Десетки хиляди хора с различни професии умират под командването на едно бездарно актьорче, което само преди няколко години на чист руски каза, че Крим трябва да бъде оставен на руснаците, пише «Печат».

Зеленски, Байдън, Макрон, Курц и Сани Марин са само модерни символи на западната демокрация, в която са опаковани тоталитаризъм и неоколониализъм.

Превод от «Печат», Сърбия: 

Кой управлява света

Ако хората знаеха колко тесногръди хора управляват света, щяха да умрат от страх.

Когато научава невероятните новини от световните медии, здравомислещият човек не може да се отърве от впечатлението, че съдбата на милиарди хора е оставена на милостта на дилетанти и смешници.

В края на краищата, това, което Холивуд представя като комедия в продължение на няколко десетилетия, сега се превръща в реалност.

Реалност, наречена «идиокрация».

Още по време на предизборната си кампания, когато се състезаваше, разбира се, с поредния «нестандартен» политик, Джоузеф Байдън предизвика подигравки и съмнения със своите гафове, лапсуси и други комични изцепки, провокирайки разгорещени дебати за психичното му здраве.

Душевното състояние на Байдън беше толкова съмнително, че веднъж в разговор бившият министър Джулиан Кастро директно го попита:

„Забравихте ли какво казахте преди две минути?“

Разбира се, както се случва във всички тоталитарни политкоректни общества, подобен остър и злободневен коментар предизвика вълна от критики.

Джулиан Кастро беше заклеймен като неуважителен и нечестен, а според екипа на Байдън Кастро никога не е разбрал, че всички подобни атаки относно психичното здраве на Байдън „се връщат като бумеранг“.

Това беше екип от медийни магьосници, които успяха да убедят, поне официално, мнозинството от американското население да постави на поста президент един грохнал старец с очевидно унизителни умствени способности.

Затова можеше да се очаква, че след като влезе в Овалния кабинет, Джоузеф Байдън ще продължи в същия дух.

Много скоро американската общественост разбра, че Байдън няма контрол над думите и действията си.

След противоречивите избори и скандалното стъпване в Белия дом, Байдън продължи да предизвиква скандали, правейки безсмислени изявления и разказвайки измислени истории.

Например, той веднъж каза, че майка му, преди смъртта си, му е описала ужасите на католическите гимназии, където е учила.

Но тя е отгледана в протестантско семейство и никога не е посещавала образователни институции, подчинени на Ватикана.

Друг пример е разказът на Байдън, че като млад е работил като шофьор на камион.

Всичко това беше мило и малко комично, докато Сънливият Джо не започна да говори по международни теми.

Петя Паликрушева, превод и редакция