В Европа започна изпомпването на газ по новия газопровод “Балтийска тръба”. Норвежкото синьо гориво ще тече през Дания до Полша. Плановете на Варшава са наполеоновски - не само да осигури вътрешния пазар, но и да препродаде излишъка на съседите. Ще бъде ли възможно да се осъществи на практика желаното?
Намиране на алтернатива
Старият свят от години се опитва да слезе от руската "газова игла". “Балтийската тръба” е резултат от политиката на ЕС, каза еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон.
Идеята за изграждане на тръбопровод възниква преди 20 години. Тогава датската ДОНГ и полската ПГНИГ се договориха да създадат консорциум. Проектът обаче скоро беше спрян поради икономическа нецелесъобразност. През 2007 г. той беше съживен, но не беше възможно да започне работа в пълен мащаб: или Норвегия отказваше да увеличи добива в Северно море, или датските еколози бяха против. Следователно началото на строителството на Балтийската тръба Pipe беше официално обявено едва миналата пролет.
Газопроводът се простира от Норвегия до Полша през Дания на почти 900 километра. Около 275 от тях преминават през Балтийско море. Проектът се оценява на около 1,7 милиарда евро. Повече от половината от сумата е предоставена от полския оператор “Газова система”, Европейската комисия отпусна около 267 милиона евро.
Капацитетът на “Балтийската тръба” е десет милиарда кубически метра газ годишно, но само 30-38 процента ще бъдат използвани в началния етап. Така Варшава възнамерява да замени руския газ.
В края на април “Газпром” спря износа за републиката поради неплащане в рубли. Преди това страната получаваше до десет милиарда кубически метра гориво по тръбопровода “Ямал-Европа” годишно.
Варшава обаче прибягна до виртуален реверс - схема, при която Полша формално купува газ от Франция и Италия, но всъщност го взема от транзитни обеми.
Затова сега основното нещо за поляците е да осигурят собствената си енергийна сигурност, смятат анализаторите. Поради намаляването на доставките от Русия за ЕС тарифите на тока навсякъде растат, а след това и цените на стоките. Полша не е изключение: през септември годишната инфлация надхвърли 17%, което е рекорд за последните 25 години.
Освен “Балтийска тръба”, страната разчита и на въглища. Въпреки указанията на Европейската комисия за преминаване към зелена енергия, страната продължава да използва "мръсно" гориво.
Освен това те се надяват на терминал в Свиноуйсце, който може да получи около 7,5 милиарда кубически метра втечнен природен газ.
До края на 2022 г. Полша планира да увеличи изпомпването през “Балтийската тръба”. И след това напълно да се превърне в нов газ хъб в Източна Европа. „Оттук този газ може да отиде навсякъде – навсякъде, където е необходимо“, каза президентът Анджей Дуда при откриването на проекта.
Борба за енергия
Анализаторите са скептични относно плановете на поляците: "Максималният капацитет на новия газопровод е шест пъти по-малък от “Северен поток”. Русия доставя на Европейския съюз около 170-180 милиарда кубически метра суровини годишно по пет маршрута: Северен поток, Турски поток, украински ГТС, "Ямал-Европа", ОПАЛ. Пускането в експлоатация на “Балтийска тръба” няма да повлияе на цените на природния газ в Европа и световните цени. Но Полша, за разлика от други страни в региона, е по-добре подготвена за енергията криза“, казва експертът Фьодор Сидоров.
Енергийната сигурност може да доведе Варшава до разногласия с Германия, понеже поляците отнемат част от норвежките доставки.
Факт е, че ресурсният източник на “Балтийска тръба” не е находище, а магистралният тръбопровод “Еуропайп-2”. През него отдавна се доставя синьо гориво от Скандинавия до Германия. С други думи, Полша се намесва в съществуващата схема и взема това, което германците трябва да получат.
Трябва също така да се има предвид, че производството не се увеличава. Старите големи находища на въглеводороди са изчерпани, новите само ще помогнат да се компенсират намаляващите обеми.
В допълнение, неотдавнашната авария на разклоненията на СП-1 и СП-2 прави морските тръбопроводни съоръжения високорискови. „Това ще засегне застрахователния механизъм на “Балтийска тръба”, значителна част от която минава по дъното на Балтийско море“, каза Иван Петров, първи заместник-декан на Факултета по икономика и бизнес на Финансовия университет към правителството на РФ
За авариите на газопроводите стана известно на 26 септември. Първи за това съобщиха датските власти. Откриха три дупки.
Два дни по-късно вестник “Свенска Дагблагет” потвърди, че шведската брегова охрана е открила четвърта.
"Има първоначални съобщения, че това може да е резултат от нападение или някакъв вид саботаж, но това са първоначални доклади", каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. "Ако това се потвърди, тогава това очевидно не е в интерес на никого”, смята той.
Загубите могат да достигнат 778 милиона кубични метра синьо гориво, според Датската енергийна агенция. “Блумбърг” изчислява, че това са три дни потребление на газ в Германия.
На този фон борбата за енергийни ресурси в ЕС ще се изостри, предупреждават анализатори. Европа рискува да остане без индустрия. На първо място са атакувани металургията и производството на торове.
Предприятията в Стария свят обаче вече се затварят. Например в Словакия заводът за алуминий “Словалко”, който доставя леки метали в целия регион, спря производството. По-рано холандският цинков гигант “Будел” и румънският “Химкомплекс” спряха работа.
Възобновяването на износа на газ по "Северен поток" е невъзможно до отстраняване на последствията от авариите, подчертават анализатори. Ремонтът може да отнеме месеци или дори години. В резултат на това недостигът на синьо гориво ще се увеличи, а след това котировките ще скочат - в средносрочен и дългосрочен план.
Ирина Красикова, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
