Наистина е любопитно как на Запад се анализират събития, които създават поредна тревога за нов горещ конфликт в даден „спящ” регион. Такъв несъмнено от десетилетия са Балканите, където ситуацията в Босна и Херцеговина, БиХ, както и отношенията Сърбия/Косово дават основание за изводи, че „барутният погреб” на Европа не е изчерпал капацитета си на взривител. Във връзка с поредния конфликт между Белград и Прищина Блумбърг, например, побърза да цитира, че „Големият Путин даде заповеди на малкия Путин” и определи ситуацията по границата между Сърбия и Косово като провокация с цел предизвикване на конфликт в стил „малка Украйна”. Но този път по-близо до Европа, на Балканите. Нарича региона „географското сърце на ЕС” и прави извод, че разрастващ се конфликт на този етап би предизвикал съмнение върху „ценностите на блока” Всъщност конфликтът този път е нещо като буря в чаша вода, щом напрежението стихна само след един разговор между Курти, косовски премиер, и посланиците на САЩ и ЕС в столицата на Косово. А то бе породено след решението на Курти да се извърши замяна на сръбските регистрационни табели с косовски на автомобилите на сърбите, жители на Косово. Започнаха протести, престрелки в районите, където живеят сърби, но изпълнението на решението бе отложено за изпълнение след 1 септември. Явно се дава време на всички за „разхлаждане”. Без значение, че оръжията на практика не са прибрани по складови помещения и в двете страни. Протестите и заканите за пореден път са отложени. Остават опасенията от лесния начин за избухване на горещ конфликт. Но редица западни медии убедено налагат мнение, че Сърбия, Косово и ЕС трябва на всяка цена да попречат на такива конфликтни ситуации, за да „не се забъркват във войната на Путин срещу Запада”. Старо правило е да се прехвърля от болната на здравата глава причината за болежките. Косово не е признато от 5 членки на ЕС, но сега президентът Вучич е похвален, че „иска да избегне кръвопролития и определено планира европейско бъдеще и за Сърбия, и за Косово, където границата няма да има значение”. Един вид Вучич гледа на себе си не като на „малкият Путин”. Не е ясно кой е измислил това определение, но то несъмнено е далеч от истината. Независимо, че зад Сърбия по понятни причини стоят Русия и Китай, а зад Косово са САЩ, НАТО и ЕС. Достътъчно е споменаването само на военната база „Бондстийл” на косовска територия, която е най-голямата не само в региона. Покрива изцяло Балканите. На Запад се поставя въпрос дали няма сценарий Косово и Сърбия да „влязат в мини-версия на войната в Украйна”. Това щяло да бъде в полза на „големия Путин”. Но „малкият Путин” излязъл от „рамката” и „спестил” разрастване на голям конфликт по границата на Сърбия с непризнатото от Белград Косово. Вярно, информирани са сериозните западни медии, че сърбите и руснаците са от един и същ етнически /славянски/ и религиозен код. И двете държави имат свои съграждани, които живеят в съседни страни. Известно е, че бомбардировките на НАТО над Сърбия през 90-те години не са забравени и това е причината Белград да не дава и дума да се каже за членство в Алианса.. Западът твърди, че тези бомбардировки са заради „прочистването на албанското мнозинство в Косово по времето на Милошевич”, но факти говорят и за други цели. По правило оценките на Изток и на Запад за събитията в миналото и днес са противоположни. Както се казва, „всеки си плаче на своите гробища”. Но историята помни и истината след време ще излязе наяве.
Тези дни Андреас Клут например пише,че „Путин счита НАТО за зла империя и фронт за действия на САЩ” и по този начин „оправдава своята агресия като неизменно повдига въпроса за натовските бомбардировки над Сърбия.” Един вид след като за САЩ може, защо на Русия да е забранено? В тази връзка 2/3 от сърбите обвиняват НАТО за войната в Украйна и само 10% насочват гнева си към Русия. Да се прави аналогия между събитията в Косово и Украйна е стара практика на западните коментатори. Москва определя събитията в Киев през 2014г като преврат . Путин често повтаря, че Украйна не е нещо друго освен част от Русия. И продължава „специалната военна операция” на украинска територия. Отдавна е посочил причините. Но на Запад е по.важно приобщаването на тези страни към западните съюзи. Украйна и Косово имат стратегия за членство в ЕС и НАТО. Сърбия е само за членство в ЕС. Но с конфликтите в тези държави не може да се гарантира присъединяването им към ЕС. НАТО е „друга бира”, както се казва у нас.Напоследък правилата не се спазват толкова стриктно. Зависи от целите и интересите към даден момент на играещия ролята на хегемон. На Украйна бе посочена отворена врата за членство в ЕС и Киев се похвали с „предстоящо присъединяване”. Въпреки че става въпрос само за предверие. В същото време Сърбия, Русия и Китай блокират присъединяаването на Косово към ООН и други международни организации.
На този фон всяко сравняване на Вучич с Путин или на Курти със Заленски е само спекулация с цел замъгляване на същностната картина. Нито Курти е „аналог на героичния президент на Украйна”, както титуловат Зеленски западните медии, нито Вучич е Путин. Преди време сръбският президент бе наричан „момчето на мамчето”, визирайки канцлера Меркел или „Балканският Орбан”, което на Вучич много му се харесва. По-запознати твърдят, че и Орбан, и Вучич, че и бившият канцлер на Австрия Курц са били в близки отношения с Нетаняху, експремиер на Израел. Често са споделяли възгледи за международните дела и са стиковали крачки..Но на този етап Вучич и Курти се призовават от Запада „да покажат добрата си воля” и да „планират съвместно европейско бъдеще”.Така „всички хора в региона ще могат да живеят в мир, достойнство и свобода”.Дали? Думите напоследък по-често не съвпадат с делата. Но е важно да се знае какво говорят и пишат известни като експерти анализатори на Запад..Просто за ориентация и възможност за предсказване на следващи стъпки на международната сцена.
В условията на бързо променящите се ситуации в геополитиката прави впечатление, че коментирайки процесите на Балканите редица западни наблюдатели търсят аналогия с Украйна, но прилагат същите изводи и относно „случаят Тайван”. Той също се интерпретира в пряка връзка със случващото се с Киев. Сякаш всички тези събития са скачени съдове. И защо не, ако са плод на едни и същи сценарии и са дело на едни и същи изпълнители? Някои коментатори като Саймън Дженкинс във Великобритания казват, че „в Тайван, както и в Украйна Западът флиртува с катастрофата” и убедено твърди, че „споровете в подножието на войната винаги са едни и същи”. Прав е с извод, че „когато зазвучат тръбите и барабаните, разумът бяга да се скрие”. Наблюдаваме го през последната година. А преди това бяха неистовите крясъци и биенето в гърдите на привържениците на войната, които нетърпеливо настояваха танковете да гърмят, а самолетите да пускат бомби. Срещу тях бяха онези, които са против, но те бяха отхвърляни като пораженци и слабаци. У нас едните са „демократи”, а другите „Путинисти”. При надвисналата заплаха от сериозна конфронтация между Изтока и Запада обаче явно е дошло време, да се изоставят клишетата и да се каже какви са целите на Лондон в Украйна и Тайван, ако „изобщо ги има”. Поне така пише Дженкинс.. Знак за изтрезняване от шизофреничната атмосфера, която бе налагана години с анатамосването на Путин? Едва ли просто разсъждения с цел да не се преиграва, защото нито Украйна, нито Тайван са официални съюзници на Великобритания и нямат значение за нейната отбрана и сигурност. Защо да не се изпусне духът от бутилката в период на напрежения във връзка с растящите цени на газа? Още повече, че нито Китай, нито Русия са проявили желание да владеят света.Най-много да са искали да „завладеят съседите на предците си”.Тайван например отдавна се е задоволявал с двусмислените отношения с Китай и си знае че в дългосрочен план Пекин ще има пряка власт над острова. Тогава къде е Лондон в схемата? Нанси Пелоси посети Тайпе и го направи толкова провокативно, че изглежда като „трик за междинните избори през ноември”. Заяви, че е искала да покаже, че „САЩ и съюзници искат да покажат ясно, че никога няма да се поддадат на диктатори”. Е, имало нещо като пренасяне от Тайван на производството на чипове, които САЩ не притежават, но това е конкретика, за която не се говори на висок глас. Според западни наблюдатели „Китай е реагирал прибързано и е ескалирал напрежение с грубата свръхреакция”. Направи военни учения около Тайван и така изолира от света острова. Собствения остров! Джо Байдън обяви, че „САЩ ще защитават Тайван с военни средства”, но президентската администрация незабавно даде заден и определи политиката си за „стратегическа двусмисленост”. Няма как на този етап САЩ да започнат война заради Тайван.
Но подобна двусмисленост се забелязва и по отношение на Русия и войната й в Украйна. Вашингтон и Лондон повтарят непрекъснато, че „Русия трябва да се провали и да бъде видяна, че се проваля”. По всяка вероятност англосаксонците са решили да „задържат Украйна до равенство”, което ще принуждава Русия да продължи операцията си, за да „остане в играта”. Така се ръзсъждава в англосаксонския свят. Затова се прави аналогия със събитията от 1914г, когато лидерите са се колебаели, генералите са дрънкали оръжия, вестниците са тръбели за война, а привържениците на компромисите са били заклеймявани. Днес неформални линии за комуникации между Вашингтон и Москва не съществуват, точно те са спирали конфликтите по време на Студената война Около САЩ се струпват лидери, които се стремят да повишават рейтинг като насърчават конфликти в чужбина. И това се твърди не в Москва, а в Лондон. Точно там се пише, че „западният свят е с ред на интереси и ценности, които се използват за оправдание за всяка интервенция. Този ред явно няма граници. След Ирак, бе Иран, Сирия, Либия, Руанда, Мианмар, Йемен, Саудитска Арабия, Афганистан за капак. Действа се на принципа на суетата. Така както Борис Джонсън изпрати самолетоносача „Кралица Елизабит” в Южнокитайско море и то без полза. На всичкото отгоре отмина времето, когато англосаксонците и съюзници можеха да определят сферите на интереси на Русия и Китай. Те се знаеха по време на Студената война. Днес светът е друг, различен. Факт е, че целокупният Запад няма да се откаже да подкрепя Украйна и Тайван, но едва ли ще допусни те да доведат света до глобална война или ядрена катастрофа. Ето това е извод, който и Москва, и Пекин ще приемат без уговорки. Въпросът е дали това ще са само думи на сериозни анализатори или действията ще бъдат в друга посока. Предстои да се наблюдава Но е добре, че има на Запад и анализи с трезв поглед. Въпреки пристрастията в изводите. Струва си усилието да се следят. Глътка въздух в нарежението от войни и конфликти.
