Доставянето на танкове на Украйна няма да ѝ позволи да надделее над руския нашественик, твърди бившият командир на Чуждестранния легион ген. Брюно Дари, който се тревожи от разширяване на конфликта.

Наскоро няколко западни страни избраха да доставят танкове на Украйна, за да уравновесят баланса на силите и да позволят на президента Зеленски да се опита да си върне загубените територии! Вече може да се каже обаче, че вместо да реши войната, това подкрепление само ще засили нейната интензивност; ще въвлече още повече западните страни и ще отдалечи още повече всяка перспектива за прекратяване на огъня, предпоставка за изход от кризата… И трябва да се опасяваме, че следващият етап, вече обявен от президента Зеленски по време на европейската му обиколка, ще бъде прехвърлянето на ракети с далечен обсег, които все още му липсват, за да поразява цели на руска територия, така че да доведе Путин на масата за преговори.

Военната история на ХХ век ясно показва, че танковете носят значителна победа, само ако постигнат стратегическа тройна изненада по отношение на място, време и начин на действие:

такъв беше случаят през юни 1940 г., в ущърб на Франция, с германска офанзива без предупреждение, която събра всички налични танкове, докато Франция бе разпръснала своите, и която заобиколи линията Мажино през Фландрия, въпреки неутралитета на Белгия. Такъв беше случаят и по време на Шестдневната война, водена от израелската армия! Но използването на танкове не среща само успехи: в Бир Хакейм танковете на Ромел, въпреки благоприятния терен в пустинята, не можаха да преодолеят наредените препятствия и минните полета, поставени предварително от силите на генерал Кьониг. А по-късно, независимо дали по време на битката при Курск или при превземането на Берлин, руснаците, както и германците загубиха във всяка от тези големи битки по няколко хиляди танка…

Днес не 200 или 300 танка, доставени на Украйна, ще променят дълбоко баланса на силите.

От една страна, може да се мисли, че русанците не са губили време да реорганизират терена, предотвратявайки по този начин всяка контраатака, особено сега, след като завладяха републиките Донецк и Луганск! Освен това, имайки предвид прозрачността на бойното поле, осигурена на всяка от страните от масовото използване на дронове, с подкрепата на сателитни изображения и електронната война, всяка атака ще бъде разкрита още преди да е започнала, а бронираните сили ще трябва да стигнат безпрепятствено до фронтовата линия…

Президентът Зеленски вече поиска бойни самолети и дори ракети с далечен обсег: също като бойните танкове, тези оръжейни системи няма да променят баланса на силите; но те ще разширят конфликта извън границите на Украйна, с военновъздушни бази задължително извън страната, за да се избегне всеки удар с руски хипер бързи ракети, или цели, разположени на руска територия за ракетите с далечен обсег, преотстъпени на Украйна…

Можем да констатираме, че тази война вече премина границите на самото бойно поле: руснаците не се въздържаха да унищожат много чувствителни обекти на украинска територия, били те цивилни или военни; украинците направиха няколко нахлувания на руска земя; руснаците “изгубиха” адмиралския си кораб в Черно море през април миналата година, показвайки, че всеки кораб може да бъде открит и незабавно “обработен”. А сега сблъсъците продължават преди всичко в нематериалните полета: никой не е в състояние да изчисли човешките или материални загуби на противниците! А в киберпространството, в което няма нито граници, нито противник, вече не се броят, поне във Франция, компаниите или организациите, които бяха силно засегнати, дори такива, които нямат никаква връзка с този конфликт! А кметицата на Париж желае и заявява открито, че руските спортисти не трябва да участват в Олимпийските игри през 2024 г., което няма да има никакви последствия върху операциите, но ще задълбочи още повече пропастта между противниците.

Ако може да има военно решение, то би било само на земята - но и тук противниците вече показаха пределите си: руснаците още в началото на своята “специална операция”, чиято военновъздушна част беше неуспешна, като опитите за бронирана атака северно от Киев или Харков, и украинците, чиито няколко тактически успеха не заличават загубата на техните две републики. Освен това не бива да се забравя, че по отношение на тактиката, за да има сигурни шансове за успех една офанзива, тя трябва да се проведе при баланс на силите 1:3 спрямо противника и това съотношение нараства на 1:9 в градски райони, т.е. там, където днес се водят битките…

Независимо дали подкрепяме президента Зеленски заради неговата смелост и харизма, или осъждаме президента Путин за това, че започна тази война, това не променя реалността на фактите: изпращането на западни танкове няма да бъде достатъчно, за да преобърне достатъчно сегашния баланс на силите; от друга страна, то ще въвлече още повече европейските страни във война, която не са искали. Следователно решението е другаде… Но подобно на Първата световна война, просто да се надяваме, че едно събитие като “атентатът в Сараево” през 1914 г. няма да ни отведе там, където никой не би искал да отиде.

Превод от френски: Галя Дачкова