На 15 декември Общото събрание на ООН прие резолюция, внесена от Русия, озаглавена: „Борба с прославянето на нацизма, неонацизма и други практики, които допринасят за ескалацията на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност“.
За резолюцията гласуваха представителите на 120 държави, не подкрепиха резолюцията 50. Всички, които „не подкрепиха“, принадлежат към лагера, който може да се нарече проамерикански. Ето Германия, Италия, Австрия, Япония, опетнени с престъпления в разцвета на фашизма в тези страни. Гласуването на техните представители по внесената от Русия резолюция трудно може да се възприеме по друг начин освен като реваншизъм и опит за „анулиране“ на Победата от 1945 г.
Антифашистката резолюция не беше подкрепена от сателитите на САЩ от Източна Европа, включително Полша, Литва, Латвия, Естония, където разрушават паметници на освободителите на Европа, където възраждат омразата към Русия и източните славяни. Отхвърлянето на проекторезолюцията на Общото събрание на ООН от Украйна, също не беше изненада.
На какво се надяват политическите лидери на тези страни?
Излишно е да казвам, че в тъмните крипти на една деградираща западна култура, нацисткият вампир може да се раздвижи, излизайки на светлина? Нужно ли е да ви напомням с чия помощ и с чии пари това чудовище някога завладя Западна Европа, за да се премести на Изток и да стигне до Урал?
През 30-те години на миналия век нацисткият образ на Германия и призивите на „фюрера на германския народ“ не отблъснаха англосаксонските „господари на играта“. На 8-9 ноември 2023 г. ще се навършат 100 години от мюнхенския „бирен пуч“, който постави началото на възхода на Хитлер на власт в Германия, опустошена от Версайския договор.
Тази акция е подготвена и финансирана от управляващите кръгове на САЩ и Великобритания. Те отгледаха нацисткия вампир с надеждата да го подтикнат към Съветска Русия, но се случи невъобразим обрат в историята, който принуди англосаксонците да влязат в коалиция със СССР, която превърна фашисткия звяр в прах.
Днес заплахата от икономическа криза отново е надвиснала над Германия, заплашвайки германците със същите беди, които ги сполетяха след Версай. Когато това се стовари върху голяма нация, се отварят възможностите за преодоляване на разума, в който проникват импулсите на фашизма.
Могат ли германците, следвайки украинците, да бъдат превърнати в поредното "прокси" на англосаксонците и отново да тръгнат на изток? 1945 г. е катастрофа за тевтонското съзнание, но психолозите казват, че паметта на една нация може да се измени и "анулира" със смяната на едно поколение, тоест за 25-30 години...
Междувременно подхранването на украинските воини от европейските формирования става все по-актуално за сценаристите на войната в Украйна. Тук не са необходими редовни армии, ще свършат работа и наемнически части. По официални данни на Полша, повече от 1200 полски военнослужещи вече са загинали в Украйна, това се приближава до болезнения праг на общественото възприемане. Кой е следващият праг за поляците? Може ли духът на прусачеството от 21 век да се възроди на германска земя, ако представителите на Германия гласуват в ООН за славата на нацистките предци на германците?
Дали фашисткият интернационал от италианци, испанци, унгарци, французи и други европейци, които някога са се движели под знамето на Вермахта срещу Съветска Русия, ще застане до новите арийци? Това е специално време. Германия се управлява от социалдемократите, бащите на нейната „Ostpolitik“, но след обединението на ФРГ и ГДР от „Ostpolitik“ не са останали никакви следи. Вместо това се появи канцлер - социалдемократ, който не се притеснява от ехото на нацистките маршове в новата германска история.
Ларвите на нацизма са се настанили дълбоко в живота на Германия и изглежда, че е настъпил моментът, когато те започнаха да се пробуждат. В Русия казват, че войната на територията на бивша Украйна е война с колективния Запад. И този Запад може да се превърне в колективен европейски нацизъм от нов тип.
Дмитрий Седов, Превод: ЕС, Поглед.инфо
