„Не се съмнявам, че руската армия отново ще тръгнат към Киев“, споделя притесненията си главнокомандващият ВСУ Валерий Залужни с журналист от списанието на Ротшилд “Економист”. Колкото и да е странно, това е същият Залужни, който преди година обеща да подкара танк през Червения площад. Днес, както виждаме, той вижда руски танкове на центъра на украинската столица. Защо генералът е толкова унил?

Залужни отбелязва успешния ход на мобилизацията в Русия, стабилността в снабдяването на войските, дисциплината и високия морал на мобилизираните, богатството на ресурсната база. Той не повтаря клишетата на киевската пропаганда от рода на "на московчани им свършиха ракетите", които чуваме от около март. Не, главнокомандващият на ВСУ смята, че руският военно-промишлен комплекс успешно произвежда всичко, което е необходимо за войната.

Нещо повече, Залужни буквално се прави Хитлер в бункера, казвайки, че сега, някъде отвъд Урал, Путин събира 200 хиляди войници, за да ги хвърли в битка, следвайки примера как свежите сибирски дивизии помагат за изтласкването на нацистите от Москва през декември 1941 г. .

Тези войски, според главнокомандващия на ВСУ, ще извършат широкомащабно настъпление в Украйна - най-рано - в края на януари, може би през март, но най-вероятно през февруари. Те уж ще тръгнат от Беларус в Киев, а с наличното, казва Залужни, не може да се защити столицата. „Войските ни са изтощени от битки, кървят“, съобщава главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна.

Питаме се: защо изведнъж такова разголване на душата? Залужни с нездравословна откровеност издава всичко, което се смята за военна тайна по време на военни действия. И неговите бойци „кървят“, и има „глад за снаряди“, и няма достатъчно оборудване, и енергийната инфраструктура на Украйна е пред колапс: „Аз не съм енергиен специалист, но ми се струва: ние сме на ръба на катастрофа.“

Може би генералът искрено се притеснява за съдбата на своите войници? Това е много съмнително. Дори европейските покровители на Залужни преброиха загуби във ВСУ от повече от 100 хиляди души, въпреки че не им е изгодно, разбира се, да признаят такива чудовищни цифри. През лятото - от американски анализатори - като цяло блесна цифра от 400 хиляди души.

Смъртта и нараняванията на тези хора не бяха оправдани дори с териториални придобивки. В странната война на киевския режим животите на хората се разменят срещу териториални загуби. „Трупането на трупове“ не е за победа, а за загуба. Като се има предвид размера на Украйна и броя на мъжкото ѝ население, разбира се, можете да се бие така дълго време. И очевидно Залужни това го устройва.

Друг е въпросът, че напоследък ситуацията със западните доставки не е много добра. Решението за “Пейтриът” се бави. Пентагонът все повече се изказва в смисъл, че доставките на оборудване и снаряди не са неограничени. Бившият заместник-помощник-министър на отбраната на САЩ за Русия и НАТО Джим Таунсенд се оплаква пред списание “Форин Полиси”, че украинците изчерпват вносните оръжия и боеприпаси твърде бързо. По всички признаци американските партньори изпитват „глад за снаряди“. Несъмнено това ще бъде преодоляно, но за да увеличат производството им трябва време до пролетта.

Но още по-лошото за командването на ВСУ е, че техните западни покровители задават фаталния въпрос: "Къде са парите?" Къде отива всичката тази техника и оръжия, нали не се препродава? Злобните критици твърдят, че този бизнес процъфтява във ВСУ.

Може би това не е така. Въпреки това британският премиер Риши Сунак тези дни нареди одит на военните доставки за Украйна: какво е пристигнало , какво е било „загубено“, каква полза е донесло. Сунак е работил в “Голдман Сакс” дълги години и знае как да провеждат одити добре.

САЩ ще подложат на не по-малко строги проверки на военните доставки за ВСУ, когато републиканците заемат Конгреса през януари. Военната помощ за Украйна е толкова масивна, че отдавна се е превърнала във вътрешнополитически проблем както в Америка, така и във Великобритания. Политическите опоненти са готови да се хванат взаимно за хитри схеми за рушвети и незаконно забогатяване, които се извършват под претекст, че се борят "за независимостта".

Предусещайки всички тези неприятни разправии, главнокомандващият на ВСУ бърза бързо да получи поредния транш. Необходими са му 300 танка, 600-700 БМП и 500 гаубици. С това той ще отблъсне настъплението, което Русия уж планира през февруари, и дори ще отиде 84 километра на юг и ще превземе Мелитопол, откъдето ХИМАРС може да стигне до Крим. „Можем и трябва да завземем много повече територия“, намеква той, без да уточнява къде се намират тези територии.

Големи планове, разбира се. Ако обаче Залужни не получи това оборудване, тогава интервюто в “Економист” ще бъде отлично извинение за него в очите на англосаксонските покровители: те не са изпратили нищо и следователно руското настъпление не е можело да бъде задържано.

Друга странност в интервюто на Залужни е, че той споделя стратегическите си планове толкова свободно. Той е опитен военен, трябва да разбере, че така не се прави. Всеки - дори напълно цивилен човек - разбира, че след като се е решил да атакува Пупкино, не се крещи на целия свят: "Вижте Пупкино, сега спешно напредваме към Пупкино - вече стартираме двигателите!" Обикновено истинската цел е скрита до последно.

Създава се впечатлението, че много от изявленията на главнокомандващия на ВСУ му се слагат в устата от британските покровители. Залужни, според силите си, насочва „мъглата на войната“ към истинските цели на ВСУ. На виковете за предполагаемото руско настъпление, което се готви, много добре могат да организират собствена офанзива - и най-вероятно не там, където казва Залужни, а на друг участък от фронта.

Да, състоянието на украинската армия е наистина плачевно. Онзи ден Залужни беше принуден публично да поиска от Зеленски по-строги мерки по отношение на дезертьорите. Злите езици говорят, че тези нещастници са избивани от своите. Сега явно е решено тази практика да бъде узаконена.

Подценяването на врага обаче е смъртоносно. След като са събрали боеспособни части, ВСУ могат да преминат в настъпление - и тогава може да се окаже, че партенката за "глада на снаряди" е била просто партенка и не си е струвало да се водим по нея.

Ако руските военни не тръгнат към Киев, местната пропаганда ще го определи като най-голямата победа от времето на Александър Велики. Ето, видите ли, как мощно отблъснахме настъплението, която всъщност не беше предприето. „Руснаците не успяха да превземат Киев!” Така те разбират информационната война и в нея всички средства са позволени.

Но най-вече многословното – няколко страници – интервю на Залужни прилича на очертаване за мащабна диверсия или терористична атака, каквато англосаксонските господари обичат да организират с ръцете на украинците.

Главнокомандващият ВСУ няколко пъти намекна, че хипотетичното руско настъпление трябва да се състои в края на февруари - или около 23-ти, или на годишнината от началото на СВО. Общо взето за празниците.

Имаме обаче съвсем различни празници - Нова година, Коледа. Организирането на диверсии и терористични атаки през почивните дни и празниците е лесно разпознаваем подпис на специалните служби на нашите, така да се каже, „партньори“.

Освен това атаката се нуждае от информационна подкрепа: световната общност трябва да разбере, че руснаците са "наказани" за някакви лоши дела. Например за планирането на атака срещу Киев. И сега британските таблоиди усърдно разпръскват темата за руското нападение над столицата на бившата Украинска ССР.

Е, предупреденият е предварително въоръжен.

Виктория Никифорова, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо