В опитите да се анализират отношенията в един или друг международен конфликт се носи от девет дерета вода. Но дали политиците, тръгват от промените в броя на населението и оттам да правят изводи за възможните пътища на поведение и взаимоотношения?

Къде е действителният конфликт? Между САЩ и Русия? Или вътре в САЩ? Или – в Русия? Също така мощен, но прикриван?  Или - в Китай? А защо не и в Индия? И в Япония? И в редица други, с достатъчно голямо население?

Преди 30-тина, а може би и малко повече, години, прочетох думи на един от големите народосоциолози, които и досега са в паметта ми. Той предупреждаваше, че не е възможно да се прогнозира с достатъчно сигурност развитието на международните отношения. Защото човечеството няма преживян опит на епоха, в която да е било толкова многобройно. А броят, т.е. гъстотата на населението на определена земна площ, има изключително значение за действията на това население. Както във взаимоотношенията в  отделната държава, така и в международните отношения, които са все междучовешки отношения, макар и в по-други граници. Спомням си, че все същият автор, привеждаше пример, че някои видове от маймуните /наши „роднини“, което не винаги е в наша изгода да напомняме/ много държат на оптималния брой обитатели в конкретен район. И очертаело ли се отклонение от този оптимален брой, сами действали и коригирали нарушението.

В опитите да се анализират отношенията в един или друг международен конфликт се носи, както казва народът, от девет дерета вода. Но дали политиците, тръгват от промените в броя на населението и оттам да правят изводи за възможните, или желани, пътища на поведение и взаимоотношения? С по-голяма готовност и откровеност се сочи наличието на едни или други материални интереси. Но по този начин не се ли затруднява разбирането на същността на процесите и евентуалната възможност за по-добро личностно и обществено поведение?

В последните десетилетия се изговори и направи много в областта на правата /за съжаление, в редица случаи премълчавайки задълженията/ на личността. Но без да се чака друго време, още сега, пред очите ни, действителността коригира увлечението, подсказвайки ни, че личността се ражда и съществува, само чрез и благодарение на предшествениците й, т.е. на народа, на обществото.

Дали остротата на международните конфликти и свързаната с тях опасност за самоунищожение на човечеството не е възможно да бъде спасително понижена чрез едно съсредоточаване на всички отговорни държавници върху проблемите на населението на света? Като изоставят ласкаещата ги презумпция, че всичко знаят и могат, а съсредоточат усилията си в това да разберат как и защо така се раждат и така вървят по пътя си народите? И превърнат небивалия никога досега брой съвременници в подтик за обединение и творчески градеж, а не в „добре дошъл“ предлог за взаимно унищожение?