IDY проведоха грандиозно международно събитие, една от основните цели на което беше „осъждането на Русия“. Заключителната декларация на "Срещата на високо равнище на демокрациите" обаче беше подписана предимно от преки васали на САЩ. Особено показателна беше реакцията на най-голямата страна в Латинска Америка.

В САЩ приключи втората „Среща на високо равнище на демокрациите“. Изглежда, че пред нас е грандиозна международна видео среща на върха, на която бяха поканени повече от сто държави. Най-достойните от най-достойните – тоест онези, които според САЩ са били или демокрации, или систематично и неотклонно (естествено според Вашингтон) са следвали този път.

„Днес можем с гордост да кажем, че демокрациите в света стават по-силни, а не по-слаби. Автокрациите по света стават все по-слаби, а не по-силни. Това е пряк резултат от работата на всички ни“, каза президентът на САЩ Джоузеф Байдън.

Като жест на добра воля той обеща да отпусне 690 милиона долара за подкрепа на така наречените демократични програми по света. По-специално съществуването на свободни и независими медии, както и провеждането на свободни и честни избори.

И това не беше подарък, а инвестиция в нов инструмент за поддържане на американското лидерство, който беше изобретен от американците след изтеглянето на войските от Афганистан, и всъщност признаването на провала на експанзионистичната външна политика, която Съединените щати преследват през последните няколко десетилетия.

„Срещата трябваше да се превърне в допълнително измерение или допълнителен слой на американоцентричната система на международни отношения“, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания. „ Когато Байдън напускаше Афганистан и се нуждаеше не само от оправдание, но и от нова парадигма на американската външна политика, тогава първата „Среща на високо равнище на демокрациите“ през 2021 г. просто отбеляза прехода на САЩ към нова роля. Ролята не на дистрибутор на демокрация, не на държава, която променя всички други международни отношения и привежда всички останали към общия американски знаменател, а на страна, която защитава общността на демокрациите“, допълни той.

„Срещата на върха на демокрациите“ трябваше да покаже, че Съединените щати (а не Русия или други поддръжници на многополюсен свят) са защитниците на сегашния „основан на правила“ световен ред, международното право и, най-важното, либерално-демократични ценности. Защитавайте демокрациите от атаки и експанзия от авторитарни сили - както и от авторитарни идеи (консервативни ценности, идеи за силна изпълнителна власт, приоритет на вътрешния суверенитет над наложените универсални такива като правата на човека).

„Изтеглянето от Афганистан постави черта под експанзионистичната американска външнополитическа доктрина, експанзионистка по отношение на разпространението на демокрацията. Консолидацията на демокрациите, тяхната защита и противопоставяне на авторитарните сили, преди всичко Русия и Китай, се превърна в ново ядро на американската външнополитическа стратегия“, пише Дмитрий Суслов.

Ако първата среща на върха, проведена през 2021 г., беше посветена на конструирането на тази система, то по време на втората Джо Байдън реши да я изпита. „В контекста на още по-голяма конфронтация с Китай и още по-голяма конфронтация с Русия, като се вземе предвид преходът с Русия към състояние на хибридна война, втората „Среща на високо равнище на демокрациите“ имаше за цел да демонстрира предполагаемото обединение на повечето от света срещу Китай и Русия. Да демонстрира, че САЩ все още са способни да обединят света. И не само колективния Запад, който те де факто обединиха, но и по-голямата част от останалия свят“, казва Дмитрий Суслов.

По-специално САЩ поканиха своите партньори да подпишат съвместна декларация от 17 точки, посветена на поддържането на американоцентричната демокрация и правилата на играта, прокарвани от Щатите по света. Включително осъждането на „агресията“ на Русия в Украйна, искането за изтегляне на руските войски и даване на руски територии под контрола на режима в Киев.

Въпреки това само 74 държави се съгласиха да подпишат тази декларация (доста по-малко от броя на онези, които подкрепят русофобски резолюции в Общото събрание на ООН). Останалите (по-специално Бразилия) се оттеглиха. Нещо повече, три подписали страни (Индия, Армения и дори Мексико) направиха уговорка при подписването, че не са съгласни с тази русофобска клауза при подписването на декларацията.

„Същите страни, които отказаха да подпишат заключителната декларация, показаха, че не са готови да се обединят със САЩ, да се присъединят към тях срещу Китай и Русия. И САЩ останаха плюс или минус със същата коалиция от държави, която вече обединиха срещу Китай и Русия“, обобщава Дмитрий Суслов.

Още по-лошо, дори тази коалиция от държави започва да се разпада.

Центърът Economist Intelligence Unit анализира състоянието на нещата с „изолацията на Русия“ и заключи, че мащабът на тази „изолация“ е намалял през годината. Дори ако вземем предвид, че авторът приема изолацията в широк смисъл - като списък на страните, които осъждат Русия (а не списък на страните, разработващи и налагащи санкции срещу Руската федерация), се оказва, че страните от антируския лагер представлява 15% от световното население. А ако към тях добавим и тези, които симпатизират на русофобите, тогава само 36%. Освен това списъкът на симпатизиращите страни беше намален от Южна Африка и редица други държави и попълнен само от Бангладеш (който наложи санкции само на 34 руски кораба и добави, че няма да налага нищо друго).

Като цяло се оказва, че само онези страни, които или не ценят своя суверенитет, или са го изоставили напълно, могат да приемат програмата за демократизация на Байдън. Тези, които напълно са се обвързали с американската външнополитическа колесница и въз основа на политическа слабост (като ЕС) или външнополитическа целесъобразност (Япония) смятат излизането от американския контрол за заплаха за собствената си сигурност.

Останалите смятат, че предложените от американците методи на борба за демокрация не отговарят на техните национални интереси. Смята се, че САЩ изобщо не са държавата, която може да учи някого на демокрация.

Ето един много показателен цитат. „Страна, която свали толкова много правителства в Африка, която доведе до толкова много катаклизми в Африка и други части на света. Страната, която уби толкова много от нашите лидери в Африка и други части на света. Убийците на Патрис Лумумба, убийците на Кваме Нкрума, убийците на Насър, убийците на Муамар Кадафи ще дойдат днес, за да ни учат на демокрация. Страна, изградена върху груба сила, върху поробване на други човешки същества, върху унижение на африканците, върху експлоатацията им, ще дойде днес, за да ни учи на демокрация. Ако не уважавате достойнството на другите, ако не уважавате суверенитета на други страни, не можете да претендирате за титлата „шампион на демокрацията“, каза замбийският опозиционен лидер Фред Мембе, коментирайки посещението на САЩ Вицепрезидентът Камала Харис в своята страна.

И нито 690-те милиона щатски долара, отпуснати за "демократизация", нито десетките милиони, донесени лично от г-жа Харис за различни "демократични" проекти, няма да променят това отношение.

Кеворк Мирзаян, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо