Най-уязвимите страни в света се готвят да се изправят срещу най-богатите икономики с искане за спешно финансиране – потенциално включващо нови данъци върху изкопаемите горива или полетите – за невъзстановимите загуби, които понасят от климатичната криза, показват изтекли документи.
Екстремните метеорологични условия вече удрят тежко много развиващи се страни и се прогнозира да предизвикат още катастрофи. Загуби и щети – въпросът за това как да се помогне на бедните нации, страдащи от най-екстремните въздействия на климатичните сривове, от които страните не могат да бъдат защитени – е един от най-спорните проблеми в преговорите за климата.
Някои от най-уязвимите страни в света са подготвили документ за обсъждане тази седмица на Общото събрание на ООН. Бедните страни се готвят да поискат глобален данък, „свързан с климата и основаващ се на справедливостта", като начин за финансиране на плащанията за загуби и щети, понесени от развиващия се свят.
Средствата могат да бъдат събрани чрез глобален въглероден данък, данък върху пътуванията със самолет, данък върху силно замърсяващите и въглеродно-интензивни горива, използвани от корабите, добавяне на данъци към добива на изкопаеми горива или данък върху финансовите транзакции. Дискусионният документ отбелязва предимствата и недостатъците на всеки един от тях, както и алтернативите за набиране на финансиране от богатите страни чрез Световната банка, Международния валутен фонд и частния сектор.
Всички варианти за финансиране на загуби и щети вероятно ще бъдат трудни за приемане от богатите нации във време на рязко нарастващи разходи за изкопаеми горива, нарастващи цени на храните и криза на разходите за живот по целия свят. Въпреки че богатите страни на срещата на върха на ООН за климата Cop26 в Глазгоу миналата година се съгласиха, че трябва да има рамка за загуби и щети, няма съгласие за това как тя може да бъде финансирана или кой трябва да допринесе.
Министърът на външните работи на Тувалу Саймън Кофе изнесе реч пред делегатите на Cop26, стоейки до колене във вода, илюстрирайки уязвимостта на островната държава към покачването на морското равнище.
Нациите ще се срещнат отново за нови разговори, наречени Cop27 в Египет през ноември, където загубите и щетите отново се очаква да бъдат основна тема на дискусия. На Cop26 преговорите бяха като цяло в добро настроение и имаше консенсус относно необходимостта от ограничаване на покачването на глобалната температура до 1,5C над прединдустриалните нива. Въпреки това, на фона на геополитическите катаклизми след нахлуването на Русия в Украйна, тазгодишните преговори вероятно ще бъдат по-нестабилни.
Очаква се щетите за бедните страни да се увеличат, тъй като светът се нагрява още повече. Отделно от Антигуа и Барбуда предупреждават, че повишаването на температурата на морето и въздуха в Карибите може да създаде супербуря, която да нанесе щети от £7,9 милиарда, равни на шест пъти годишния БВП, само в островната държава. За страните в Карибския басейн, които са допринесли най-малко за изменението на климата, но вече се борят с настоящите въздействия, е изключително важно глобалното затопляне да бъде ограничено до 1,5C, финансирането за адаптиране да бъде значително увеличено и по-достъпно и да има допълнително финансиране и подкрепа за справяне със загубите и щетите.