Филип Олтерман
Когато пламъците обгръщат парламента на Германия вечерта на 27 февруари 1933 г., шест дни преди националните избори, това е политически подарък за Адолф Хитлер, наскоро назначен за канцлер. Палежът на Райхстага от „вътрешен враг" осигури преизбирането му и му даде претекст да грабне диктаторските правомощия, за които жадуваше. Дали този подарък е попаднал в скута на нацисткия лидер случайно или е бил поставен там чрез тайна операция под чужд флаг, оттогава е предмет на горчиви исторически спорове.
За пожара бе обвинен комунистическият вожд, българинът Георги Димитров, защитавал се сам пред фашисткия съд.
90 години по-късно, тялото на младия комунист Ван дер Любе, когото историците традиционно смятат за единствения извършител на атентата, бе ексхумирано с надеждата да се намери окончателен отговор.
Говорител на Paul Benndorf Society, организация поддържаща гробищата в Лайпциг, каза пред Guardian, че е ръководила ексхумацията през януари на тяло, което оттогава е идентифицирано „без съмнение" като принадлежащо на Маринус ван дер Любе, холандският комунист, който призна за подпалването в съда и бе осъден на смърт.
Основната цел на ексхумацията беше да се установи, че Ван дер Любе наистина е погребан в немаркирания гроб на Южното гробище в Лайпциг и да се отбележи по подходящ начин, каза председателят Алфред Ото Пол. Той потвърди, че патолог също изследва останките за следи от токсини.
Апатичният външен вид на Ван дер Любе по време на процеса подхранва спекулациите, че той е бил дрогиран, или за да се улесни признанието, или за да гарантира мълчанието му относно възможните съ-заговорници. Някои се надяват, че докладът от патологията, който трябва да бъде представен следващия месец, би могъл да даде поне някои косвени доказателства, че младият зидар е бил просто марионетка.
Сред историците привържениците на теорията за нацисткия заговор остават малцинство, макар и нараснало през последните години. Установеният консенсус се поддържаше около хипотезата за един извършител от 60-те години на миналия век, когато Фриц Тобиас, бивш офицер от разузнаването и член на социалдемократите, публикува книга, представяща пожара в Райхстага като „сляп шанс, грешка, която отприщи революция". Тобиас и поддръжниците му имаха два силни аргумента в своя полза. От една страна, докладите от това време предполагат, че ръководството на нацистката партия е било толкова изненадано колкото и другите от новината за пожара, и дори ужасено, че атаката е началото на комунистическо въстание.
Второ, Ван дер Любе признава. 24-годишният младеж, извършил три леки опита за палеж два дни преди това, беше единственият човек, арестуван в горящия Райхстаг, и твърдеше многократно до екзекуцията си с гилотина на 10 януари 1934 г., че той „сам е подпалил огъня, вдъхновявайки работниците да въстанат срещу капиталистическото управление и фашисткото завземане на властта".
Но как Ван дер Любе с тежки увреждания на зрението, без никакви вътрешни познания за Райхстага и само с няколко основни въглищни запалки на свое разположение, е успял да остави цялата пленарна зала в тлеещи руини, продължава да озадачава учени и историци .
Преди десетилетие американският професор по история Бенджамин Картър Хет откри писмо от придворен химик, в което се посочва, че пожарът в Райхстага е бил старателно подготвен палеж с течен ускорител. „Що се отнася до въпроса дали Маринус ван дер Любе е могъл да извърши палежа сам, доказателствата са огромни. Няма начин той да е подпалил пленарната зала в рамките на 15-20 минути, с които е разполагал. Щеше да има нужда от въглеводороден ускорител", каза Картър Хет пред Guardian.
Картър Хет счита, че „балансът на вероятностите сочи, че пожарът е бил подпален от отряд мъже от паравоенното крило на нацистката Sturmabteilung (SA), което не е било напълно под контрола на политическото ръководство през 1933 г". Как точно тези мъже биха са успели да вербуват предан комунист за своята кауза, обаче остава неясно.
Организаторът на ексхумацията Алфред Ото Пол е оптимистично настроен. Въпреки че не може да коментира констатацията до завършването на патологичния доклад, той обеща, че констатациите ще бъдат важни. „Историята, каквато я познаваме, ще трябва да бъде пренаписана."