Когато все още беше прието да не се приема сериозно изменението на климата, се разпространяваше измамната шега, че има региони и държави, които ще спечелят от глобалното затопляне. Топенето на ледовете ще освободи място за отглеждане на храна. Популярен пример са сибирските полета в Русия, където вечният лед се превръща в цветущи пейзажи.

На този фон Руската федерация смяташе, че може да се въздържи при договарянето на многостранните и вътрешните цели в областта на климата и се превърна в четвъртия по големина източник на CO2 в света. Освен това бизнесът и политиката спекулираха с идеята за постоянно свободен от лед „Североизточен проход" от Тихия океан до Атлантическия океан, пише в анализ за Makronom Клаус Легеви, ръководител на Panel on Planetary Thinking към университета в Гисен и член на Германския консултативен съвет по глобалните промени (WBGU) от 2008 до 2016 г.

Илюзиите на Русия за климата

Всъщност Арктика просто се затопля по-бързо от Русия, която вече е закачила трикольора си на Северния полюс. Но експертът по енергетика Тейн Густафсон, преподавател в университета в Джорджтаун, наскоро разби всички илюзии с ново проучване. Разтварянето на вечната замръзналост крие не само огромни рискове: сградите може да се срутят, железопътните линии и пътищата да се разрушат, тръбопроводите да се разкъсат, а антракс да се издигне от земята от разлагащите се трупове и да отрови хората и животните. Изтичащият метан също се добавя към парниковите газове. Така да бъде, беше отговорът на руския елит, земеделските земи се увеличиха толкова много през последните години, че Русия един дем може да изнася повече селскостопански стоки, отколкото оръжия, а арктическият регион обещава безкрайни минерални ресурси, включително повече нефт и газ.

Точно в това е проблемът. Преувеличените очаквания затвърждават зависимостите от поетия път в условията на ускорено изменение на климата. А последиците от това, както се вижда от огромните горски пожари, които бушуват в Сибир от няколко години насам, ще доведат до по-нататъшно свиване на горите (а това означава, че световните спасителни въглеродни компенсатори), сушата и екстремните валежи ще унищожат голяма част от рекламираните мечтани реколти. Изменението на климата е обхванало Русия в хватките си и неутрални наблюдатели като Climate Action Tracker оценяват състоянието на страната и нейната политика в областта на климата като „критично недостатъчни", т.е. в най-висока степен на предупреждение. Един от движещите мотиви за бурното разширяване на запад е именно заплахата от недостиг на използваема земя на изток и север. Сегашната съпътстваща полза от повишаването на цените на петрола и газа бързо ще се изчерпи; руснаците също ще гладуват и ще замръзват в този нов свят.

Природата се противопоставя на Путин

Това обединява двете мегакризи - острата война в Украйна и пълзящото, а скоро и галопиращо изменение на климата. Поддръжниците на Украйна се чудят как да забавят Владимир Путин и да развалят имперския му апетит. За военна смяна на режима не може да става и дума, санкциите не изглеждат достатъчно силни (поне в краткосрочен план), военен преврат нито може да се очаква, нито би могъл да успокои някого, няма привлекателни фигури от вътрешната или външната опозиция за руско правителство в изгнание в чужбина, а одобрението за войната изглежда съвсем безпроблемно сред населението, което е държано в неведение от постоянна пропаганда. В такива апоретични ситуации в миналото хората изпадаха в отчаяние. Това би било краят не само на Украйна.

Сега изглежда, че се откроява нова надежда - природата отвръща на удара. Промените в климата, които вече не могат да бъдат пренебрегвани, в съчетание с ускорения енергиен преход, който скоро ще се случи и в Индия и Китай, подкопават бизнес модела на руския елит. Той се основава на добива на минерални ресурси, приходите от които се превръщат във военна сила, която пълни джобовете на олигарсите и държи в подчинение взискателната средна класа. Това петролно и газово шейхство смяташе, че може да се справи без технически иновации - за разлика от Китайската народна република, която демонстрира как модернизацията може да се осъществи дори и без демократизация. И също така за разлика от държавите от Персийския залив, чиито елити биха искали да пренасочат милиардите приходи от петролните ренти към устойчиви производствени зони на фона на напредващата декарбонизация на световната икономика.

Това ще бъде истинската промяна на икономическия режим, която може и да не доведе до демокрация, но ще забави изменението на климата и изчезването на видовете. В сегашната ситуация от решаващо значение са предприемачите, учените, специалистите по информационни технологии, представителите на младото поколение, които в момента се стичат към Дубай, Тбилиси или Берлин от отчаяние или от опортюнизъм, но които могат да предпочетат патриотичната и космополитна перспектива за иновации и развитие пред бягството. Социалните и политическите промени са резултат не само от идеи, но и от интереси. Скоро навършилият седемдесет години Путин вече загуби войната и не би преживял дълго и една пирова победа.

Когато Путин бъде унижен par force des choses (по силата на обстоятелствата), ще настъпи часът на истинските приятели на Русия, които не искат да видят как тази страна се превръща във враг на цялото човечество, заключава Легеви.

Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова