Желанието на папа Франциск да поправи грешка доведе до официалното връщане на Гърция на три богато издълбани фрагмента, които някога са украсявали Партенона. Произведенията, съхранявани преди във Ватиканския музей, бяха показани в Атина в петък. Фрагментите от Ватикана изобразяват глава на момче, глава на кон и глава на брадат мъж.
„Този акт на папа Франциск е от историческо значение и има положително въздействие на много нива. Личното ми желание е другите да го повторят", каза духовният водач на Гърция, архиепископ Йероним II, пред препълнената галерия на музея на Акропола, където ще бъдат изложени творбите. Много по-голяма колекция от произведения, отнесени от древния паметник преди повече от 200 години, все още се пази от Британския музей.
Описвайки решението на папата като героично, министърът на културата на Гърция Лина Мендони каза: „Инициативи като тези показват как парчетата от Партенона могат да бъдат обединени отново, лекувайки раните, причинени от варварски ръце преди толкова много години."
Галерията на музея е специално проектирана, за да събере скулптурите на Партенона, като гипсови копия са използвани вместо съхраняваните в чуждестранни музеи оригинали. Деликатната задача по поставяне на оригиналите включваше работници с ръкавици на механизирана стълба, които премахваха гипсовите отливки. Когато главата на третия фрагмент беше поставена сред изваяните релефни панели, някои от събралите се заплакаха невярващо. Момент мълчание бе последван от аплодисменти.
Франциск обяви през декември, че иска да ги дари на Йероним като „конкретен знак за неговото искрено желание да следва икуменическия път на истината". Главата на Православната църква веднага се съгласи да ги даде на музея на Акропола.
От самото начало Ватиканът се опита да смекчи реториката, която бушува около скулптурите на Партенона, не на последно място за тези, които са притежание на Британския музей. Неговите служители настояха, че дарението е религиозно вдъхновен ход, а не двустранно връщане между държави, което може или трябва да бъде подражавано.
През последните години Гърция засили кампанията си за връщане на скулптурите, подтикната отчасти от „оптимистичните" признаци за промяна в общественото мнение във Великобритания. Двете страни са в спор от десетилетия относно статуи, иззети от храма от пети век пр. н. е. по нареждане на лорд Елгин, тогавашният посланик на Великобритания в Османската империя. Атина отдавна твърди, че антиките, придобити от Британския музей през 1816 г., са били насилствено откъснати от паметника с помощта на мраморни триони. Надеждите за разрешаване на културния спор след широко разпространените съобщения, че Британският музей е участвал в тайни преговори, насочени към „печелившо решение" с Гърция, изглежда бяха попарени миналата седмица, когато Риши Сунак отхвърли всякакви предположения, че съкровищата са на път да бъде върнат в Атина.