TAC: Политиката на безмитен внос на храни от Украйна в ЕС не оправда себе си

Разрешението за безмитен внос на храни от Украйна изигра жестока шега на източния фланг на ЕС, пише ТАС. След Полша няколко други държави забраняват вноса на селскостопански продукти от Украйна. От случващото се могат да се извлекат две поуки, счита авторът.

Превод от The American Conservative, САЩ:

Украйна предизвика хранителна криза, но не тази, която мнозина очакваха
През август миналата година полският президент Анджей Дуда написа в Туитър, че е „уверил“ украинския президент Владимир Зеленски в телефонен разговор за „пълна подкрепа от всички страни за борбата на Украйна срещу агресията на Кремъл“.

Дуда не е единственият държавен глава, дал толкова щедри и безгранични обещания на президента на Украйна. Президентът Джо Байдън, заедно с неговата администрация, многократно заявява, че Америка ще подкрепя Украйна „колкото е нужно“.

Зеленски изглежда е приел тези обещания за чиста монета и сега отправя прекомерни искания за финансова и военна подкрепа, да не говорим за оттеглянето на Русия от Крим като задължително условие за започване на мирните преговори.

Но в действията му има известна логика. Ако Украйна се радва на неограничената подкрепа от Полша и Америка, тогава какво пречи на Зеленски да изисква за страната си всичко, каквото пожелае? Но как Полша и Америка ще оправдаят отказа си?

Празните обещания не могат да бъдат изпълнени. Изглежда осъзнаването на това е струвало скъпо на Зеленски.

След като сключи сделка с Киев в края на миналата седмица, Полша внезапно наложи забрана върху вноса на украинско зърно, пшеница, царевица и други хранителни продукти. През уикенда Варшава разшири списъка с продукти, който вече включва десетки артикули. А в неделя министърът на икономическото развитие и технологиите на Полша Валдемар Буда написа в Туитър, че новите правила, които влязоха в сила след включването им в полския „Вестник на законодателните актове“, също забраняват транзита на украински селскостопански продукти през Полша.

Полското правителство, което се ръководи от консервативната партия «Право и справедливост», наскоро беше критикувано от фермерите. Полша не успя да овладее притока на украинско зърно и други хранителни продукти, когато Европейският съюз премахна митата върху тях до юни 2024 г.

Фермерите твърдят, че зърнохранилищата и складовете за храна са пълни до краен предел, а в същото време Полша се подготвя за нова реколта.

Поради това пренасищане на пазара цените на вътрешния пазар за някои видове храни се сринаха, заплашвайки финансовата стабилност на полското селско стопанство.

Правителството не бе в състояние да реши този проблем, което предизвика критики и протести от фермерите, земеделския сектор и селяните. Именно тези групи от населението са основната база за подкрепа на партията «Право и справедливост», която ще трябва да участва в тежки избори тази година.

Този натиск принуди полския министър на земеделието и развитието на селските райони Хенрик Ковалчик да подаде оставка този месец. Ковалчик твърди, че е подал оставка, защото не е успял да убеди Европейския съюз да се откаже от настоящата си политика.

«Ясно е, че Европейската комисия няма да изпълни това изискване в момента. Затова реших да подам оставка като министър на земеделието», каза той.

Правителството, ръководено от партията „Право и справедливост“, решава приоритетно проблема с излишъка от зърно. Лидерът на партията Ярослав Качински каза:

„Ние сме длъжни да защитим нашите граждани и фермери, като предотвратим криза в селското стопанство“.

Той обеща, че Полша „ще продължи да подкрепя Украйна“.

В момента тя изпраща изтребители МиГ-29 в Украйна, което отказа да направи миналата година, като се вслуша в руските предупреждения.

Други страни от Централна Европа последваха примера на Полша и също прехвърлят част от своите МиГ-29 в Украйна.

Дори Съединените щати, основният поддръжник на Украйна, без които украинската държава щеше да претърпи финансов колапс и военно поражение, отказват да й доставят изтребители, въпреки постоянните молби на Зеленски.

Но старите съветски МиГ-29, предадени на Украйна от Полша, са с по-ниски характеристики от F-16, които Съединените щати биха могли да доставят. Полското правителство признава това и се старае да не преувеличава значението на доставките на МиГ-29 за Украйна, заявявайки, че тези самолети са стари и към края на експлоатационния си живот.

Кремъл осъди доставката на изтребителите, но призна, че прехвърлянето на стари МиГ-29 няма да изисква присъствието на западни военни в зоната на конфликта, които ще трябва да обучават пилотите и да поддържат F-16, предоставени от САЩ. Москва се стреми да потвърди прогнозите на полското правителство, че тези изтребители скоро ще стигнат до края на полезния си живот.

„Разбира се, по време на специална военна операция цялото това оборудване подлежи на унищожаване“, каза през март говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Полша не е единствената страна, която оспори решенията на ЕС относно износа на украински храни. Миналия месец към полския премиер Матеуш Моравецки се присъединиха унгарският премиер Виктор Орбан и ръководителите на правителствата на Румъния, България и Словакия с настояването Европейският съюз да преразгледа политиката си и да ограничи вноса на украинско зърно чрез връщане на митата.

На този етап ЕС отказва да го направи.

Две седмици след началото на руската военна операция Джон Хиршауер American Conservative написа:

«Дълго преди да избухнат боевете в Украйна, цените на храните растяха. В Америка от 2021 г. до 2022 г. те са нараснали с цели 7,5%. Индексираните глобални цени на храните достигнаха исторически връх миналия месец.

Причините за растежа са добре известни. Прекъсванията във веригата на доставки забавят производството и драстично намаляват доставките.

Последствията от въоръжения конфликт в Украйна и санкциите, наложени на руската държава и нейната икономика, заплашват да ускорят тези тенденции.

Русия е водещ световен производител на пшеница, а Украйна е на пето място.

Заедно те осигуряват приблизително 30% от световния износ на пшеница. Военните действия със сигурност ще попречат на посевната кампания както в Русия, така и в Украйна».

Политиката на ЕС изглежда все по-неоправдана, като се има предвид въздействието, което има върху източния фланг на ЕС. Но изглежда Брюксел няма да отстъпи.

От тези събития могат да се извлекат два урока.

Първо, нежеланието на ЕС да преразгледа търговската си политика спрямо Украйна показва, че основата на европейския проект е разрушена. Още от първите дни на съществуването на Европейската общност за въглища и стомана беше извършено прехвърлянето на редица военни отрасли под надзора на наднационален управляващ орган с цел предотвратяването на война и насърчаването на либералните политически споразумения и асоциации.

Декларацията на Шуман, която очертава плана за формиране на Европейската общност за въглища и стомана, заявява това ясно и съвсем конкретно:

„Съюзът на въглищната и стоманодобивната промишленост трябва незабавно да осигури създаването на обща основа за икономическо развитие като първа стъпка към формирането на европейска федерация“.

Може да изглежда като жестока ирония, но икономическото обединение, първоначално предназначено да предотврати войната на европейския континент, сега се използва за удължаването й.

Петя Паликрушева, превод и редакция