Представянето на Маккартни в Гластънбъри, считан за най-големият музикален фестивал в света, привлече огромна публика в събота вечер – много от които, са били на лагер пред сцената от сутринта в очакване на пристигането му. Те запяха вдъхновено и импровизирано Happy Birthday, когато той се появи. Пол Маккартни навърши 80 миналата седмица, което означава, че стана най-възрастният хедлайнер на фестивала.
Първоначално бяха изпълнени м повече песни от творчеството на Wings и от последните му солови албуми, отколкото трепетно очакваните вечни класики на Бийтълс. Пол Макартни, докато сядаше на пианото, каза: „Когато правим песен на Бийтълс, всичките ви телефони светват и става галактика от звезди. Когато правим нова песен, става като черна дупка".
Прекрасна колективна въздишка приветства началните нотки на Blackbird; In Spite of All the Danger – първата оригинална песен, записана някога от Бийтълс и опора в лайв сетовете на Маккартни през последните десетилетия. И - Маккартни зарадва публиката. Той изсвири смесица от You Never Give Me Your Money и She Cаme in Through the Bathroom Window, отдаде почит на Джон Ленън с версия на Being for the Benefit of Mr Kite! и на Джордж Харисън с укулеле кавър на Something. Той изведе на сцената първо Дейв Грол за дуетите на I Saw Her Standing There и Band on the Run и след това - Брус Спрингстийн. Имаше нещо невероятно очарователно в това да видиш удоволствието на лицето на Спрингстийн – човек, който отдаде огромна почит на Бийтълс и техния променящ живота ефект върху него, по време на прочутите му шоута на Бродуей – докато той и Макартни се надпяват, първо в Glory Days, и после в I Wanna Be Your Man..
После неуморимият Пол полетя с Let It Be, Live and Let Die, впечатляващо свиреп Helter Skelter и микс от последните три песни от Abbey Road - и се възцари еуфорията. Версията на I Got a Feeling, изпята като дует с изолирания от записа вокал на Джон Ленън и видео на Get Back от последния концерт на Бийтълс на покрива, бе автентично трогателна: чувате гласа на Макартни на 80 – по-тънък и по-хрупкав, отколкото преди – срещу този на Ленън, замръзнал във времето.
Публиката продължи да пее рефрена от Hey Jude, докато Пол величествено се отдалечаваше от сцената на Pyramid.
Незабравима нощ с велик музикант, може би най-великият - сър Пол Маккартни!