На 15 и 16 септември във втория по големина град в Узбекистан - Самарканд, се проведоха редица дипломатически срещи между лидери на азиатски страни като част от двудневно събитие на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) .

 

 

То се случва на фона на обтегнати отношения на Русия и Китай със Запада след началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари. Оттогава Русия търси подкрепа на изток, след като получи безпрецедентни икономически санкции от много западни страни и беше изключена от редица международни организации.

 

Руският президент Путин и турският му колега Ердоган

 

На срещите лидери от ШОС, организация, създадена от Китай в опит да противостои на западния модел, препотвърдиха позициите си срещу САЩ. Руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин също изразиха укорите си към Запада, като обаче за пръв път от началото на войната Кремъл призна, че Пекин има опасения по отношение на конфликта.

 

 

Китайският президент Си Дзинпин, в средата, е посрещнат от президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, вдясно, докато пристига на летище в Самарканд, Узбекистан, сряда, 14 септември 2022 г., за да присъства на 22-то заседание на Съвета на държавните ръководители на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС)

Свободна Европа събра най-важното от срещите на руския президент в рамките на третото му излизане от Русия от февруари насам.

 

 

Русия и Китай

 

Една от най-очакваните срещи по време на събитието беше тази между Путин и китайския президент Си Дзинпин, която се състоя късно вечерта в четвъртък.

Тя беше първата между двамата лидери след началото на войната в Украйна, за да покажат силните си връзки. Тя беше с цел да покаже по-дълбока координация и единство между двете страни и да потвърди отново отношенията им.

 

 

Президентът на Китай Си Дзинпин и президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев засаждат дърво на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Самарканд, Узбекистан, 15 септември 2022 г.

 

След срещата Путин за пръв път намекна, че Пекин може да не одобрява нахлуването на Москва в Украйна. Руският президент каза, че разбира, че Си има „въпроси и опасения“, като също така похвали китайския лидер за неговата „балансирана“ позиция по отношение на войната.

„Ние високо ценим балансираната позиция на нашите китайски приятели, когато става дума за украинската криза“, каза Путин по време на срещата. „Разбираме вашите въпроси и опасения относно това.“

По време на тяхната дискусия Си нарече Путин „стар приятел“, а Путин предложи пълно одобрение на позициите на Пекин относно Тайван и политиката му за Единен Китай, която признава самоуправляващия се остров като част от континентален Китай. Си не спомена Украйна или НАТО в разговорите.

По време на последната среща между Си и Путин дни преди началото на инвазията на 24 февруари те подписаха съвместно изявление, в което обявяват, че партньорството между двете страни „няма граници“.

 

 

Полицейски служител охранява площад Регистан в центъра на Самарканд на 13 септември 2022 г.

 

В четвъртък лидерите отново изразиха опозицията си срещу Съединените щати и това, което Путин определя като "еднополюсен" световен ред, воден от Вашингтон.

„Ние сме готови“, казва Си според официално съобщение на Кремъл, „заедно с нашите руски колеги да дадем пример за отговорна световна сила и да играем водеща роля в извеждането на такъв бързо променящ се свят по траектория на устойчивост и положително развитие".

 

Русия и Иран

 

Путин разговаря и с иранския президент Ебрахим Раиси, чиято страна е обект на международни санкции заради ядрената си програма. По време на срещата Раиси оприличи Иран на Русия по това, че и двете са обект на американски санкции, въпреки че причините за това са различни.

"Отношенията между държавите, които са обект на американски санкции, като Иран, Русия и други, може (да им помогне) да преодолеят редица проблеми и да ги направи по-силни", каза Раиси на Путин.

Раиси подчерта, че Иран "никога не напуска и няма да напусне масата за преговори", но САЩ, по думите му, "не са способни да се договорят" и "нарушават всички задължения". "И, разбира се, всички се убедиха, че Европейският съюз се намира също в пасивно положение - те също не са способни да изпълняват обещанията си", отбеляза той.

