Болката е част от ежедневието на хората в Украйна. Те постоянно са под заплахата от нови въздушни атаки, всеки ден се срещат със смъртта. Как биха могли да съхранят психиката си?

Свещеникът в киевската катедрала "Свети Михаил" служи заупокойна молитва, мъжкият хор започва пее. Православният духовник обикаля около ковчега, благославяйки го с тамян. Стотици хора са се наредили наоколо, опашката от опечалени излиза и извън църквата.

Хората се сбогуват с Олександър Хряник. Когато загива през пролетта, защитавайки Мариупол от руските окупатори, той няма и 30 години. Тялото му едва наскоро е било докарано в Киев.

Почит към загиналия герой

Аня и Тетяна не са познавали нито загиналия, нито неговото семейство. Въпреки това са дошли на погребението. Те казват, че Хряник е велик човек, дал живота си за Украйна. "Чувствам болка, но и гордост, че има такива хора, които се жертват, за да може Украйна да продължи да я има", казва Аня. Тетяна допълва: "Благодаря на родителите на Олександър, че са отгледали такъв син - герой". 

Скръбта е осезаема - мнозина плачат, а други гледат с апатичен, празен поглед. Хората коленичат за кратко пред ковчега, след което поднасят съболезнованията си на семейството. Сред опечалените е и Иван, който разказва, че Хряник е служил в украинската армия от 2016-та година. След началото на руската инвазия отвел родителите си в безопасност в Кипър, но самият той останал в Украйна да защитава Киев. След това отишъл в Мариупол.

"Свикнах със смъртта"

По официални данни до момента във войната са загинали около 10 000 украински военнослужещи - мъже и жени. Възможно е обаче и да са значително повече. "През тези месеци в известен смисъл свикнах със смъртта", признава Иван.

Но възрастната Людмила, която също е сред опечалените, е неутешима: "Предполага се, че времето лекува всички рани. Но мисля, че то само притъпява болката. Майка ми казваше, че родителите трябва да бъдат погребвани от децата си, а не обратното. Много ми е трудно да виждам как толкова много млади хора умират. Това е трагедия".

Важността на психологическата помощ

Психотерапевтката Тетяна Лушченко се грижи за психическото здрави на войниците, които се сражават на фронта, както и за това на семействата и приятелите им. Както посочва тя - никой не може да се чувства в безопасност в страната, след като по всяко време могат да се очакват въздушни атаки. Заради войната психологическата помощ в Украйна се е превърнала в национална задача. "Всеки трябва да се опита да се справи", подчертава Лушченко. 

Мнозина в Украйна се нуждаят от интензивна психологическа помощ, като това е особено валидно за загубилите близки хора или домове. На този фон Лушченко изтъква колко важно е хората да не се почувстват безсилни и посочва, че за някои например може да е полезно да сменят за известно време мястото, в което живеят, за да чуват по-рядко сирените. За други пък е добре да даряват средства за армията или за лекарите. "Полезно е и да се утешаваме взаимно", отбелязва Лушченко.

Тъга, страдание и готовност за борба

Въпреки че погребенията са потискащи събития, те могат и да предоставят емоционална подкрепа, казва психотерапевтката. Тя дори смята, че може да е от полза за войниците да преживеят погребенията на свои загинали другари - особено, ако са посещавани от много хора. "Тогава те разбират, че се борят за добра кауза и това може да им вдъхне сили."

За Иван в деня на погребението на Хряник преобладава тъгата. Но церемонията все пак изглежда вдъхва подкрепа и събужда решителност. Благодарение на хора като Хряник киевчани продължават да живеят в свободен град. "Не изпитвам паника", споделя Иван. "Ясно ми е, че всички трябва да сме готови да страдаме. И да се борим."