Говорейки на форума на Руската енергийна седмица, Владимир Путин каза, че зад саботажа на “Северен поток” стоят сили, които се стремят да разрушат връзките между Русия и Европейския съюз. На първо място, подобни действия са насочени срещу самата Европа, нейния индустриален и икономически потенциал. Те преследват задачата да "превземат европейския пазар".

Русия, според Путин, е готова да направи всичко, за да предотврати подобен изход от събитията. Но това е възможно само по взаимно съгласие.

В настоящата криза Европа е на кръстопът. Но тя може да бъде спасена (както поне ясно се вижда от Русия) не чрез евроатлантическото партньорство, а чрез мечтаното някога континентално сътрудничество. Общо пространство от Владивосток до Лисабон. В същото време самата възможност за такова пространство винаги е била кошмар за тези, които решават от другата страна на Атлантика. Нека не се лъжем - също и от другата страна на Ламанша.

Но помним други времена. В началото на века много се говореше за обединена Европа. И заобикалящата действителност, изглежда, свидетелстваше за възможността за оптимистичен сценарий. Руснаците живееха и работеха на Запад, европейците - в Русия. Личните, икономическите и културните връзки укрепваха всеки ден. Взаимното разбирателство се засилваше. Визовият режим е опростен. Говореше се за пълното му премахване. Изглеждаше, че почти няма цивилизационна дистанция, а предразсъдъците от съветската епоха отдавна са почит към историята.

Но украинската криза от средата на 2010 г. разсея подобни мечти. За десет години Украйна се превърна в ябълката на раздора между Русия и Европа. И след 24 февруари тази година е смешно и досадно да си спомняме минали възможности и надежди. Разбира се, тук е трудно да се въздържим да не попитаме: „Кой спечели от това?“ Но ние знаем отговора на него. На пръв поглед изглежда, че вече всичко е свършило. Европейците направиха избор. Те го потвърдиха с доставката на оръжия, които убиват руснаци. Те застанаха на страната на най-яростната русофобия, приеха много антируски изказвания и декларации. Те обявиха, че не са готови да вземат предвид нито стратегическите интереси на Русия, нито дълбочината и сложността на самия украински проблем.

Реалността обаче, както често се случва, е едновременно по-интересна и противоречива. Европа не е хомогенна. Достатъчно е да погледнем най-малкото упоритата съпротива на Унгария. Унгарският външен министър Петер Сиярто говори много за катастрофата на политиката на санкции в същата „енергийна седмица“. Той подчерта, че в условията на "сегашната ужасна ситуация" Русия и Европа трябва да общуват. Същия ден унгарският премиер Виктор Орбан не пропусна да припомни реалната цена на „евроатлантическото единство“ за европейската икономика: „Ако сравним цените на газа в Америка с цената, на която газът от Америка се продава на Европа , ще видим огромна разлика. Енергията е пет-десет пъти по-евтина в Америка, отколкото у нас, където я купуваме от тях. Сега трябва да попитаме нашите американски приятели: кой печели в тази ситуация?”

Но Унгария е специална. Със съвременния разрив тя се озова в европейски дом като един вид “ужасно хлапе” и макар да гласува за изказвания и призиви, осъждащи Русия, във всеки случай подчертава специалната си позиция и не се втурва към звука на тръбата на ловците на плъхове от Вашингтон и Лондон.

Факт е обаче, че останалата част от Европа далеч не е хомогенна, най-вече вътрешно. Трагично се оказа, че с разрастването на украинската криза ляво-либералните атлантици завзеха властта в повечето европейски страни, готови да служат на стратегическите цели и интереси на Демократическата партия на САЩ. С тях обаче не се изчерпват нито европейските политически елити, нито дори хората в Европа.

Социологическите изследвания показват, че във всички европейски страни има групи, които стоят твърдо на страната на Русия в украинската криза. Това са някъде между 10 и 20%. В електорален план не толкова много, но всъщност - десетки милиони хора. И това е в ситуация на информационна война, която е изключително далеч от всякакъв вид свободна дискусия, когато руските медии са забранени на Запад, уебсайтовете и каналите в “Телеграм” са блокирани, а експертите и наблюдателите, позволили си да изразят малко съмнение в „общата линия“, са подложени на най-сериозен натиск.

Както се казва в „Китайската книга на промените“, всяка ситуация достига своя предел и се преражда в следващата. Дори и най-нелепите ограничения на свободата на информацията могат да изиграят положителна роля. Със засилването на икономическите проблеми европейският гражданин неизбежно ще осъзнае, че е открито заблуден. Те са принудени да пожертват поне благосъстоянието си за неоправдан патос и съмнителни интереси, които нямат нищо общо с неговата съдба. Защо тази благотворителност?

Още сега милиони европейци са на загуба: защо трябва да плащат за чужди интереси и чужда война? Както показаха демонстрациите от последните месеци, те хвърлят въпросите си към властите по площади и улици. С настъпването на студеното време ситуацията неминуемо ще се изостри. И това – на фона на бракониерството на индустриите и онези спекулативни цени, на които задграничните съюзници продават енергия на своите европейски „партньори“ – може да доведе до постепенно прояснение в европейските мозъци. И съответно до смени в политическите елити, както се случи пред очите ни, да речем, в Италия.

Така че дори днешна Европа съвсем не е толкова безнадеждна, колкото понякога изглежда. Европейският медал обаче има съвсем друга страна. Руски. Желанието на Москва да си сътрудничи с Европа и по-широко – съгласието на „континентална солидарност“ – отдавна не е очевидно за руското общество. Въпреки факта, че икономически и психологически, въпреки всички санкции и прекъсвания, ние, и особено нашите елити, сме свързани с Европа с хиляди нишки, събитията от последното десетилетие повдигнаха пред нас много сериозни въпроси в това отношение. Доверието в Европа е загубено. От времето на Петър Велики и Екатерина, които провъзгласяват, че „Руската империя е преди всичко европейска сила“, нашият европейски избор никога (включително през годините на СССР) не е бил подлаган на такова решително изпитание на всички нива – икономическо, политическо, културно, идеологическо. И най-важното - военно.

Специално за Русия пътят от Запада към Изтока е отворен. „Те ни чакат там, ние сме у дома си“, казва княз Ухтомски. Светът е станал напълно различен за сто години, но географията не се е променила. Така че европейците трябва да осъзнаят с кого остават, ако изоставят Русия.

Андрей Полонский, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо