An Nahar: Проруското отношение на Нетаняху го заплашва с тежка конфронтация със Съединените щати

Нетаняху винаги се е стремял да създаде траен съюз с Путин, пише An Nahar. Но това не устройва САЩ, особено на фона на украинската криза. Тел Авив ще се изправи пред невъзможността да седи на два стола едновременно. И въпреки че Нетаняху успя да балансира на ръба, конфликтът между САЩ и Израел е неизбежен.

Превод от An Nahar, Ливан:

Израелският политик, основател на партията «Нашият дом Израел», Авигдор Либерман изигра важна роля в стратегическото сближаване между Тел Авив и Москва и бързо въвлече израелския премиер Бенямин Нетаняху в лични и официални отношения с руския президент Владимир Путин. Така бяха установени връзки, които израелските журналисти наричат ​​„истинска химия“.

Този скок в израелско-руските отношения се случи година след руско-грузинския въоръжен конфликт. Силните отношения с Тел Авив насърчиха военно-технологичното сътрудничество, което направи партньорството на двете страни в отбраната едно от най-развитите и надеждни в света.

Всичко това устройваше Нетаняху. Руснаците в Израел като цяло са десни, което му гарантира подкрепата на Либерман, най-видният проруски политик в Кнесета.

Нито Либерман, нито Нетаняху скриха желанието си да създадат силни връзки с Русия, подобно на традиционния съюз на Израел със САЩ. Тук трябва да се отбележи, че след анексирането на Крим Америка наложи редица икономически и политически санкции срещу Русия, което сближи Москва с Тел Авив, особено във военната област.

Израел сформира комисия по международните въпроси и стратегическата сигурност, която Либерман нарече «изграждане на отношения» на същото ниво като с Конгреса на САЩ.

Във външната политика позициите на Русия и Израел в повечето случаи съвпадат.

В смисъл, че общата им стратегическа култура се основава на позицията на силата и прагматизма, напълно лишена от комплекси, идеали и ценности, както се изрази самият Либерман.

Политологът Дмитрий Тренин отбеляза, че Израел се е превърнал в модел на компетентност и решителност за руските военни и специални служби, а руските и израелските политици и генерали участват в реалната световна политика. Революциите в Близкия изток сближиха Нетаняху и Путин. Москва разбира опасенията на Тел Авив относно Техеран, но се противопоставя на дестабилизирането на ролята му в подкрепа на сирийския режим.

От друга страна, най-малкото, което може да се каже е, че Израел не вижда заплаха в подкрепата на Иран за Башар Асад. Това съобщават израелските политици Ронен Хофман и Гади Айзенкот.

Нетаняху косвено подкрепя разширяването на конфликта. Той счита, че слабостта на Сирия и други арабски държави е добра за него и също така позволява на Израел да играе значителна роля в контролирането на регионалните конфликти заедно с Русия.

Тел Авив не подкрепи европейската и американската санкционна политика срещу Москва и я използва за разширяване на търговските връзки с руснаците. Израел рискува да развали добрите си отношения със Запада още преди украинската криза, когато се опита да разшири стратегическите отношения със страните от БРИКС.

Израел (Нетаняху) и Русия (Путин) пряко или косвено си помогнаха да стабилизират настоящата ситуация. Бяха установени линии за комуникация с техните противници.

Русия улесни диалога между Израел и Иран, а правителството на Нетаняху от своя страна насърчаваше проруската политика в Близкия изток във Вашингтон.

През последните десет години Нетаняху и Путин са разговаряли 479 пъти.

И изглежда, че възнамеряват да заздравят отношенията на страните си. Путин беше един от първите лидери, с които Нетаняху се свърза веднага след назначаването му. Нетаняху винаги е съжалявал за слабата стратегическа роля на Русия, която му пречи да наруши съюза си с Америка. В същото време Москва засили присъствието си в много държави, което е ясна индикация за характера на нейното влияние.

Сега, когато Нетаняху отново е на власт, той ще има две грижи.

Първата е спасяването на израелското правосъдие, което сега той успешно прави в Кнесета.

Второ, той се надява, че американците ще променят позицията си спрямо Русия след изборите или че руската спецоперация в Украйна ще приключи с минимални последствия и всичко ще се върне към нормалното.

Но това едва ли е възможно.

Новият период на управление на Нетаняху ще бъде различен от предишните.

Нищо след 24 февруари 2022 г. вече няма да е същото.

Нетаняху дълго време се опитва да балансира между Русия и Америка.

Има много пречки пред Нетаняху.

Първо, непреодолимото напрежение между САЩ и Русия от десетилетия.
Второ, енергийният триъгълник Русия-Турция-Израел, за чието създаване Путин работи. Пристанището Джейхан в Турция трябваше да се превърне в център за транспортиране на енергийни ресурси от Централна Азия, Русия и Израел към Европа. Следва провалът на договореностите от Сочи за Сирия.
Трето, сближаването между Техеран и Москва, намаляването на способността на Русия да оказва натиск върху Иран и засилването на ролята на Техеран и Анкара в Сирия представляват проблем за Израел.
Четвърто, Нетаняху ще бъде принуден да се пазари с консервативни и религиозни партии за скъпи печалби, включително за ескалация в Западния бряг и Газа.

Мнозина във Вашингтон се опасяват, че Нетаняху и неговата коалиция от консервативни и религиозни партии ще отидат твърде далеч, принуждавайки Съединените щати да преосмислят отношенията си с израелското правителство. А както показа миналият опит, Байдън има ясна политика по този въпрос.

В отношенията между Вашингтон и Тел Авив може да се проследи напрежение поради сближаването между Москва и Пекин, изострянето на израелско-палестинския конфликт и отказа от преговори с палестинците. Нетаняху създава условия, които правят невъзможно администрацията на Байдън да гледа на сегашното израелско правителство като на надежден съюзник.

Тяхната конфронтация няма да бъде публична, но това не означава, че ще бъде по-малко тежка.

Американско-израелска криза не само изглежда вероятна, но по-скоро е само въпрос на време.

Петя Паликрушева, превод и редакция