Ейми Хокинс
В заключителната реч на Си Дзинпин на годишната парламентарна сесия на Китай посланието му беше ясно: Китай се завръща! Говорейки пред близо 3000 делегати в Голямата зала на народа в Пекин, Си, наскоро избран за президент в безпрецедентен трети мандат, каза: „След един век на борба нашето национално унижение беше изтрито. Великото възраждане на китайската нация е на необратим път".
Така Си се опитва да се позиционира като глобален държавник, ръководейки Китай, който е готов да доминира на световната сцена. След три години изолация, причинена от политиката за нулев Covid, китайските дипломати и самият Си летят през границите, за да участват отново в международни срещи на върха.
В петък Иран и Саудитска Арабия обявиха сделка за възстановяване на дипломатическите отношения, с посредничеството на Китай, седем години след прекъсването на отношенията. В съвместно изявление саудитското и иранското правителства благодариха на Китай за спонсорирането и домакинството на преговорите. Китайските дипломати работят в Близкия изток от няколко седмици и се очаква Си скоро да посети Иран. Говорител на китайското външно министерство каза: „Китай не преследва никакви егоистични интереси в Близкия изток. Китай вярва, че бъдещето на Близкия изток винаги трябва да бъде в ръцете на страните в региона."
Стабилността в региона служи на интересите на Китай. Около половината от вноса на суров петрол в Китай идва от Близкия изток и при посещение в Саудитска Арабия миналата година Си обеща да купува повече. Енергийната сигурност е все по-важна за Пекин, тъй като се стреми да стане по-устойчив на международни санкции в случай на конфликт с Тайван.
Амбициите на Си за Тайван бяха друга ключова тема в речта. Китай гледа на самоуправляващия се остров като на ренегатска провинция, която трябва да се обедини отново с континента. Си не изключи използването на сила за постигане на тази цел. Той каза „Китай трябва активно да се противопостави на външните сили и сепаратистките дейности за независимостта на Тайван и непоколебимо да насърчава каузата за национално подмладяване и обединение".
Той обеща да изгради китайската армия като „голяма стоманена стена". Бюджетът за отбрана на Китай ще се увеличи със 7,2% през 2023 г., в сравнение с общо увеличение на публичните разходи от 5,7%. Анализаторите следят за признаци, че Китай подготвя армията си да бъде готова за нахлуване в Тайван. Според ЦРУ Си е казал на армията да бъде готова за нахлуване до 2027 г., въпреки че някои се опасяват, че датата може да дойде по-рано. Резултатът от президентските избори в Тайван през следващата година може да бъде фактор за влияние: ако ДПП, подкрепяща независимостта, спечели и обяви официална независимост от Китай, това може да предизвика реакция от страна на Пекин.
В речта си Си също подчерта значението на самодостатъчността в науката и технологиите. Миналата седмица Холандия се присъедини към план на САЩ за ограничаване на износа на технология за производство на полупроводници, ход, насочен към забавяне на военния и технологичен напредък на Китай.
Назначаването на Ли Шанфу за нов министър на отбраната на Китай ще направи още по-труден военния диалог между САЩ и Китай, който беше на пауза, след като тогавашният председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси посети Тайван през август.
Връзките на Ли с Русия са знак, че Си иска да защити китайско-руските отношения. Подкрепата на Си за Владимир Путин по време на войната в Украйна беше очевидна, въпреки че Китай твърди, че е неутрален и отрича твърденията на САЩ, че обмисля изпращането на смъртоносни оръжия на Русия. Миналия месец китайският първи дипломат Ван И се срещна с Путин в Москва и каза, че китайско-руските отношения „никога не са били диктувани от трети страни".
Очаква се Си също да посети Путин. Ройтерс съобщи, че посещението, което ще бъде най-високопоставената дипломатическа среща на Си от месеци, може да се случи още следващата седмица.