„ЕС е на път да наруши обещанието да намали емисиите на метан с 30% до 2030 г., поради вакуум в политиката за емисиите от добитъка", предупреждава доклад. Метанът е вторият най-голям принос за глобалното затопляне след въглеродния диоксид, с въздействие върху парниковите газове най-малко 27 пъти по-лошо от CO2 за период от 100 години.
Повечето от емисиите на метан в Европа идват от селското стопанство – особено животновъдството – но ЕС избягва да използва политически лостове като общата си селскостопанска политика за 387 милиарда евро, за да се справи директно с проблема, според доклада на Changing Markets Foundation.
Нуса Урбанчич, директор на кампаниите за Changing Markets, каза: „Ние сме в извънредна климатична ситуация и намаляването на метана е най-добрата краткосрочна мярка за забавяне на повишаването на температурата. Ето защо се нуждаем от спешни политически действия за трансформиране на нашите системи за производство на храни. Нашите лидери трябва да започнат да слушат учените, а не лобистите, в противен случай ЕС няма да може да изпълни глобалния си ангажимент за метана".
Емисиите на метан са се увеличили до нов рекорд миналата година, според учени от Националната океанска и атмосферна обсерватория. Газът вече е отговорен за около една пета от цялото глобално затопляне и новото проучване казва, че отделянето на метан от животновъдството в Европа сега има глобалната топлинна мощност на 160 електроцентрали, захранвани с въглища, измерена за период от 20 години.
Тим Сърсинджър, старши изследовател в Принстънския университет и старши сътрудник в Института за световни ресурси, каза. „Само чревните емисии на метан [от оригване и пърдене на крави] ще добавят поне 25% повече към селскостопанските емисии до 2050 г. в сравнение с 2010 г. Най-добрите начини за смекчаване на емисиите на метан биха били по-ефективно хранене на добитъка, използване на нови фуражни добавки, които могат да намалят емисиите, както и намаляване на консумацията на говеждо месо".
ЕС изложи законодателни планове за намаляване на метана в стратегия, очертана през 2020 г. Но новият документ, на който съавтор е Институтът за европейски изследвания на околната среда, установява, че блокът все още не успява да определи специални цели за метан за сектора на животновъдството , или насочване на субсидии за намаляване на метана, принуждавайки да се разчита на изпълнени с вратички регулации, които могат да скрият селскостопанските емисии.
Намаляването на краткотрайните замърсители като метана може да намали глобалното затопляне наполовина между 2030 г. и 2050 г. Но без нови мерки производството на метан в ЕС може да спадне само със 17% до края на десетилетието, според новия доклад. Самата Европейска комисия, във вътрешен документ, изпратен до държавите от ЕС, призна, че няма да успее да постигне целта за 2030 г. – въпреки че предвижда намаление с 23% дотогава. В този документ се казва, че намаляването на емисиите от добитъка ще бъде от ключово значение за постигане на целта. Говорител на Европейската комисия каза: „Емисиите на метан в ЕС вече са с 36% под нивата от 1990 г. Индивидуалните подписали страни ще направят различен принос към глобалното обещание за метан в зависимост от структурата на техните икономики. ЕС има селскостопанска политика, която се фокусира върху екологизирането на сектора, включително чрез използването на амбициозни стратегически национални планове. Селскостопанските емисии на метан са по-трудни за намаляване, отколкото метанът от енергията и отпадъците, но интензитетът на метан в животинската продукция в ЕС27 постоянно намалява от 2005 до 2020 г. и остава един от най-ниските в света".