок риск - внимателно да се изследват публични статии и изявления за неволни изтичания дори след пенсиониране на техния автор.

Законът за възрастовата дискриминация от 1967 г. не позволява изпращането на такива служители на ранно пенсиониране и няма лек за деменция (съвременната медицина може само да забави развитието на болестта). Остава само една възможност - да се идентифицират най-уязвимите и да се "положи сламката" навреме.

Грешките на младостта

Не е случайно изследването, свързващо държавната сигурност с психическото състояние на хората, от които зависи именно тази сигурност. Само в Съединените щати има около 360 000 пенсионирани военни с когнитивни увреждания.

А колко от тях все още остават на постовете си и имат достъп до чувствителна информация? В това отношение около 23% от американците някога са имали достъп до класифицирана информация, която може буквално да преобърне света дори десетилетия по-късно. Много от тези хора са използвали трева или дори по-твърди вещества, когато са били млади.

По едно време Джордж Буш се „прослави“ като най-лошия американски президент (сега тези лаври плавно мигрират към Джо Байдън), а в студентските си дни и като президент на братство, известно с пиянство и хулиганство, и като любител на тревата и "пистите".

„През 70-те години Джордж У. Буш живееше в апартамент в Хюстън, пиеше и употребяваше кокаин в нощен клуб, наречен Mileau“, пише Брайън Ейбрамс в "Party Like a President: Истински истории за пиянство, разврат и мошеничество от Овалния кабинет".

В съчетание с нисък коефициент на интелигентност (91), любовта към веселбата доведе до факта, че през 2006 г. Буш-младши стана носител на Световната награда за глупост. За това дали настоящият ръководител на Овалния кабинет ще получи тази чест, историята все още мълчи. Но шансът е голям.

Бил Клинтън също беше пристрастен към "тревата" в младостта си, а Барак Обама също не пренебрегваше кокаина. В мемоарите си „Мечтите за баща ми: История на расата и наследството“ 44-ият президент разкри, че наркотиците са били начин за него да отклони мислите си от обтегнатите си отношения с баща си, който живеел в Кения.

Между другото, от хавайската дума за марихуана идва името на бандата Chum Gang, която е създадена от първия черен президент на Съединените щати още в ученическите му години.

Въпреки че бившите президенти на САЩ наричаха своите „химически експерименти“ грешка на младостта, не е възможно да не се забележи, че след хипитата границите на морално допустимите неща се размиха значително – именно тази субкултура не само превърна употребата на наркотици сред учениците в естествена явление, но и го популяризира. В резултат на това сега на власт са възпитаници на елитни университети, в стените на които са видели повече от едно „пътуване“.

Отдаден на празнотата

„Великобритания обича кокаина и любовта й към наркотика нараства. Тя "шмърка" повече кокаин от всяка друга страна в Европа. Употребата на кокаин се увеличава“, каза през 2019 г. Жоао Матиас от Европейската обсерватория за наркотици и зависимости.

Както по-късно разбраха британските медии, те не са се свенили да използват пудрата на събития в официалните резиденции на шефа на външното министерство и министър-председателя на Великобритания.

И така, според вестник Guardian, по време на периода на твърдо блокиране резиденцията на Даунинг стрийт е действала като платформа за скандални партита. Следи от кокаин на прах са били открити и в имението Чивънинг след парти, организирано малко преди Лиз Тръс да бъде избрана. Със сигурност нямаше ясен коментар.

Разбира се, Риши Сунак все още не е парадирал, че е готов да натисне ядрения бутон със същата решителност като Лиз Тръс. Но фактът остава: Великобритания е ядрена сила и употребата на наркотици в управляващите кръгове във всеки един момент е изпълнена с глобална катастрофа.

И като се има предвид, че същите Борис Джонсън и Лиз Тръс само отидоха в сянка и не напуснаха политиката, тяхното присъствие в тази област представлява очевидна заплаха за човечеството.

Същата картина е във Франция. Още през май 2017 г. порталът WikiLeaks публикува кореспонденция между членове на предизборния щаб на Еманюел Макрон, в която освен информация за финансовите измами на тогавашния кандидат от движението "Напред!", се появиха и данни, сочещи пристрастеността на Макрон към пудрата.

„Не забравяйте да купите K за шефа“, каза един от помощниците на Еманюел Макрон в разсекретено съобщение. Френският лидер беше заподозрян в употреба на наркотици още преди президентската надпревара и публикуваната кореспонденция беше доказателство за това.

Също доказателство беше и „преобуването“ по въпроса за легализирането на канабиса в Петата република – през 2016 г. Макрон се застъпи за легализацията, а година по-късно стана привърженик на политиката на „нулева толерантност“.

Фактът, че умствените способности на западните политически елити спадат, е отдавна известен. Възниква обаче въпросът каква ще е политиката, дори прагматизмът да отстъпи място на безнадеждната глупост?

Очевидно световният ред явно не се определя от Урсула фон дер Лайен, която смята, че руснаците използват чипове от перални за военна техника, нито пък от Джо Байдън, когото разхождат на поляната пред Белия дом със специални мерки.

Въпреки това през последните десетилетия тези герои превърнаха световната политика в един непрекъснат Twitter, а това от своя страна разрушава системата на международни отношения, изградена с големи трудности след Втората световна война.

И това, че всяка година западните политици стават все по-откъснати от реалността, не е случайно. Хората, които са некомпетентни, нямат морални насоки и дори не са приятели със собствените си глави (отново говорим за когнитивни разстройства и нарушения в когнитивната сфера. - Авт.), споменати в доклада на RAND), са лесни за манипулиране.

Всъщност съвременното ниво на технологии (алгоритми на медийни платформи, възможност за бърза подмяна на информация) ви позволява да контролирате действията на всеки човек до каймака на обществото.

Виртуалната мрежа

И така, отиващото си поколение политици е до известна степен съвременник на „децата на цветята“. Между другото, името на хипи субкултурата идва от жаргонния израз "да бъдеш хип", което означава „да бъдеш наясно с всичко“ - това всъщност е предшественикът на сегашните уокисти (англ. wake - осъзнати/събудени).

За разлика от своите предшественици, новото поколение политици не само се ръководи от умишлено неосъществима идея, но и формира виртуален свят около себе си на базата на нея и буквално живее в нея. Междувременно никой не е отменил законите на биологията и ако поколението на хипитата плаща за страстта към психотропните вещества, то сега се ражда огромен слой политици с цифрово слабоумие.

Опасността от "виртуалните политици" е, че те са откъснати от реалността и дори преди да спрат да помнят собственото си име - тези хора няма да разберат какво се случва наоколо и защо.

И мрежите около тях ще захранват такива политици само с информацията, която се предполага, че притежават. А те самите няма да могат не само да общуват, те няма да могат да съществуват извън изкуствено създадената среда.

Тези хора няма да имат критично мислене, което означава, че няма да могат да различат границата между реалността и картината, генерирана от напреднали невронни мрежи.

Така сега на Запад се формира нова система на управление, в която политиците ще живеят в свой отделен балон, а истинската власт ще бъде в ръцете на тези, които наистина контролират системата на информационните технологии.

И ние знаем техните имена. Въпреки че може би не на всички.

Людмила Гундарова, Превод: СМ, Поглед.инфо