Когато Аполо 11 кацна на Луната през 1969 г., това беше един от, ако не и най-емблематичните моменти в човешката история; и имаше огромни геополитически последици. През предходното десетилетие и половина Съединените щати и Съветският съюз бяха заключени в космическа надпревара с високи залози, като всяка сила се стремеше да демонстрира своята технологична и идеологическа мощ за отваряне на „последната граница“, поставяйки наследство, което би завладяло глобалното обществено въображение и до днес.
И все пак не беше толкова едностранчиво, колкото Америка твърди. Не забравяйте, че Москва преди това победи Вашингтон на всяка стъпка от пътуването, пускайки първия спътник, първото животно, първите мъж и жена в космоса, но в крайна сметка Америка открадна шоуто с Нийл „Гигантският скок за човечеството“ Армстронг.
Сега, 53 години по-късно, историята може да е на път да се повтори в някои отношения. Луната отново светва в очите на големите сили, но по по-практични и осезаеми причини, за разлика от сантименталност или гордост, сред това, което широко се описва като „Нова Студена война“.
Този път до голяма степен е между Съединените щати и Китайската народна република, но в уравнението е и Руската федерация. След като Москва си партнира с Пекин, вече стартира нова надпревара до Луната, не просто за да я достигне, но и за да я надгради, състезание за още един исторически определящ момент, а именно - първите създадени от човека структури и съоръжения някога построени „извън света“, развитие, което ще има огромни военни и стратегически последици.
Първото космическо състезание беше, така да се каже, правене на бебешки стъпки. Точно както бебето се учи да ходи, СССР и САЩ се бореха за основите на достъпа до космоса. "Спутник" беше безпрецедентна технология по онова време, но имаше само част от процесорната мощност, която нашите смартфони имат днес.
Разбираемо е, че с напредването на нашите технологични способности, капацитетът на това, което може да се направи в космоса, също нарасна, което носи нови последици за начина, по който се използва, не на последно място за военен дизайн. Неща като сателитите все повече се фокусират като активни инструменти за водене на война, което означава, че отбранителните стратегии на правителствата са се променили.
Когато Доналд Тръмп стартира „Космически сили“ преди няколко години, идеята беше широко осмивана, не на последно място заради привидно вдъхновеното от Star Trek лого. Беше лесно да се отпише това като проект за суетата му, пример за очевидната му глупост. Само дето не беше така.
Създаването на космически сили не беше нещо „тръмпистко“, а стратегическа промяна от страна на Пентагона, който сега разглежда космоса като критична военна граница. Смята се, че е необходимо САЩ да получат военно надмощие както над Москва, така и над Пекин не само във въздуха, суша или море, но и в космоса.
С "Космическите сили" през 2017 г. дойде програмата на НАСА Artemis. Целта на програмата е да върне хората на Луната в краткосрочен план и в дългосрочен план да развие използването на лунната повърхност в стратегически ресурс, като в крайна сметка се установи постоянно човешко присъствие.
Това ще включва серия от предварителни мисии за създаване на лунен спътник, базов лагер, телекомуникационни мрежи и проправен път за извличане на икономически ресурси от Луната. Във всеки аспект Луната вече не е спектакъл за Америка, а нещо, което трябва да се доминира. "Артемида" ще бъде, подобно на "Аполо", историческа промяна в играта.
Това е, разбира се, ако американците стигнат първи. Междузвездните амбиции на Америка биха могли да бъдат ограничени от факта, че други, а именно Китай, също пазаруват за лунни недвижими имоти. Въпреки опита на Вашингтон да ограничи космическото издигане на Китай, като му забрани сътрудничеството с НАСА през 2011 г., Пекин се издигна в синхронна крачка с Вашингтон чрез вълна от космически постижения за кратък период от време и по подобен начин гледа Луната в полезрението си.
През 2019 г. сондата Chang’e-4 кацна от другата страна на Луната, за първи път в историята. През 2020 г. Chang’e-5 върна материал от Луната и след това през 2021 г. Китай изстреля своята собствена космическа станция Tiangong и кацна на Марс.
Но Китай не възнамерява просто да настигне НАСА, той възнамерява да го прескочи изцяло. Имайки това предвид, сега Пекин се обединява с Москва, за да предложи създаването на своя собствена лунна база, наречена „Международна лунна изследователска станция“ до 2035 г.
Освен това, Пекин осъжда Артемида от Вашингтон за стремеж да изгради „космическо базирано НАТО“. Все по-близките отношения на Китай с Русия се развиха на фона на общите предизвикателства, представени от САЩ, и консолидираха нарастващото сътрудничество в областта на науката, технологиите и оръжията.
Предложената база е върхът на техните допълващи се интереси, съчетавайки ветеранския опит на Русия в космоса с технологичната и икономическа мощ на Китай.
Предложената база е описана от Global Times като „система за полети Земя-Луна, спомагателна система за дългосрочна работа на лунната повърхност, система за пътуване и операции на лунната повърхност и автоматични съоръжения с комплекси от научни инструменти. ”
И двете страни подписаха меморандум за разбирателство по него миналата година и се очаква да разработят всеобхватен план тази година. След изграждането на базата Китай също предложи пилотирани мисии до Марс.
Ако вече не е ясно, новата космическа надпревара не е само за това кой може да стигне до Луната, но и кой може да доминира, експлоатира и използва.
Въпросът е кой изгражда лунната телекомуникационна инфраструктура, кой получава нейните ресурси, кой подпомага своите изследвания, кой я прави по-достъпна за човечеството, кой я използва първо като стартова площадка за мисии по-дълбоко в космоса и кой получава военното предимство от нея.
Само преди около десетилетие тези неща все още можеха да изглеждат като научна фантастика, но са тук и нещата ще се движат само по-бързо. Китай и Русия поемат битката срещу НАСА. Идното десетилетие ще има огромни последици за човечеството. За тези от нас, които не са били наоколо, за да видят първото космическо състезание през 50-те и 60-те години на миналия век - в какво време само живеем!
Превод: СМ, Поглед.инфо
