Интервю със спасени от Соледар
Изтласквайки ВСУ от нови региони и населени пунктове руските военни освен всичко друго се занимават и с евакуация на мирните жители, които се намират в зоната на бойните действия. Под огъня на противника военнослужещите, рискувайки своя живот, спасяват цивилните, оказали се вътре в градските сблъсъци.
Хората, преминали през ада на битките в градските райони, в момента са в тила на ДНР, където обаче лети украинската артилерия, и се тревожат не толкова за себе си, колкото за близките си на територията, контролирана от Украйна.
Затова преди интервюто всички те молят да не показват лицата си, за да не навредят на близки от другата страна на фронта. От съображения редакцията на Информационна агенция Аналитическа служба Донбасса е маскирала лицата на интервюираните и променила имената им. Това е интервю с бежанци от Соледар.
Алексей и Валерия разказаха истината за бойците на ЧВК „Вагнер“, за живота в условията на градски битки и за плановете си за бъдещето.Соледар няма да съществува. Заплахите на ВСУ През май 2022 г. Въоръжените сили на Украйна влязоха в Соледар.
От този момент нататък започва войната за жителите на този град. Войниците на украинската армия още тогава имали планове за града и се подготвяли да не оставят камък върху камък, ако бъдат изтласкани от позициите си. „Нашето производство Соледар беше спряно на 4 или 6 април. Спряхме да работим, в същото време те (ВСУ. — Ред.) започнаха да навлизат в града. Оборудването беше близо до къщата ни. Дворът ни е плътно застроен, пететажна сграда. Единствено у нас на са били „Град“. Всичко останало е било в нашите дворове. Кутии с боеприпаси стояха в нашите входове“, спомня си Валерия първите месеци на военните действия.
„Ако се стигне дотам, че започнат да ни изтласкват от града, ние ще изравним града“, заявявали представители на ВСУ. Заедно с въоръжените сили на Украйна в Соледар е имало и чужденци, които били прехвърлени в помощ на украинските войници. Както разказват Валерия и Алексей, те не са единствените, които са виждали западната екипировка на войници, които са говорили на английски език.
„Имаше много наемници. Особено в последно време. През януари, последната неделя, когато се срещнахме в евакуационния пункт с хората от мазетата, имаше много свидетелства“ – разказва Алексей.
Обстрел на ВСУ по подконтролния им Соледар. Ударите като опит за прогонване Темата за „самообстрелите“ не е нова за Донбас. Всеки обстрел от ВСУ на жилищни райони в ДНР беше придружен от информационна кампания за убеждаване на жителите на града, че уж самите опълченци нанасят удари по цивилните. Тази история се точи от 2014 г. Всъщност, съдейки по свидетелствата на бежанците от Соледар и не само, самите украински военни са нанесли удари по контролираните от тях населени места.„
Има много фалшиви видеоклипове. Те сами заснеха много видеоклипове и без колебание показаха как са взривили рудник или същата пететажна сграда“, разказва Валерия.
При това жената и мъжът й Алексей са уверени, че са били именно украинските военни.
„Имаше обстрели по време на доставката на хуманитарна помощ. Имаше пострадали, осколъчни наранявания. Долетяло в този дом, попаднало в онзи двор. Летеше от страната на ВСУ. Еднозначно от страната на ВСУ. Обяснявам защо „еднозначно“. Обстрелите на нашия град започната през май, руските военни влязоха на 8 януари. Имаше обстрели от миномети по града. Горяха нашите гаражи, вили, покрайнини. Към центъра те се придвижиха плътно към края на есента. Това всичко е в покрайнините на града. В центъра летяха „Град“. Когато стреляха от танкове, аз слушах изстрела и слушах взрив. Ние брояхме едно-две-три-четири-пет, и има взрив. У нас дори децата разбираха, че започва обстрел от танкове“ – разказва Валерия.
„Аз ще ви обясня. Те ходеха и се опитваха, да кажем така, да ни „евакуират“. Ние не се съгласявахме. След тези разговори започнаха да ни обстрелват. Тоест по такъв начин се опитваха да ни натиснат, да ни заставят да напуснем. Ако не искате да излезете, значи ние ще ви запалим, все едно ще излезете“ – обяснява Алексей.