 

 

Руският президент Владимир Путин се ръкува с президента на Иран Ебрахим Раиси по време на среща в кулоарите на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Самарканд, Узбекистан, 15 септември 2022 г.

 

Иран е със статут на наблюдател в регионалния съюз от 2005 г., а от 2021 г. е пълноправен член. На настоящата среща в Самарканд тя се надява да финализира интеграцията си. Техеран чака над десет години, преди да получи членство, тъй като няколко страни членки не искаха да приемат държава, санкционирана от САЩ и ООН заради ядрената си програма.

Русия е една от страните, подписали сделката през 2015 г., която осигурява облекчаване на икономическите санкции за Иран в замяна на рестрикции в противоречивата ѝ ядрена програма. Другите страни по сделката са САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Германия.

През 2018 бившият президент на САЩ Доналд Тръмп оттегли страната си от сделката и по този начин отново влязоха в сила тежки санкции за Иран. През последните месеци текат нови преговори за облекчаване на санкциите.

 

Турция

 

На срещата в Самарканд присъства и Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция, която е представена в качеството си на "партньор за диалог" на ШОС. В петък вечерта той разговаря с Путин, който съобщи, че в близко бъдеще една четвърт от доставения в Турция руски природен газ ще се плаща в рубли.

Путин също така благодари на Ердоган за приноса на Турция в сключването на споразумението за износ на украинско зърно и похвали усилията на турския президент за прекратяване на войната в Украйна, като обвини украинския президент Володимир Зеленски, че не е готов да води мирни преговори.

В петък в обръщение към участниците в срещата Ердоган определи позицията на Турция като „мост“ между Изтока и Запада, който "отваря големи възможности".

Турция е член на НАТО, която категорично се противопостави на руската агресия в Украйна. През последната половин година турският президент, който има близки отношения с Путин, се представя като медиатор в конфликта и отправя двойни послания към Москва и Запада.

Ердоган и Путин се засякоха и на вечеря в четвъртък, на която присъстваха общо 11 лидери. Китайският президент Си пропусна вечерята, като неговата делегация цитира като причина политиката си за предпазване от коронавируса.

 

Индия

 

Единственият лидер, изразил открита критика срещу войната на Кремъл в Украйна по време на срещата на ШОС, е индийският премиер Нарендра Моди.

„Знам, че днешната епоха не е ера на война и съм говорил с вас по телефона за това“, каза Моди в петък в разговор с Путин. Той добави, че демокрацията, дипломацията и диалогът поддържат света единен.

 

 

Руският президент Владимир Путин чака преди среща с индийския премиер Нарендра Моди по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Самарканд, Узбекистан, 16 септември 2022 г.

 

Руският президент отговори, че разбира опасенията на Моди относно войната. „Знам за вашата позиция относно конфликта в Украйна и знам за вашите опасения. Искаме всичко това да приключи възможно най-скоро“, каза Путин и подчерта увеличените доставки на руски торове в Индия.

Франс прес отбелязва, че Русия и до днес е най-големият доставчик на оръжия за страната. До този момент Индия е избягвала да осъжда категорично руската агресия, която доведе до повишение на цените на петрола и други суровини.

 

Какво представлява ШОС

Създадена през 2001 г., ШОС първоначално се състои от Китай, Русия, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. През 2017 г. се присъединяват Индия и Пакистан. Срещата на върха предлага символично място за лидерите, които се стремят да задълбочат партньорството си и да изразят опозицията си срещу Запада.

 

Руският президент Владимир Путин се среща с китайския президент Си Дзинпин в кулоарите на срещата на върха на ШОС в Самарканд, Узбекистан, 15 септември 2022 г.

 

Организацията е възприемана от Пекин и Москва като средство за противопоставяне на ръководените от Запада институции и предлагане на алтернативен световен ред.

След началото на войната Китай се съобразява със санкциите срещу Русия като някои китайски компании дори прекъснаха връзките си с Москва, за да избегнат нарушаването на мерките и да навредят на достъпа си до западните пазари. След срещата в Самарканд Китай не е сигнализирал за отклонение от тази линия.