Дезертьорството на украински военнослужещи изведнъж се превърна не само във военен, но и в политически фактор. Върховната Рада прие закон за по-строги наказания за дезертьорство, но законът веднага се оказа, че има влиятелни противници.

Защо законът беше приет точно сега и каква е връзката му с битката на украинските олигарси срещу Зеленски?

В Украйна се разгоря борба около „Закона за дезертьорите“. Освен това тя се оказа толкова остра, че главнокомандващият на ВСУ Валерий Залужни промени практиката си да се въздържа от публични изявления. На 19 декември той записа емоционално обръщение към президента на Украйна Зеленски с молба да подпише законопроект 8271, който затяга отговорността на военнослужещите за неизпълнение на заповедта.

Според Залужни „армията се крепи на дисциплината”. И е несправедливо, ако пропуските в законодателството не гарантират нейното спазване и „отказниците“ могат да платят глоба или се разминат с административно наказание. Освен това, и това е ключово, оголените участъци на фронта трябва да се прикриват от други военнослужещи, което води до увеличаване на загубите на личен състав, територии и цивилни.

Законопроектът беше приет от Радата на второ четене на 13 декември (проектът беше подготвен през май). Проектът предлага изменение на членове 69 и 75 от Наказателния кодекс на Украйна. Тези изменения изключват налагането на по-лека присъда от предвидената в закона и освобождаване от изтърпяване на присъда с пробация в случаи на неподчинение, неизпълнение на заповед, заплаха или използване на сила срещу командир, напускане на поста или дезертьорство.

Законопроектът, който от самото начало придоби славата на скандален, веднага срещна отпор. На 15 декември беше публикувана петиция до президента Зеленски с молба да наложи вето на законопроекта. За ден тя вече събра повече от 30 хиляди гласа, докато за разглеждане е необходимо да събере 25 хиляди. Според авторите на петицията, ако законът бъде приет, "командването ще получи безпрецедентен лост за изнудване и затвор за почти всяка критика на веговите решения".

Очевидно появата на петицията е предизвикала безпокойството на военното командване. Проектът беше подкрепен от началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна Сергей Шаптала и съветника в президентската администрация Алексей Арестович.

Колко разпространено е днес дезертьорството в украинската армия? Няма обективни данни за броя на украинските военнослужещи, напуснали военните си части. От украинска страна тези данни са класифицирани. Но е невъзможно да не се обърне внимание на важните характеристики на процеса.

Законопроектът за борба с дезертьорството се появи в Украйна още през май, когато ситуацията за ВСУ изглеждаше критична. Всъщност украинското командване размени живота на бойците от териториалната отбрана за времето, необходимо за обучение и превъоръжаване на резервите. По това време социалните мрежи бяха залети от видеозаписи на украински военни с оплаквания срещу командването, което ги е изоставило.

Сега обаче проблемът с дезертьорите във ВСУ не е толкова остър - поне в обществото по този въпрос не се вдига толкова шум. За последно войниците от 58-ма моторизирана бригада се оплакаха от командването през септември. През ноември в Лвов се проведоха протести на роднини на военнослужещи от 24-та моторизирана бригада – те поискаха властите да върнат пленниците у дома, да предадат телата на загиналите или да разберат съдбата на изчезналите. Честотата на появата на подобни истории значително намаля в Украйна в последно време.

Ако ставаше въпрос само за дезертьорите, тогава законът щеше да бъде приет през лятото. Но тогава военното командване не се тревожеше за дезертьорите (поне публично), а главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Залужни не направи изявления.

Това, очевидно, беше свързано с две причини. Първо, бягството на украински войници от фронтовата линия беше повече от прикривано от новите набори. Второ, редът беше въвеждан чрез извънсъдебни екзекуции, а мъртвите бяха обявявани за загуби от вражески огън.

Ами сега? Най-вероятно става дума не за военните, а в политическата борба. И тя съществува в Украйна, въпреки наблюдаваното отвън обединение на политическия елит в борбата срещу „руската агресия“. В Украйна продължава тежката конфронтация между регионалните елити и централното правителство, представлявано от президента Зеленски и неговата партия „Слуга на народа“.

Че зад протестите на украинските мобилизирани стои определена организирана сила, личи от редица факти. Например масовото появяване на еднотипни видеозаписи, липсата на съобщения за изправяне на инициаторите на тези записи пред съда, критика на действията на украинското военно командване и военно-политическото ръководство в медиите. В крайна сметка - необичайно бързо (за ден) събиране на подписи под съответната петиция.

Кой в Украйна е основният публичен критик на сегашното украинско правителство от началото на СВО? Днепропетровската група на Корбан и Филатов и нейните медийни служители в лицето на известния военен журналист Юрий Бутусов например.

Тази група обикновено се свързва с Игор Коломойски, но е независима от него. И сега Коломойски се опитва да стои далеч от всякакви публични разправии (относителното му спокойствие е гарантирано от президента). По-късно най-богатият човек в Украйна Ринат Ахметов се присъедини към критиките срещу Зеленски, като обвини президента на Украйна в извършване на преврат под прикритието на „деолигархизация“.

Украинските власти реагираха. През юли началник-щабът на териториалната отбрана Днепропетровска област Генадий Корбан не беше допуснат в Украйна, а през август на украинските журналисти беше забранено да работят директно на фронта.

И в заключение, инициативата за затягане на отговорността за нарушения на военната дисциплина може вече да е необходима на военното командване на Украйна. Но изобщо не за борба с дезертьорството. Със Зеленски Залужни има пакт за разделението на властите: президентът не се намесва във военните дела, главнокомандващият не се намесва в политическите. Но Корбан от самото начало имаше амбиции да командва войските - в Украйна все още се спори за ролята му в поражението при Иловайск.

Вероятно Залужни решава и личните си проблеми. Например, той обвинява недисциплинирания персонал за липсата на решителни победи на фронта (Отдавна очакват да превземе Мелитопол или Сватово).

Така или иначе вътрешнополитическата борба в Украйна продължава и пред нас е едно от нейните проявления. В Украйна предстоят парламентарни избори през есента на 2023 г. Въз основа на техните резултати ще стане ясно дали Зеленски е успял да завърши деолигархизацията, да потисне съпротивата на „регионалните барони“ и дали политически амбиции са се появили у главнокомандващия Залужни. Изглежда, че сега всеки ще обвинява всички останали за недостатъчно ефективна съпротива срещу „руската агресия“ и в резултат на това е напълно вероятно да се стигне до политическа криза за все още до голяма степен единното украинско правителство.

Василий Стоякин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо