Брюксел реши да поласкае Украйна, като проведе среща между ръководството на ЕС и властите в Киев, както се казва, по местожителство и регистрация на последните.

Бяха взети под внимание дори такива подробности, които се отнасят до това каква цветова схема на костюмите трябва да са избрали лидерите на държави и правителства. Препоръчително е да се въздържат от всякакви зелени нюанси, нюансите каки също бяха в списъка на „забранените“.

И това не са празни приказки - влиятелно издание в навечерието на срещата публикува фрагменти от меморандума на службата за протокол на ЕС с гриф „за служебно ползване“.

Каки и зелено - само за Зеленски, всички останали - 50 нюанса синьо и "лошо за тези, които мислят лошо за това".

Шефовете на ЕС са предупредени да пътуват леко, без багаж - пътна раница с пътна чанта за тоалетни принадлежности и да са готови за дажба студена храна, почти сухоежбина, без да очакват гастрономически чудеса от вагон-ресторанта. Това не ти е пътуване с “Ориент Експрес”, а за решаванена проблемите на войната. Не на мира. Определено не на мира.

Двадесет дни преди годишнината от началото на специалната операция самите европейски участници в срещата нямаха време да ахнат, когато им налетя този, когото мразеха и от когото се страхуваха през всичките следвоенни десетилетия на миналия век и две десетилетия на настоящия век, нощем тайно мечтаещ за реванш.

Руската мечка, която техните руски партньори навремето на практика молеха да не се събужда, предупреждавайки години наред за последствията за Европа, се събуди, огледа се, но не намери "бензиностанция", а откри след зимния сън развита страна с инфраструктура, фабрики, заводи, образовано общество, намери комфорт, свобода и свободи, разбра, че страната е страхотна, добре поддържана, че е удобно и безопасно да се живее в нея.

И руската мечка също разбра, че тези чичовци и лели, които са в костюми от петдесет нюанса синьо, възнамеряват да я лишат от всичко това.

Дори не е изненадващо как Европейският съюз се вкопчи в Украйна, за да отмъсти на Русия, а фактът, че преди десет години точно същата европейска институция, в която се сменят само личности, но и елитът, същите глобалисти, наливащи в ушите на гражданите "европейски ценности", същата тази "дълбока Европа" решително не искаше да види Украйна сред себе си.

През есента на 2013 г. тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович, колкото и да се оплакваше на тогавашния федерален канцлер Меркел за „самотата пред лицето на Русия“, получаваше в отговор от ръководителя на германското правителство твърдо “не”, френският президент Оланд веднага я повтори и в крайна сметка Украйна не получи практически нищо.

Въпреки че Янукович, в рамките на Източното партньорство, от ЕС - освен това под формата на заеми, и то не просто така - молеше за сума, която днес изглежда смешна: това бяха около 12 милиарда евро за подкрепа на икономиката и по някакъв начин тя да се адаптира към изискванията на Европейския съюз.

И какво трябваше да се случи през това време, че днес точно същият ЕС не само обикаля из Киев, но и изпраща много пари там? Да не говорим за военните машини.

И кризата в Америка се случи. Имаше криза в американската икономика. Откакто Вашингтон реши, че самият той е толкова силен, красив и могъщ, че може едновременно да устройва хаос по целия свят, където си поиска, било „арабската пролет“, било, да си признаем, да участва в създаването на “Ислямска държава” (разпускайки иракската армия и оставяйки оръжия на военнослужещите, и за да подпалят съвсем точно фитила, също се държаха арогантно с мюсюлманите),било да разпалят гражданска война в Сирия, било в Афганистан. И да не забравяме, че вътрешните социални проблеми на самата Америка си остават.

И толкова силните Съединени щати в един момент осъзнаха, че в действителност те няма да се справят с всичко едновременно паралелно. Кое е най-важното нещо, когато не можете да се справите сами?

Правилният отговор е отслабването на конкурентите. И кой е основният икономически конкурент на САЩ? Точно така – Европа.

Беше възможно да се отслаби Европа, като се откъсне ЕС от историческия му търговски партньор. По вълните на Балтийско и Черно море, както и по сушата, Европа получи от Русия това, от което се нуждаеше, а ние - това, от което се нуждаехме.

Там икономиката цъфтеше и миришеше, а американската се задъха. Тръмп можеше да бъде какъвто и да е, но познаваше числата и затова постоянно заплашваше да въведе антиевропейски мита и тарифи, за да подкрепи местната индустрия.

Взетото решение - да се създаде анти-Русия от Украйна, не с онези плахи опити през 90-те години, а вече с максимални скорости - се оказа по-лесно за изпълнение. Американците движеха процеса, те прокарваха и „европейската идея“.

Всичко останало беше направено от масирана пропаганда. Но вече не по американски, те работят неумело, на нивото на холивудските екшъни и телевизионни предавания. А европейската пропаганда е фина, прецизна, почти висша мода. За Украйна днес е невъзможно да се раздели с фалшификата, който ѝ пробутват вместо истината.

А украинците плащат за илюзиите със собствената си, а не с американска кръв.

Европейците, във всеки случай властимащите, още не разбират как всъщност всичко това заплашва и без това стопеното им благосъстояние, продължавайки да дрънкат нещо за "пълни газови хранилища", но брашното от щурци вече се продава и започва забъркването му в тестото.

Аамериканците пък се занимават да четат борсови отчети, да броят печалби, да печатат долари и да си мислят, че пак са успели да подобрят нещата за чужда сметка.

Разбира се, в Киев на дневен ред е и десетият пакет от санкции - за пореден път да се "разкъса руската икономика на парчета", както и доставката на тежко оръжие (като се забравя, че от полската граница, където ще пристигне тази техника до линията фронта не са двеста, не са триста, а 1500 километра, и всичко това красиво, в черни кръстове, ще трябва да бъде доставено по някакъв начин, а след това обслужено), и нови ограничения, за да смелят политически Русия на кайма.

А срещата на високо равнище на ЕС в Киев с дрескод и други протоколни изкушения всъщност е празник на победените. И е по-добре участниците в политическата трапеза да разберат това, преди Русия да обясни всичко „чисто конкретно“, както се казваше през 90-те години.

Така ще е по-разумно за самите дами и господа във властта и за самонадеяния, бързо обедняващ и затова в кавички "златен половин милиард", който управляват.

Елена Караева, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо