Salon: Американците трябва да помнят собствената си история на унищожаването на японците

Американците се опетниха с чудовищни ​​престъпления срещу мирни граждани, така че нямат право да съдят какво се случва в Украйна, пише Salon. Авторът припомня, че в последната война САЩ са убили 330 000 японски мирни граждани, ранили са половин милион души и са оставили осем милиона без дом.

Превод от Salon, САЩ:

Бруталната въздушна война на САЩ срещу японското мирно население беше много по-лоша от това, което се случва сега в Украйна.

Президентът Байдън премълчава факти от историята на Америка — бомбардирането на мирни жители по време на Втората световна война.

Японците изтриха от лицето на земята китайската военна столица Чунцин, а германците бомбардираха британски градове с ракети. Впоследствие британците отмъстиха и изпепелиха Хамбург, Берлин и, разбира се, Дрезден, град, чието име се превърна в синоним на ужасите на въздушната война.

През по-голямата част от това клане Съединените щати останаха привърженици на концепцията за брутално бомбардиране.

Генерал-майор Къртис Лемей, който по това време е само на 38 години, взе едно от най-важните решения в тази война.

Като командир на 21-во бомбардировъчно командване на Гуам, Лемей реши да опожари японски градове чрез нощни нападения на ниска надморска височина. За първия подобен удар в нощта на 9 март 1945 г. той избра Токио.

Целта на тази бомбардировка е градска зона от около 30 квадратни километра, която е на 87,4% жилищна и има средна гъстота на населението от около 50 000 души на квадратен километър.

Това означа, че бомбите трябвало да паднат главно върху кухните, всекидневните и спалните на работещото население на японската столица. Лемей оправда решението си с аргумента, че много от тези къщи са били използвани едновременно като малки фабрики, жизненоважна домашна индустрия, която доставя части за ненаситната военна машина на Япония.

«Знаехме, че ще убием много жени и деца, когато изгорихме този град — пише той по-късно. — Но това трябваше да бъде направено.»

Към подчинените си Лемей говори още по-остро.

„Ако загубим войната“, предупреждава той, „ще бъдем съдени като военнопрестъпници“.

В 00:07 първият американски бомбардировач изхвърля смъртоносния си товар над японската столица.

През следващите 142 минути близо 300 самолета хвърлят 1665 тона запалителни бомби. Тези пълни с напалм бомби са проектирани да проникват през металните и керемидените покриви на магазини и къщи, като пръскат горящ желеобразен бензин върху стени, мебели и спално бельо.

Скоро избухнали стотици пожари, които в крайна сметка се слели в огромна приливна огнена вълна, която преминала през града.

Температурата по време на пожара достигнала 1500 градуса по Целзий и била толкова висока, че разтопила асфалта, бетона и дори монетите.

„Градът се превърна в пламтящ ад“, спомня си Суми Огава, оцелял от пожара, «от кипящите и бушуващи пламъци“.

Американските пилоти в небето над главите им можели да усетят острата миризма на умиращия град, включително отвратителната воня на изгоряло месо от кучета, коне и хора.

„Беше миризмата на смърт“, спомня си пилотът Чарлз Филипс.

На следващата сутрин слънцето изгряло, разкривайки апокалиптична картина.

Американската атака изпепели 40 квадратни километра от Токио и уби 105 000 мъже, жени и деца. Други 40 000 души бяха тежко ранени, а милион души останаха без дом.

„Все още духаше лек ветрец“, отбелязва един репортер, „а някои от телата, превърнати в пепел, се разлетяха като ситен пясък.“

К.К