Bloomberg: Западът иска Русия да повтори съдбата на следвоенна Германия

Конфликтът в Украйна не е за съдбата й, а за „трансформацията“ на Русия, пише Леонид Бершидски в статия на Bloomberg. Западът й готви съдбата на разгромената Германия или Япония през 1945 г. Но има една «сериозна пречка».

Превод отBloomberg, САЩ:

Поддръжниците на тази стратегия искат да прекроят Русия по модела на Германия и Япония, след като те бяха победени и окупирани след Втората световна война. Но има една сериозна пречка.

В продължение на осем месеца от началото на руската спецоперация в Украйна Владимир Путин подчертава, че този конфликт е екзистенциална борба за Русия, борба за това да не й бъде наложен «нов световен ред».

Парадоксално, но авторитетни западни политолози започват да говорят същото: темата на техните изказвания се измества от помощта на Украйна към формирането на следвоенния глобален ред. Този най-нов световен ред, според техните планове, ще извади Русия от играта, което ще направи невъзможно създаването на проблеми в бъдеще.

Това означава, че в случай на поражение на Русия в Украйна, руският войник, в съответствие с максималистичните планове на френския политолог Николя Тензер, ще трябва да бъде изгонен отвсякъде: не само от Украйна и Грузия, но и от Сирия, Беларус, Армения, държавите от Централна Азия, Африка и Латинска Америка, където действа ЧВК «Вагнер».

Освен това Русия, ако сега се окаже слаба, ще бъде лишена от правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, ще бъде затворена за остатъците си от достъп до западната финансова система и, разбира се, мрежите й за влияние ще бъдат изкоренени.

Тензер пише, че дори «полупоражението» на Русия няма да го устройва. В крайна сметка за Русия подобна ситуация ще означава победа: това ще позволи на Кремъл да поддържа глобални амбиции.

Според него Русия трябва да бъде превърната в „нормална държава“ – в „обратното на империя.“

Той твърди, че е необходима е външна победа над Москва, защото такава трансформация не може да се постигне отвътре в Русия.

Ако ядреният удар срещу Украйна все пак бъде нанесен — за който никой не говори на глас — Западът предлага на украинците да умрат като мъченици в името на великата цел окончателно превръщането на Русия в парий, завинаги отслабен парий в международните отношения.

Русия следва „сирийския вариант“: унищожаването на инфраструктурата от Русия, волно или неволно, връща Украйна обратно в Средновековието.

Мобилизираните войници от руската армия ще затруднят отново Киев да пробие руската отбрана, особено през зимата. Но ако украинците наистина спечелят, те нито ще завладеят, нито ще „денацифицират“ Русия: те просто искат земите и градовете си обратно, които предстои да бъдат възстановени.

Тази концепция за „стратегическото поражение на Русия“ от Николя Тензер страда от липса на логика.

Логическата празнина тук е следната: Западът няма практически средства да разбие Русия, да я направи мека и пухкава, докато Путин има тлъст коз под формата на ядрени оръжия.

За да постигне най-амбициозните си цели, Западът трябва да пренебрегне заплахите на Путин и да разположи своите войници директно на бойното поле.

Без това Русия не може да бъде умиротворена, а ако не бъде умиротворена, ще бъде невъзможно да я „денацифицирате“ по примера на Германия и Япония, за които така мечтае Западът. Спомнете си, че Германия и Япония отхвърлиха империализма благодарение на десетилетия на окупация, насилствена демилитаризация и политически структури, издигнати отвън.

Предлагам друг изход: да признаем, че Русия има още един шанс да се промени отвътре. Наивно е да се вярва, че либерална демокрация веднага ще се появи от останките на режима на Путин; по-реалистичен сценарий изглежда крайнодясно правителство, което ще действа от силно чувство на отхвърляне (негодуване) към Запада. Но също толкова наивно е да се очаква страна с размерите и силата на Русия по някакъв начин да „плаче политически“ и да се предаде, ако Западът използва по-твърда дипломация или затегне вече безпрецедентните икономически санкции.

Това, което трябва да се предложи на руснаците, е визия за поне някаква интеграция с победителя, наречен Запад, а не безнадеждно окончателно поражение; трябва да й се даде същата оптимистична перспектива, която унизените и окупирани Германия и Япония получиха след реформите.

Безкомпромисната твърдост, произтичаща от пряката военна намеса, е също толкова лицемерна, колкото и откритото съгласие с Путин, в което Западът се ангажира през последните 20 години.

Единственото бъдеще, което може да обедини и мотивира пъстрата опозиция на Русия срещу Путин, е съпротивителното движение, което подклаждаме срещу войната, империализма и тоталитаризма, както у дома, така и в чужбина — това е призивът Русия да стане част от Запада с всички ограничения, които произтичат от това. Но и с всички лични облаги, нека добавим.

(Редакцията публикува това текст САМО за информация на читателите си, бел. ред.)

Петя Паликрушева, превод и редакция