Пояснителна записка за инициатива “Напиши писмо с мартеница до руските воини-Освободители”

Скъпи сънародници!

Щом четете това послание, предполагаме, че сте взели решение да участвате в тази инициатива. Или все още се питате за какво е всичко това? И в двата случая тази записка може да ви бъде полезна.

Убедени сме, че никой от нас не иска да се водят бойни действия, не призовава към война. Но всички ние разбираме: войната в Украйна не е започнала на 24 февруари 2022 година. Жителите на Донецка и Луганска области усетиха върху себе си ужасите на войната и започнаха да дават жертви още през 2014 г., жителите на Одеса загубиха свои близки и приятели на 2 май 2014 г. в страшната трагедия в Дома на профсъюзите, журналистът и писател Олес Бузина беше показно разстрелян през април 2015 г. в гр. Киев. И смъртта на много други хора след Майданските събития от 2013 – 2014 г. и жертвите сред цивилното население принудиха ръководството на Руската федерация да вземе това трудно решение за започване на военната операция. И руския народ се сплоти около лидерите на страната си.

Можем дълго да си задаваме въпроса: „Заслужава ли си да пишем това писмо?“

Но ако сте изпитвали чувството на безсилие и негодувание, слушайки внушения от западните политици и наблюдавайки послушното съглашателство на нашите ръководители, пропагандата на официалните медии, ако си задавате въпроса „Какво мога да направя срещу тази несправедливост?“, ще изразим скромното си мнение: това писмо към руския войник е една малка постъпка, която може да положи началото на един справедлив път!

Вие можете да изразите своята подкрепа за трудното дело, което извършва руския воин, рискувайки себе си, разделяйки се със семейството си, с цялото разбиране, че няма кой друг да направи това и да защити обикновените хора. Няма друга възможност да се спре започната през 2014 г. война, никой друг не може да накара армиите на НАТО да премахнат своите оръжейни системи от границите на Русия и да дадат възможност на народите на територията на Украйна да заживеят мирен живот. И в същото време западните сили не желаят да положат усилие за спиране на разпалената от тях война между представителите на един народ по волята на историята разделен с изкуствени граници.

Ние, група инициатори, приканваме да се включите в тази инициатива, като за целта формулирахме няколко прости принципа, които ще помогнат нашите послания под формата на писма да достигнат до редовия войник и офицер в окопите в югоизточна Украйна.

Писмото желателно да бъде написано ръкописно, на български език. Форматът на писмото да не надвишава една страница, но дори и няколко реда са ценни за тази кауза. Писмото ще бъде преведено на руски език, за да бъде разбрано от адресатите. За целта е необходимо да ни изпратите вашето писмо.

Недопустимо е да се призовава към насилие или омраза. Целта на посланието е да се изрази подкрепа към руския воин в тази тежка битка. Стремим се да покажем нашето разбиране, че войната, която се води в момента, е война срещу нацизма, кафявата чума, отново надигнала глава в Европа, и щедро спонсорирана от Запад, която се използва като инструмент срещу Русия /и всеки непокорен народ/. И в тази борба ние сме заедно с народа на Русия!

Желанието ни е руските войници в Донбас и руския народ като цяло да разберат, че ние, българите, с благодарност пазим паметта за нашето освобождение, а също помним и участието на Българската армия през 1944 – 1945 г. рамо до рамо със Съветския войник в унищожаването на фашизма. Въпреки официалната политика на служебните ни правителства и прозападните ни политици, нашият народ не желае да участва в този конфликт с военна помощ за режима в Киев; с притеснение следи сводките от фронта, дълбоко скърби за загиналите, притеснява се от временните неуспехи, но с радост и възторг научава новините за победите и постиженията на руската армия.
Ние, българите, не вярваме на официалната пропаганда, която сее страх от възможната /и неизбежна за нас/ победа на руската армия, която след това щяла да се насочи и окупира страните от Източна и централна Европа.
Според нас думата БРАТУШКА се произнася не с ирония и укор, а с пълното разбиране, че тази дума за нас /както и за нашите деди/ означава БРАТСКИ НАРОДИ.
Искаме хората в Донбас /и в Русия/ да знаят, че на нас ни е болно, когато наравно с имената на държавите, предоставящи тежко въоръжение и техника за режима в Киев, поставят и името на България. Правим това, което ни е по силите да не позволим на нашите политици с лекота да прекрачат тази граница, която ги удържа от изпращането на артилерия, бронирана техника и самолети на Украйна.
Със своето поведение и пояснения ние, от по-зрялото поколение полагаме усилия и обясняваме на младото поколение каква е историческата истина и каква е каузата на Руския народ в тази борба. А духовната и културната платформа на нашите народи е една, обща.

Всички тези мисли, както и всеки друг порив на вашите сърца можете да ги опишете в това кратко писмо към руския войник.

Предложението ни е писмата може да се подписват само с едното Ви име, например по следния образец: „Любомир, гр. Русе. януари 2023 г.“

Писмата и рисунките изпращайте на адрес: Русе, 7000, ул. Църковна Независимост №35

Електронните текстови, видео съобщения и сканирани ръкописни писма и рисунки:

като коментари към настоящия пост в телеграм канал “България Z” http://t.me/bulgariaz
по електронна поща на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Съобщаваме, че писмата ще бъдат прочетени от представителите на руските власти преди да стигнат до войниците. И това е разбираемо предвид ситуацията на информационна война и психологически атаки, в която в момента всички се намираме.