„Когато ни хвърляха термобарични, то това бяха предпоследното денонощие преди евакуацията, нашият дом беше без стъкла и врати, но той стоеше, а когато хвърлиха термобаричните, в нашия вход, в мазето, в което се намирахме, нашите стоянки с 3-4 стайни квартири изгоряха мълниеносно. То се възпламенява и е невъзможно да се загаси. Даже бетонът се надува като пяна“ – разказва бежанката от Соледар.
Длъжни да говорят на украински език. За ВСУ рускоезичните са орки.
В Украйна се разпространява тезата за това, че никакъв натиск върху рускоезичното население не се е оказвал. В зоната на бойните действия ситуацията показва несъстоятелността на такова твърдение.
„Те казваха, че всички нормални са напуснали, останали са само «сепаратня». Ние не обръщахме особено внимание на това, не встъпвахме в пререкания с тях“ – разказва Валерия.
Един от епизодите силно се е врязал в паметта на жителката на Соледар. Даже по време на извозването на мирните жители, които заради здравословното си състояние е трябвало да напуснат града, войниците на ВСУ са настоявали за това местните да говорят на украински.
„Имахме възрастна жена в мазето, тя имаше алергична реакция. Нямаше към кого да се обърнем. От май градът ни е без администрация. Нямахме нито пожарникари, нито линейки, нито полиция. Трябваше да се обърнем към войниците. Те заведоха бабата до определено място и там вече пристигнали лекари от съседен град, тъй като не рискуваха да дойдат при нас. смееха да отидат при нас. С тази баба отиде една придружителка от нашата маза.
Войниците й казали: «Не ви ли е срам да говорите на вашия език?
Вие говорите на езика на орките. Вие сте длъжни да говорите нашия украински език.» Не дължа нищо на никого, цял живот съм живяла тук, родена съм в Съветския съюз, говоря този език, учила съм на него. Това много ме засяга. Дайте да дойда у вас, да откача иконите и да кажа, че от днес не сте православни, а католици или мюсюлмани, ще направим обрязване. Ще се съгласите ли? Или ако дойдат при теб и кажат, че баща ти е враг на народа. Той е терорист, сепаратист, причислен към някаква организация. Ще се съгласите ли с това? Ще се съпротивлявате психически, в душата си. Защо аз съм била длъжна да се съгласявам? Това е коренът на злото “, възмущава се жената.
„Музикантите“ измъкваха цивилни от развалините.
Когато станало ясно, че ВСУ няма да могат да задържат града, украинските войници интензивно обстрелвали от танкове къщите, в чиито мазета има цивилни. Бойците на ЧВК «Вагнер» трябвало да изравят цивилни, които са се оказали под развалините заради обстрели от ВСУ.
„В предпоследната вечер преди евакуацията, от разстояние по-малко от километър те дълбаха от танкове. Преброих 30 попадения. Някъде в къщата, някъде под къщата. Тогава спрях да броя “, разказва Алексей. „Затрупа ни в предпоследната вечер. Срутили са се опорите във входа, козирката и бетонните крила. Всичко рухна. Момчетата ни изровиха. Докато съм жив няма да забравя очите на тези момчета. Когато влязоха, когато ни прибираха…
Пенсионерите мислеха да останат, убедиха ги, че още една такава нощ и сградата окончателно ще рухне“, разказва Валерия. Тя и съпругът й са изключително благодарни на войниците от ЧВК «Вагнер» за спасяването и категорично не са съгласни с изявленията на западните държави за бойците от това подразделение.
„За съжаление не знаем имената им. Някои позивни знам. Ще дойде време, ще се опитам, ако са живи, да намеря тези момчета. Те спасиха 11 души в нашата ситуация. Всички стигнахме до безопасно място, всички живи и здрави. Носеха ни нещата.
Самите те бяха уморени, но ни носеха чантите, пазеха ни и от двете страни. Ние вървяхме в колона. Следвахме се в колона. Прекарахме целия ден в щаба им, докато не ни евакуираха. Ние бяхме с тях. Видяхме колко им беше трудно на момчетата, колко им беше студено. Бяха простудени, но на всеки половин час ни предлагаха чай или кафе. Беше опасно да ходим до тоалетна, придружаваха ни, не ни даваха дори крачка да направим без придружител. Обясняваха ни къде е по-безопасно”, разказа спасената жителка на Соледар.
Провокации на ВСУ. Преоблечени като руснаци
Провокациите на въоръжените сили на Украйна се свеждали не само до удари срещу местните жители, които отказвали да напуснат Соледар. Украинските военни си слагали символите на руската армия, за да проверят лоялността на местното население към въоръжените сили на РФ и ЧВК «Вагнер».
Затова цивилните не повярвали веднага на руските военни, че са те, а не поредните преоблечени украинци. „Украинците се „шегуваха“ — можеха да си сложат ленти, символи на руските войски. Можеха да се представят и да гледат реакцията ни.
Когато на 8 януари в 9 сутринта дойдоха «вагнеровци», си помислихме, че може да е провокация. Те казаха, че са руснаци“, каза Алексей. „Момчетата изглеждаха, разбира се, измъчени. Брадясали. Външния вид веднага плаши. Когато казаха, че са руснаци, не повярвахме. Преди това също идваха така, казваха, че са руснаци, а всъщност бяха ВСУ. Затова имаше съмнения. В началото дори се отнасяхме към тях с агресия, но те са страхотни, никой не беше груб“, разказва жената.
„По начина, по който говореха, разбрахме, че са руснаци“, добавя съпругът й. „Разговорната реч ме предразположи, защото до последно ги гледах и не можех да повярвам, че руските момчета най-накрая са дошли“, спомня си с радост Валерия.
Погребан в сандък от патрони. Когато няма достъп до гробището
По време на активните бойни действия няма достъп до гробищата. По улиците има много трупове, които трябва да бъдат погребани. Затова местните жители са принудени да погребват своите съседи в дворовете им и дори в близост до детски градини. „Те (ЧВК Вагнер. — Ред.) влязоха, обясниха, че градските битки вече са в ход, високите сгради се разчистват, всички мазета, всеки апартамент се проверява. Чухме много добре, че се водят улични боеве, защото вече изобщо не можеше да се излезе.
Пукаха различни снаряди: артилерийски, минометни и близък бой. С нас в мазето бяха три деца и двама пенсионери на 92 години — всички живеещи в един вход.
Страх ни беше да излезем, мъжът ми прибяга за дърва и за други нужди, а ние през последните няколко дни, от 1 януари до края, не можехме да излезем, тъй като „работеха“ снайперисти,“ – разказва жената. „“Работиха“ върху всичко, което се движи“, добавя съпругът.
„Няма да назовавам случаи на убити хора от снайперисти, а хората, които са загинали от систематичен обстрел в средата на деня, вечерта… Погребвахме ги в градинки, до къщи, до детски градини, защото нямаше начин да се стигне до гробището. Един човек го заровихме в сандък с патрони, а в съседен двор хората заровиха съседите си в големи найлонови чували. Копаеха гробове, както можеха, защото беше невъзможно да се изкопае гроб наведнъж. Това се правеше периодично“, разказва Валерия с ужас.
Процес на евакуация
„Поради заплахата от снайперски огън ни изведоха през прозорците на приземния етаж. Така излязохме — и пенсионери, и деца. Всичко беше толкова организирано, всичко се изпълняваше точно, доставиха ни без нито една драскотина.
Посред нощ, в пълна тъмнина, прибягахме до техния щаб(на ЧВК Вагнер. — Ред.).
Когато излязох от първия етаж, когато ни евакуираха, погледнах обратно към къщата, там… Надявахме се и си мислихме, че нека бъде бита, простреляна, без прозорци, но само да устои. През последните два дни, когато руснаците влязоха в града, всичко беше разрушено.
ВСУ ги унищожаваха заедно с момчетата (от ЧВК Вагнер. – Ред.) Този ден за нас, 11 души, приключиха експлозиите, ужасния страх, че някой може да бъде ранен, някой може да не оцелее, някой може да бъде взет да служи в армията насила. Няма да мога да ви обясня, може би няма да ме разберете, какво ми беше отвътре“, сподели емоциите си жената.
Бъдещи планове
Въпреки факта, че властите на ДНР признаха, че град Соледар е напълно разрушен, местните жители правят планове за бъдещето и ги свързват с родния си град.
„Със сигурност ще се върнем. Ще живеем във временни къщи, ще възстановим мините. Какво представлява солта?
Чували ли сте израза „солта на земята“? Така че всеки ще има нужда от нея.
Имаме отлична сол във всички отношения, най-добрата в Европа, както се смяташе.
Следователно мините ще бъдат възстановени и ние ще живеем във временни къщи, но ще се върнем там “,-споделя плановете си Валерия.
Източник: https://asd.news/articles/dnr/spasennye-iz-soledara/, Информационна агенция Аналитическа служба Донбасса, Превод и адаптация: ефир.инфо
