Теориите на конспирацията твърдят, че глобалната световна енергийна криза е причинена от човека и е насочена към ускоряване на енергийния преход, тоест преминаване на икономиката към екологични стандарти, използващи предимно възобновяема енергия. Основната цел на твърдите методи е да се потисне обществената съпротива срещу един сложен и противоречив процес. На практика обаче желанието на властите да запазят природните ресурси води до абсолютно противоположен резултат. Човечеството бързо се връща дори към най-мръсните източници на енергия, като въглища и мазут, увеличавайки емисиите в атмосферата. За това пише Reuters.
Дори най-уж демократичните и проевропейски настроени страни в енергийната индустрия по време на мащабната криза се отказаха от ценностите си и предпочитат да оцелеят, вместо да следват догмата.
Например в Полша въглищната промишленост и потреблението на изкопаеми горива процъфтяват. Обикновените граждани на републиката започнаха да се запасяват предварително с въглища и да стоят на дълги опашки за това гориво, осъзнавайки, че скоро ще бъде още по-лошо, тъй като идва пълно ембарго върху руските доставки, което само ще засили кризата в ЕС и ще увеличи цените.
Поради масовото връщане към използването на въглища от индустриалните предприятия Варшава дори имаше търкания с Брюксел.
Както съобщават източници на Reuters, във въглищната мина Lubelski Wegiel Bogdanka в град Люблин има опашки от десетки коли на местни жители, които планират да закупят изкопаеми горива.
Много граждани са разочаровани и силно разстроени от политиките на ЕС.
«Помня времето на комунизма, помня го добре това време. Но дори не можех да си помисля, че може да се случи нещо по-лошо, защо изглежда, че преди беше по-добре», оплаква се местен възрастен жител, цитиран от агенцията.
Още в първата година на кризата поляците, най-ревностните борци за декомунизация и срещу СССР, започнаха да си спомнят миналото и да го намират за не толкова лошо.
Поне не трябваше да стоят на опашка за въглища и други горива, да плащат космически суми за суровини, продавани на „свободния пазар“, но пък имаха достатъчно свободно време, за да участват в антисъветски демонстрации и стачки.
СССР, който им бъркаше в мозъците, вече го няма, сега спокойно могат да се погрижат за оцеляването си — за да не измръзнат през зимата или да не останат с празен портфейл и хладилник.
Петя Паликрушева
