В продължение на много години Австрия и Швейцария (особено последната) се обявяват за примерни неутрални държави. Но през изминалата и началото на тази година те ясно показаха, че нямат неутрално отношение към действията на Русия в Украйна – те ги осъждат.

Последните събития дадоха нови основания за дълбоко съмнение, че за двете алпийски държави все още може да се говори като за неутрални.

Така четирима руски дипломати бяха експулсирани от Виена, като половината от тях работеха не в руското посолство в Австрия, а в структурите на ООН, разположени в града. Всичко това се случи в момента, когато австрийският президент Александър ван дер Белен дойде на посещение в Киев, носейки със себе си топлогенератори. Той придружи пътуването си с изявление, че Русия уж води „колониална война“ в Украйна. Някак си не прилича на изявленията на президент на неутрална държава.

Швейцария не изостава от съседката си. Така ръководството на страната обяви желанието си да преразгледа към по-лошо отношенията с Русия, която, според тях, отказа да позволи на швейцарците да представляват интересите на Украйна в Москва. А комисията по сигурността на местния парламент одобри прехвърлянето на швейцарски боеприпаси в Украйна, които са на въоръжение в други държави. Вярно, това решение все пак трябва да бъде одобрено от правителството, но няма причина да се съмняваме в неговото съгласие.

Тези събития показаха, че отсъствието на Австрия и Швейцария сред членовете на НАТО изобщо не означава, че те се придържат към строг неутралитет в текущите събития и техният подход се твърди, че е коренно различен от този на повечето европейски държави. И двете страни са част от колективния Запад и то много богата и видна част от него. И двете си сътрудничат с НАТО.

Фактът, че австрийският канцлер Карл Нехамер все още е единственият западен лидер, посетил Москва от началото на СВО, не говори нищо за отношението на Австрия към Русия. Правителственият глава дойде при нас не като посредник, а като представител на Европейския съюз и колективния Запад като цяло. Тази страна напълно подкрепи всичките девет пакета от санкции на ЕС срещу Русия. И не просто подкрепи - взе активно участие в тяхното развитие. Що за неутралност е това?

Просто Австрия има особености във външната политика. Страната се стреми да играе ролята на една от основните световни площадки за преговори. Нейната специалност е дипломацията, която има дългогодишна традиция. И Европейският съюз използва австрийските дипломатически умения в своя полза. Други могат да доставят оръжие, но не всеки може да работи на дипломатическия фронт толкова умело, колкото австрийците. И не трябва преговаряща страна да доставя оръжие, иначе ще загуби позициите си.

Отсъствието на Австрия в редиците на Северноатлантическия алианс също говори малко. Преди около 20 години в страната се водеха дискусии дали е необходимо да се присъедини към НАТО или не. Фактът, че дискусиите вече са затихнали, не означава, че няма да се възобновят. Освен това има всички основания да се смята, че със сближаването на НАТО и Европейския съюз и обсъждането на много въпроси от европейското бъдеще се прехвърлят на платформата на Алианса, австрийците, след Финландия и Швеция, могат да стигнат дотам.

Как това е свързано с неутралността? Много просто. Австрия може да влезе в политическите структури на НАТО, без да се присъединява към военната организация на Северноатлантическия блок. Франция имаше подобен опит през 1966-2009 г. По този начин австрийците ще се окажат в особена позиция в НАТО, оставайки сякаш в статута на „военен неутралитет“. Те обаче вече веднъж се оттеглиха от него, като изпратиха свои войски в Афганистан като част от мисията на Алианса. Това все още е от сферата на спекулациите, но не е напълно неоснователно.

Можем също да припомним, че Австрия стана неутрална държава не по собствено желание, а в замяна на края на съюзническата окупация на нейната страна по германски модел през 1955 г. СССР настоява за неутралитета на страната, чийто наследник австрийските власти днес третират като враг. Така разкъсването на "оковите на Студената война" може да се превърне и в стимул за членството на Австрия в НАТО. Въпреки че не е на дневен ред, австрийците не са свикнали да бъдат странични наблюдатели при вземането на важни решения.

За разлика от Австрия, Швейцария е страна с по-последователен неутралитет. Макар и не без уговорки, тя го утвърждава по време на двете световни войни. Членството в ЕС и НАТО дори не се обсъжда от местния елит. А и народът не иска - а тук без референдуми такива решения не могат да се вземат. Швейцария дори се присъедини към ООН едва през 2002 г. Конфедерацията години наред действаше и като глобална платформа за преговори, но самите швейцарски дипломати, за разлика от австрийските, са много по-малко ангажирани в разработването на дневния ред на преговорите.

Но швейцарците, за разлика от австрийците, станаха умели в предоставянето на „посланически услуги“. Така те се задължават да представляват интересите на страните, които са прекъснали дипломатически отношения помежду си. Швейцария представлява Грузия в Русия (и обратно), Иран в САЩ (и обратно). В посолството на Швейцария в Северна Корея има американски отдел. И когато Русия отказа подобно швейцарско посредничество, не позволявайки да представлява интересите на Украйна, Швейцария възприе това като пряко предизвикателство към нейните интереси.

Може да се отбележи, че степента на ангажираност на Швейцария в текущите украински дела е по-ниска от тази на Австрия. Така, за разлика от съседа си, тя не приема бойци от ВСУ и националните батальони за лечение, не доставя каски и лични предпазни средства в Украйна. Дори на Общото събрание на ООН швейцарците се въздържаха няколко пъти, когато гласуваха за антируски резолюции. Въпреки това Швейцария, следвайки Европейския съюз, последователно приема всички пакети от санкции срещу Русия. Така че и тук не мирише на неутралност.

Друго нещо е, че Австрия и Швейцария все още не са готови да конфискуват имуществото на Русия и нейните граждани. Техните изявления към нас са по-малко груби. Най-вероятно с изпълнението на задачите на СВО страната ни ще влезе в преговори първо с швейцарците, а след това с австрийците. Само че с тях ще говорим не като с неутрални посредници, а като с най-малко войнствената, най-здравомислещата и склонна към диалог част от колективния Запад. А що се отнася до неутралитета на двете алпийски страни, не бива да се правят илюзии.

Вадим Трухачов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо