Габи Хинслиф
Лиз Тръс обича математиката. Тя наистина обича математиката толкова много, че подхожда към политическите решения като към уравнение, което трябва да се реши. Дъщерята на професора по математика работи методично върху всяка възможна опция; тя обича да тества всеки аргумент, понякога до изтощителна продължителност. Един от нейните помощници се шегуваше: „Каква е разликата между ротвайлер и Лиз Тръс? Ротвайлерът в крайна сметка се отказва". Нейният логичен, безпристрастен подход на математик я прави страхотен преговарящ и несантиментален стратег, бърз да изостави позиции, които вече не й служат.
И все пак онези, които я познават най-добре, казват, че с това идва любопитно емоционално откъсване или неспособност да вземе предвид в изчисленията си как нещата се чувстват от другите хора. Това оформи кампанията на жената, която е най-вероятно да бъде следващият министър-председател на Великобритания и може скоро да оформи бъдещето на тази страна.
Първият пропуск беше нейната регионална политика на заплащане, отхвърлена на фона на предвидимо възмущение при мисълта за по-ниски заплати на учители и медицински сестри в северната част на страната. Вторият и най-сериозен беше обещанието да помогне със сметките за гориво чрез намаляване на данъците, „а не чрез раздаване на подаяния". Дори онези, които симпатизират на Тръс, очакват обратен завой по тези теми. Политиката е свързана с емоции, не е математическо уравнение. Ако се намирате в ситуация като нас, в която хората са наистина ужасени как ще се топлят, изказвания от рода „увийте се в знамето и викате колко е велика Великобритания" звучат глухо. Тръс е завидно спокойна в криза, но какво означава това за страната, ако тя в крайна сметка я води през криза със зашеметяващи размери, остава слабо разбрано.
С нейния богат опит в кабинета и изгаряща амбиция, тя не е „Корбин на торите". Но тя не е и просто „Борис в рокля", въпреки нейното угаждане на нелепата представа, че медиите са виновни за умишленото самопричинено падане на Джонсън. Липсва й вкусът на Джонсън към висшия живот – всякакви възникващи скандали няма да включват златни тапети – или нуждата му да бъде обичан; тя се е научила да не се интересува какво мислят хората в политиката за нея. Но докато Джонсън изглежда никога не е знаел какво да прави с огромното си мнозинство, Тръс е работохолик маниак на политиката, чието правителство би било движено от нейната маниакална енергия. В най-лошия случай тя може да причини повече щети, отколкото той.
„Тя е противник. Само защото 90% от хората й казват „Това е пътят", тя не е склонна да приеме това. Това не е лошо качество, но може да бъде проблем, ако се стигне твърде далеч и ако настройката ви по подразбиране е, че ортодоксията винаги е погрешна. Тя вижда света в черно и бяло. Няма място за глупости или сиви зони. И все пак парадоксът на Тръс е, че в някои отношения тя може да бъде удивително гъвкава", казва бивш служител на номер 10.
При Дейвид Камерън тя беше центристка, част от това, което в мемоарите си той нарече своя бъдещ „отбор на мечтите". Сега тя е любимката на твърдата десница. Преди три години тя подкрепи изграждането на зеления пояс, за да могат младите хора да притежават дом; а сега - вече не. Тя страстно е защитавала гъвкавата работа за родители през цялата си кариера, но сега се отдава на войната срещу работата от вкъщи. Останала без ентусиазъм през 2016 г. тя беше привърженик на Брекзит.
Вярата й в ниските данъци и съответните публични разходи е много по-автентична и последователна. Но вместо да развива икономиката и да използва приходите за намаляване на данъците както Камерън се застъпи, сега тя твърди, че първо трябва да се направи лесното и да се надява растежът да последва.
Тя може да се опита да преизчисли веднъж, като се откаже от непопулярни позиции без неудобство, както е правила преди. И все пак нейното пространство за маневриране ще е малко. Десните тори я поставиха там, където е сега и няма да толерират отстъпление заради намаляването на данъците или протокола за Северна Ирландия или заплахите за напускане на Европейския съд по правата на човека. Като министър-председател, изправена пред множество сложни кризи едновременно, тя би се борила да действа по обичайния си методичен, но отнемащ много време начин, докато преценява общественото настроение минута по минута.
Все още има хора, които не могат да приемат Лиз Тръс на сериозно, но това е този вид присмех, който може би е причината за нея. Когато критиците се подиграваха на речите й, тя се зае с методично преразглеждане на презентационните си умения. Дори когато тя изгради мощна база на видно място, тя никога не е била смятана за достатъчно заплашителна нито за Джонсън, нито за Мей за да я уволнят. Риши Сунак видимо подцени колко си е написала домашното за членството на торите.
Сега тя се смее последна, но това не е смешно. Тя може да управлява страната след четири седмици. Ако това не е сериозно, кое е?