Крехката и несъвършена демокрация на Турция е в опасност, пише Financial Times в редакционен коментар. Когато опозиционният политик Екрем Имамоглу беше избран за кмет на Истанбул през март 2019 г., президентът Реджеп Тайип Ердоган - който започна политическата си кариера в същия град - притисна властите да постановят ново гласуване.
Харизматичният Имамоглу отново спечели, по съкрушителен начин, и нарече електоралните служители, които анулираха първоначалната му победа, „идиоти“. Тази седмица тези „обиди“ на държавни служители му донесоха повече от две години затвор и забрана за участие в политиката. Имамоглу все още може да избегне затвора, но ако обжалването му бъде отхвърлено, той няма да може да се кандидатира на президентските избори догодина - нещо, което изглежда като путински опит да се отстрани кандидат, който има шанс да победи Ердоган.
Последствията са дълбоки за 86-те милиона жители на Турция, за по-широкия регион и за алиансът НАТО, от който страната остава част. Турция е известна като демокрация с недостатъци, след като 20-те години управление на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) я тласнаха към авторитарния път и ключови институции, включително съдебната система, попаднаха под негова власт и тази на приближените му. Недопускането на опозиционна фигура на национални избори би означавало стъпка към открито автократична система.
Президентските избори следващата година, на стогодишнината от основаването на републиката, са ключови. Опозиционните партии ги виждат като последен шанс да свалят Ердоган преди той да стане, подобно на Владимир Путин, невъзможен за отстраняване (президентът каза, че ще се кандидатира „за последен път“ през 2023 г.). Фрагментираната, разцепваща се опозиция успя да се обедини в хлабав съюз, посветен на целта да свали Ердоган.
Една ирония е, че макар Имамоглу да е най-магнетичната му фигура, опозиционният алианс все още не е призовал той да бъде подкрепен като негов кандидат за президент. Отстраняването му изглежда като застрахователна полица за премахване на всякакъв риск за президента. За да запази шанса си да победи Ердоган, опозицията трябва да загърби „дървения“ Кемал Кълъчдароглу. 73-годишният лидер на Републиканската народна партия - партията на основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк - не успя няколко пъти преди да постигне политически пробив на национални избори.
Осъждането на Имамоглу все още може да се окаже грешна преценка от страна на Ердоган и да стимулира опозицията и нейните избиратели. Кметът на Истанбул проведе митинг с хиляди поддръжници в града за втори пореден ден в четвъртък, обещавайки да потърси отговорност от ПСР. Макар методите на Ердоган все повече да приличат на путиновите, неговата хватка върху властта не е пълна, управлявайки чрез донякъде неспокойна коалиция.
Преди войната на Путин срещу Украйна да доведе до парализиращи чуждестранни санкции и въпреки че не успя да използва приходите от продажбата на петрол и газ за модернизиране на икономиката, президентът на Русия до голяма степен делегира контрола върху икономическата и монетарната политика на компетентни либерали. В контраст, настойчивостта на Ердоган, че понижаването на лихвените проценти е лекарство за скока на цените, тласна икономиката на Турция към свободно падане, като инфлацията от близо 85 процента намали рейтинга му на одобрение.
Нуждата на Ердоган от стабилна валута и западна икономическа подкрепа дава на САЩ и ЕС известен лост въпреки култивираното приятелство на турския президент с руския лидер. Америка и Европа трябва да дадат да се разбере, че членството на Турция в НАТО и икономическите отношения, които тя желае с ЕС, предполагат придържане към основните демократични стандарти. Въпреки всичките усилия на президента да ги подкопае, основите на турската демокрация са по-дълбоки от тези в Русия на Путин. Те не трябва да се оставят да ерозират.
