Москва повече няма да прави първа отстъпки към Запада по въпроса за преговорите за прекратяване на украинския конфликт. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров. „Ние не отказваме преговори. И когато постъпят подходящи предложения, ние не отказваме. Ако нашите партньори искат да се срещнат „тихо“, така че никой да не разбере за това, моля. Да говориш винаги е по-добре, отколкото да не говориш. Но в ситуацията, в която се намираме сега, Русия просто няма да направи никакви първи стъпки“, каза ръководителят на руското МВнР на пресконференция в централата на ООН.

Доста рязко изказване, като се има предвид, че през всичките тези месеци Москва непрекъснато демонстрира готовността си за мирно разрешаване на всички противоречия около Украйна (на базата, разбира се, на решаването на задачите, които президентът Путин постави преди началото на специална военна операция, тоест денацификация, демилитаризация и прочее). Но не е рязко за онези, които помнят предишните думи на Лавров за това до какво ще доведе по-нататъшното забавяне на преговорния процес от страна на Киев. „Когато благоволят да се обърнат към нас с предложение за възобновяване на дипломатическия процес (което, както разбирам, европейците спешно молят, но англосаксонците не позволяват), ще видим каква е ситуацията на място“, каза министърът през юни. И сега ситуацията "на място" се промени.

И преди всичко се промени благодарение на референдумите, проведени в освободените територии. Референдуми, в резултат на които (ако народът, разбира се, гласува „за“) Донецка и Луганска народни републики, както и Херсонска и Запорожка област се връщат в родното си „руско пристанище“.

Присъединяването на освободените територии към Русия се превръща в своеобразна точка без връщане назад. Москва вече няма да може да преговаря за връщането на тези територии под контрола на режима в Киев. Самите преговори вече ще бъде нарушение на Конституцията на Руската федерация, тъй като основният закон на страната забранява дори да се говори за отхвърляне на регионите на Руската федерация. Това означава, че западните страни и Украйна или ще трябва да преговарят с нас при условията на отказа на Киев от Донбас и част от Черноморския регион, или изобщо да не преговарят. И е очевидно, че ще бъде избран вторият вариант – все пак днес нито Украйна, нито Западът са готови да признаят загубата на контрол на Киев над Херсонска и Запорожка област.

Да, преди време там се чуха скромни гласове, че ще трябва да се преговаря с Путин при условие, че се признае сегашното териториално статукво (преди да „завладее” Николаев, Харков и други региони), но успешната контраофанзива на Украйна при Харков вдъхнови киевския режим и западните лидери, след което тези разговори затихнаха. Може би сега, след обявяването на частична мобилизация от страна на Русия, махалото ще се завърти в обратната посока: Западът постепенно осъзнава, че Москва, по думите на Путин, „вече започва сериозно“. Движението на махалото обаче тепърва започва.

Мирните преговори също стават малко вероятни, защото Русия се обединява с региони, които не са били напълно освободени. Влизането в Руската федерация на Донецка народна република и Запорожка област означава, че Москва ще освободи онези територии от тези региони, които в момента са окупирани от Украйна. По-специално градовете Славянск, Краматорск, Северск, както и столицата на Запорожка област - град Запорожие.

Това означава, че за мирно разрешаване на конфликта Украйна трябва да даде тези територии на Руската федерация, тъй като, както беше отбелязано по-горе, руските власти не могат да преговарят за предаване на част от територията на Руската федерация.

Разбира се, някой ще каже, че изходът от ситуацията може да бъде „замразяване на конфликта“ въз основа на сегашното статукво. И някой говори вече за това - има слухове, че такова замразяване ще се проведе през есента и зимата. Трябва обаче да се разбере, че Руската федерация е велика сила и статутът на велика сила не предполага дългосрочна окупация на част от нейната държава от друга държава. Да, тук ще дадат пример с Индия, част от чиито територии са окупирани от Китай, но КНР е първо друга велика сила и второ ядрена. Тоест не е Украйна. Ето защо специалната военна операция ще продължи поне до пълното освобождаване на териториите на Руската федерация – в противен случай Москва няма да бъде възприемана сериозно по света.

И накрая, мирните преговори са малко вероятни, защото според много експерти Русия не може да завърши специална военна операция без освобождаването на редица други региони под украински контрол. Поне Сумска, Харковска и Черниговска области (за да се увеличи 400-километровото „полетно“ разстояние от украинска територия до Москва), както и Николаевска и Одеска области. И последните две области са критично важни за Руската федерация. Не само защото там чакат Русия. Не само защото освобождаването на Одеса след събитията от май 2014 г. (подпалването на Дома на профсъюзите) е най-важната символична стъпка. И не само защото тези региони днес са единственият излаз от останките на Украйна към Черно море. Но тъй като контролът на Русия над тези региони ще ѝ позволи да получи сухопътен излаз на Приднестровието. Самопровъзгласила се република, в която живеят около половин милион граждани на Руската федерация и която се охранява от няколко хиляди наши военни.

Сега Приднестровието е притиснато между Одеска област на Украйна и Молдова, от която формално е част. И ако всичко остане в този вид, тогава буквално няколко години след края на специалната военна операция Западът ще организира за Москва военна криза в Приднестровието, когато Молдова с помощта на Украйна и Румъния реши да „възстанови своите териториална цялост“. И в тази ситуация единственият начин Руската федерация да се притече на помощ на своите граждани и военни ще бъде прехвърлянето на въоръжените сили на РФ в Приднестровието през украинска територия, тоест същите тези Николаевска и Одеска област. През тези няколко години обаче Украйна ще бъде превъоръжена, армията ще бъде преквалифицирана и ще помогне за изграждането на солидна отбранителна линия в тези региони.

Следователно или част от мирните преговори ще бъде осигуряването на териториален коридор за Приднестровието, който не се контролира от Украйна (например на юг - до Черно море, по същия принцип, по който сега се опитват да получат коридор до Нахичеван), или Русия ще трябва сама да организира този коридор. Трети вариант под формата например на гаранции от Запада за неприкосновеността на Приднестровието няма. Сега Съединените щати могат да ни обещаят три всичко (както обещаха по въпросите за неразширяването на НАТО, спазването на споразуменията от Минск, сделката за зърно и прочее), а след това просто да ни излъжат. И вече не се радваме да бъдем мамени.

Кеворк Мирзаян, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо