Към днешна дата 12 от 27-те държави от ЕС не получават изцяло или частично руски газ, каза ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция на 24 юни след срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел.

Тя също така подчерта, че ЕС отдавна е започнал да се подготвя за подобна ситуация и разчита на общоевропейски, а не на национални мерки, за да се справи с намаляването на вноса от Русия.

Проблемите с доставките на газ, като част от кризата с горивата, която обхвана Европа и САЩ, бяха резултат от антируските санкции, наложени от Запада след началото на специална операция в Украйна през февруари тази година. Проблемите започнаха миналата есен, когато цените на газа започнаха да бият рекорди – това също беше следствие от геополитическата ситуация около Украйна, когато Вашингтон сплаши съюзниците си с перспективата за неизбежна „руска агресия“.

Но, разбира се, не става въпрос само за Украйна: Европа е обхваната от „перфектна буря“, провокирана от години натрупани фактори, включително политиката на ЕС, насочена към отказ от дългосрочни договори, заминаването на голямо количество ВПГ към Азиатските икономики, които бързо се възстановяват от пандемията, изпразването на хранилищата след студената зима.

Още през есента витаеше предчувствие за буря и дори тогава беше възможно да се направят изводи и да се помисли как да се подготвим за последствията от нея. Например през последните години на въпроса дали има вариант, при който проектът „Северен поток-2“ да бъде окончателно спрян, беше очевидно: само в случай на война. Което всъщност и се случи. След 24 февруари европейците започнаха бързо да затягат примката около собствените си вратове, което доведе до настоящата криза с горивото - абсолютно предвидима.

Свикнали сме, че политиката е концентриран израз на икономиката, че икономическите интереси определят действията в политиката, но има изключения от това правило, пример за които са антируските санкции, които не само убиват цели сектори на икономика, но застрашават националната сигурност на отделните страни.

Това се усети особено в Унгария, чието правителство нарече отказа от руски газ „изстрел в белите дробове“.

В резултат на това ЕС не извърши самоубийство докрай. След месеци на ожесточени спорове петролното ембарго все пак беше въведено, но частично, премахвайки тръбопроводния петрол изпод него. Но се оказа многократно по-трудно да се откаже руския газ и, както казах, за отделните страни (като Германия, водещата икономика в ЕС) това се превърна просто в заплаха за съществуването.

На нелепите и глупави опити на Европа да се простреля в крака, но да не нарани костта и да не се нарани много, Москва отговори съвсем неочаквано – обяви прехвърлянето на плащането за газ в рубли. В действителност предложената схема, разбира се, не доведе до това европейските компании да се втурнат да купуват руска валута - те все пак плащат сега сметките си в евро, но чрез руска банка. Това не беше тролене, както мнозина може да си помислят, а естествена защитна мярка: сметките в западните банки не бяха надеждни и Русия рискуваше да загуби чуждата валута за вече доставен газ, тоест просто да бъде ограбена. В същото време по някаква причина европейците не смятаха това за грабеж, но бяха много възмутени от перспективите да плащат в рубли.

Вярно е, че когато се оказа, че няма да е необходимо да се заобикалят санкциите, като се купуват рубли от Централната банка на Руската федерация, по-голямата част от европейските компании все пак се съгласиха с руските предложения. Някои държави обаче решиха да застанат в поза: не, няма да участваме в „схемите на Путин“!

Нека направим резерва веднага – не говорим за държави, а за компании, на които тези (и други) държави осигуряват монопол със синьо гориво, но решенията им несъмнено се диктуват от правителствата.

И така, днес сред отказалите са: полският концерн ПГНиГ, българският „Булгаргаз“, финландският „Гасум“, холандският „ГазТера“, датският „Орстед“ и британско-холандският „Шел“. Тоест България, Дания, Холандия, Полша и Финландия отказаха руски газ. Що се отнася до „Шел“, тя частично предоставя на Германия руски газ, но делът му е твърде малък (само 1,2 милиарда кубически метра газ от повече от 40 милиарда кубични метра годишно). Така че загубата почти не променя нещо.

Ако оценим загубите за Русия, те също не могат да се нарекат значителни. Според експерти става дума за 12% (19,1 милиарда кубически метра годишно от 155) от общия обем, доставян за страните от ЕС.

В същото време трябва да се отбележи, че много от тези страни продължават да получават руски газ по реверс от Германия. И накрая, говорейки за отхвърлянето на руския газ, европейците по някаква причина забравят да споменат руския ВПГ и в края на краищата Русия е един от световните лидери тук и част от ВПГ, който САЩ доставят на Европа, е закупен от Русия. Очевидно европейците вече не смятат тръбопроводния газ по реверс и препродадения ВПГ за руски, което означава, че могат да го купят.

Въпреки че, повтарям, можете да си купите всякакъв – ембаргото не е въведено, което означава, че отказът е чисто политическа демонстрация на собствена русофобия и глупост. Повечето европейци спокойно получават синьо гориво от Русия.

Не всичко обаче е толкова гладко. Тези, които искат да ограничат притока на руски газ към Европа, са намерили начин да направят това.

В средата на юни Канада забави турбината на „Сименс“ за „Северен поток-1“, която беше изпратена там за ремонт. Причината са антируските санкции. „Сименс“, че ремонтираните газови турбини не могат да бъдат доставени на клиенти в момента и че правителствата на Канада и Германия са били информирани за инцидента и в момента търсят "жизнеспособно решение".

„Газовите турбини задвижват компресорите, които са необходими за повишаване на налягането на газа в тръбопровода. Става дума за така наречените преобразувани авиационни газови турбини, които се сглобяват в Канада и работят повече от десетилетие“, казаха от компанията.

Разбира се, това не спря "Северен поток", но значително намали изпомпването през него - не повече от 67 млн. куб. м газ на ден при планираните 167 млн. Това е около 40% газ от максималния капацитет на тръбопровод.

Интересно е, че не Канада беше обвинена за това, а Русия.

Германия изрази опасения, че Русия може да се възползва от годишната техническа поддръжка на "Северен поток-1", за да прекъсне напълно доставките на газ за страната, пише „Файненшъл Таймс“. Това ще подкопае усилията на Берлин да запълни складове преди зимния отоплителен сезон, повишавайки риска от енергийна криза в Германия. „Ситуацията с доставките на е доста напрегната дори без спиране на доставките по „Северен поток-1“, каза един от източниците.

Тогава започват историите на ужасите. Според ръководителя на Федералната мрежова агенция Клаус Мюлер Германия може да оцелее без руски газ за по-малко от три месеца зима. Освен това той не изключи прекратяването на доставките на газ от Русия през "Северен поток-1".

Кой е виновен? По логиката на атлантистите - Русия, разбира се! И Германия не е единствената, която страда от ситуацията със "Северен поток-1". Това са също Франция, Австрия, Италия, Чехия, Швеция. В списъка на пострадалите може да се добави и Унгария, която в момента не получава газ заради планови ремонти по "Турски поток". И така, пет отказали страни, шест жертви заради Канада и Унгария. Общо 12 държави.

В момента има два маршрута за доставки на руски газ за Европа: 42 милиона кубически метра на ден минават през Украйна и 67 милиона през „Северен поток-1“. Може да се живее, но само през лятото. И в края на краищата шейната се подготвя през лятото - скоро ще трябва да се напълнят хранилища за зимата. И с какво да се пълнят?

В същото време си струва да припомним, че "Северен поток-2", готов за пускане, се намира наблизо. Интересно колко трябва да падне налягането на "СП-1", за да се хванат за главите европейците и да реанимират проекта "СП-2"?

В действителност виждаме обратната реакция. Онзи ден стана известно, че германското министерство на финансите ще национализира частта от газопровода „Северен поток12“, положен в цялата страна. Според „Шпигел“ тръбите ще бъдат полезни за изпомпване на газ от плаващи терминали за регазификация на втечнен природен газ. Как да коментираме всичко това? Те са луди, ако наистина го направят.

Както отбелязва германското издание, това действие ще разгневи президента Владимир Путин. Германците се опасяват, че в отговор Русия може напълно да прекъсне доставките на газ.

Още през март германският министър на икономиката Роберт Хабек предположи, че страната ще стане независима от газа от Русия до лятото на 2024 г. Меко казано е оптимистично. Експертите оценяват времето за отказ на Германия от руски газ най-малко пет до седем години. Повтарям, това зависи от появата на алтернатива и частично връщане към ядреното и въглищното производство на електроенергия, което не е много съвместимо със сегашния зелен курс, особено след като Зелените са част от управляващата коалиция на Германия.

И точно онзи ден Катар нанесе коварен удар в гърба: поиска дългосрочни договори за втечнен природен газ от европейците. Но от това Европа се опитва да се измъкне в отношенията си с Русия от много години. Сега ще е същото, само че по-скъпо. И минус зелена енергия. На кого искахте, господа, да му направите гадно?

Казват, че е грях да се смееш на болни хора. Но ни се иска…

Дмитрий Родионов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо