Докато разумните сили в Европа предупреждават, че Старият свят е станал заложник на конфликта между англосаксонците и Русия, който вече навлезе в гореща фаза в Украйна, европейските атлантици тласкат ЕС да скъса с Китай. Основен залог е Германия, за която Китай е най-големият икономически партньор.

Разрушаването на германско-китайските отношения ще сложи край и на европейско-китайските отношения. И ако преди няколко години концепцията за потенциална ос Берлин-Москва-Пекин беше, макар и непопулярна, но все паксъществуваше в германската политическа мисъл (да не говорим за руската или китайската), сега Германия се тласка към това, че Китай не е вече единствено опасен конкурент, но и съперник, при това системен. Има нарастващ дебат за това как да се приложи формулата "партньор-конкурент-съперник" към Пекин. И акцентът върху последното определение става все по-ясен.

Правителството в Германия е коалиционно и двама от трите коалиционни партии - “Зелените” и Свободните демократи - настояват за по-твърд подход към Пекин. Министърът на външните работи Аналена Бербок каза преди две седмици - точно в деня на посещението на канцлера Шолц в Пекин, че в "отношенията с Китай е необходимо да се предотврати повторение на грешките, които бяха направени в отношенията с Русия".

В опозицията не липсват и онези, които искат да ударят отношенията между двете страни: дори лидерът на ХДС Фридрих Мерц в края на миналия месец, в навечерието на посещението на Шолц, се възмути, че канцлерът няма да се срещне с бившият китайски лидер Ху Дзинтао. Мерц го нарече грешка, като каза, че подобна среща може да бъде важна - това щеше да бъде демонстрация на позиция позицията. Ясно е, че опозицията е склонна да критикува всякакви действия на правителството, но в случая предложението на Мерц е просто невероятно по своята глупост. Защото демонстрира дълбочината на некомпетентността на германската политическа класа, която искрено не разбира нито китайските вътрешнополитически подредби, нито правилата на отношенията с Китай, нито германските интереси.

Ако политик от такова ниво вярва в измислици за борбата за власт в китайското ръководство, което се отразява в епизода с отстраняването на бившия генерален секретар от ХХ конгрес на ККП и дори сериозно да предлага германският канцлер та се заиграе с това, това означава, че Германия наистина губи способността да провежда външна политика, адекватна на нейните интереси не само по отношение на Русия, но и на Китай.

Разбира се, канцлерът Шолц все още се опитва да направи нещо, дори да е притиснат между Бербок в собственото си правителство и Мерц в опозицията. По време на посещението си в Пекин той искаше да изгради отношения със Си Цзинпин, но основното, което беше казано по време на двучасовия разговор, бяха тези думи на генералния секретар:

„Политическото доверие се разрушава лесно, но трудно се възстановява, и двете страни трябва да се грижат за него. ЕС не трябва да води зависима политика или да бъде под контрола на трета страна.“

Тоест, при целия интерес на Китай към Германия и желанието за изграждане на стратегически търговско-икономически отношения с ЕС, Пекин вижда, че европейците стават все по-зависими от англосаксонците и не си прави илюзии относно способността им да защитят своята независимост. И въпросът тук е не само колко послушно ЕС се присъедини към англосаксонската политика за изрязване на Русия от световната икономика (въпреки че това отлично илюстрира примата на геополитическата зависимост над икономическата целесъобразност и собствените си интереси), но и в подготовката на Европа за повтаряне на руската схема. Демонизирането на Китай все още не може да се сравни с демонизирането на Русия, но Берлин вече е поставен по този път.

Тази седмица “Шпигел” публикува проект на германска стратегия за Китай, изготвен от германското външно министерство и представен на комисиите на Бундестага. Той все още не е одобрен и като цяло ще стане част от общата германска стратегия за национална сигурност, която ще бъде одобрена следващата пролет, но ходът на мисли вече е ясен.

Стратегията трябва да фиксира общия подход на трите партии от управляващата коалиция към Китай, въпреки факта, че социалдемократите са старши партньор, “Зелените”, под чийто контрол е Министерството на външните работи, са подготвили настоящия документ. По време на дискусията в Бундестага ГСДП, разбира се, ще може да смекчи или дори да премахне някои от формулировките, но общата посока няма да се промени.

Същността му е, че зачитането на правата на човека трябва да стане определящ фактор в развитието на икономическите отношения с Китай, необходимо е постепенно да се намали зависимостта на германската икономика от Китай и да се увеличи конкуренцията за китайско влияние по света (от Балканите до Латинска Америка). Значи това е конкурентна стратегия? Не, това е стратегия за ограничаване на Китай и постепенно скъсване с него.

Тъй като тезата "правата на човека са неделими" има връх над икономиката, загрижеността за ситуацията в Синцзян, Тибет и Хонконг не е просто намеса във вътрешните работи на Китай - това е най-удобният инструмент за натиск върху самата Германия. Атлантистите – както германски, така и англосаксонски – имат страхотна възможност да принудят Берлин да ограничи отношенията си с Пекин (в същата стратегия се казва, че те „в рамките на ЕС също са готови да подкрепят прекратяването на вноса на стоки от региони с особено сериозни човешки проблеми). нарушения на права, дори ако доставките по веригите не могат да бъдат осигурени по друг начин, свободен от престъпления срещу правата на човека“). Естествено, Китай категорично не е доволен от това - точно това каза Си Дзинпин на Шолц, предупреждавайки да не изпада в зависимост от трети сили.

Китай се нуждае от доверие в отношенията си с Германия, за да може да инвестира в стратегически проекти в Европа. И сега не само започват да поставят пречки пред инвестициите и търговията (това се е случвало и преди), но и обявяват, че поставят целия комплекс от отношения в зависимост от едно първоначално невъзможно изискване - спазването на "правата на човека". Китай няма да играе западните игрички с демокрацията, особено след като има пример с Русия, която се опита, ако не да спечели, то поне да не загуби в играта със Запада в западното казино „Либерален световен ред, основан на човешки права." И Пекин си спомня как Западът последователно променя статута на Русия от „партньор“ на „конкурент“, после на „съперник“, а сега на „враг“, като всеки път обясняваше това с това, че Москва не зачита „правата на човека“ и реда, “базиран на правила”

Нещо повече, Китай е виновен за отношенията с Русия: в стратегията се казва, че Москва и Пекин се сближават, Китай „взе страната на Кремъл“ в Украйна и подкрепя „руския антинатовски наратив“ и руско-китайската декларация от 4 февруари тази година (приета по време на посещението на Путин в Пекин) се основава на „позиция, несъвместима с принципите на суверенното равенство на всички държави от ООН“. Така бъдещото сътрудничество на Германия и ЕС с Китай се поставя в зависимост от развитието на руско-китайските отношения. И това въпреки че Москва и Пекин през цялото време подчертават, че техните отношения не зависят от отношенията с трети страни. Оказва се, че Берлин въвежда поредния изкуствен ограничител на европейско-китайските отношения.

Ето защо уверенията, съдържащи се в стратегията, че Германия не иска студена война с Китай, изглеждат откровено смешни - в края на краищата атлантическите елити подтикват ЕС и Германия към това. И германското ръководство има все по-малко шансове да се съпротивлява, за да не стъпи на китайското гребло. Както преди стъпиха на руското.

Пьотр Акопов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо