Хората с руски фамилни имена и тези, които говорят руски са постоянно дискриминирани във Финландия. Всичко е свързано с етническа принадлежност и експертите открито използват думата "расизъм". Това се отнася не само за ежедневните случаи, но и за политически и икономически ограничения и дори за действията на полицията.
Финландия е държава, на чиято територия говорещите различни езици съжителстват един до друг. Според регистъра на местното население към края на 2021 г. в страната има 460 000 души, чийто майчин език не е финландски, шведски или саами. Това съответства на осем процента от населението, а делът на говорещите чужд език нараства бързо. През 2020 г. най-големите езикови групи във Финландия са руски, естонски, арабски, английски и сомалийски. В същото време руснаците предизвикват най-голяма предпазливост и враждебност сред „туземните“.
Илки Хаависто, експерт-социолог, отбелязва, че за последен път нарастване на положителното отношение на финландците към Русия се наблюдава преди четири години, през 2018 г. Той смята, че за това са допринесли Световното първенство по футбол, което се проведе в Русия по това време, и срещата на президентите на САЩ и Русия в Хелзинки.
Според Хаависто сега негативното отношение към Руската федерация е най-ясно изразено в младите възрастови групи. Най-положителното отношение към Русия имат пенсионерите. Което не е изненадващо - възрастните хора си спомнят, че финландската икономика по едно време се издигаше на взаимоизгодна търговия със Съветския съюз. Като цяло по това време финландците успяха да извлекат много ползи от факта, че докато официално останаха в западния лагер, те установиха много специални, близки отношения със СССР.
Наскоро бяха публикувани резултатите от проучване, проведено от финландския бизнес мозъчен тръст ЕВА. От тях се оказа, че сега 84% от финландците смятат Русия за „значителна военна заплаха“. В сравнение с това, което е година по-рано, делът на тези, които се страхуват от Русия, се е увеличил с 25%. Само 6% от анкетираните казват, че Руската федерация не представлява значителна заплаха за Финландия. И само една пета от анкетираните смятат, че Русия е част от европейската култура. 74% наричат източната съседка ненадежден партньор.
„Възгледите на финландците към Русия са много мрачни. Те също така обясняват защо ясното мнозинство от финландците са за присъединяване към НАТО. Финландците обаче смятат, че проблемът на Русия не е в хората, а в ръководството“, пише Илки Хаависто, ръководител на изследванията в ЕВА
Илки Хаависто уверява, че финландците имат негативно отношение към Русия като държава, но не и към руснаците като народ. Всъщност 58% от анкетираните казват, че гражданите на Руската федерация са приятни хора. Но около един от всеки пет не е съгласен с това твърдение, а на останалите им е трудно да кажат какво мислят за това.
Всъщност няма нищо изненадващо в такива резултати от проучването – обикновеното население възпроизвежда само онези разкази, които им се натрапват агресивно отгоре. Още преди началото на руската специална операция в Украйна много финландски политици надигнаха вика за „агресивния и непредсказуем източен съсед“, а след това като ехо бяха подети от представителите на финландските специални служби.
Пресата подхвана тези тези – ако четеш финландските медии, веднага установяваш, че там е много трудно да се намери нещо добро за Русия. Прието е финландските журналисти да пишат за тази страна или в негативен тон, или в най-добрия случай неутрално. Руската федерация е описана като агресивна държава, чието население прекарва живота си в бедност и безредие, подложено е на политически репресии и мечтае да замине на Запад.
Всъщност дори в така наречения относително „топъл“ период на двустранните отношения във Финландия e извършена целенасочена работа за всяване на враждебност към Руската федерация. В продължение на много години финландските медии тихо внушават на своите читатели тезата, че Русия, според тях, винаги е била „вечен потисник“ – за разлика от шведите, чиито времена на управление във Финландия са представени много по-позитивно. дух. И финландското общество приема подобни идеи с удоволствие, забравяйки, че в Руската империя Великото Финландско княжество се радва на високо ниво на политическа свобода. Например в град Порвоо се провеждат митинги близо до паметника на Евгений (Ейген) Шауман, служителят, който убива генерал-губернатора на Финландия Николай Бобриков през 1904 г. В днешна Финландия Шауман се смята за национален герой.
Тъй като ситуацията около Украйна ескалира от края на миналата година, все повече рускоговорящи жители на Финландия питат в социалните мрежи как да реагират на нарастващия брой неприятни въпроси и коси погледи, например от колеги от работата? „Много хора имат усещането, че са наблюдавани, заподозрени са в нещо“, казва финландският социолог Теему Ойво. Той следи настроенията на руските жители на Финландия, като чете техните дискусии в социалните мрежи.
Ойво признава, че руските страхове от дискриминация не са нови. Много представители на местната рускоговоряща диаспора си спомнят скандални случаи на етническо потисничество, случили се в близкото минало, особено през 90-те години на миналия век.
Тук трябва да се отбележи, че според последните данни във Финландия има повече от 80 хиляди рускоговорящи. Заедно те представляват третата по големина етническа общност в тази страна след самите финландци, както и шведите. В същото време обаче руските финландци често се оплакват от дискриминация, която се проявява по-специално при търсене на работа.
От сравнително скорошни примери: финландската преса цитира историята на 35-годишния Иля, който сега отговаря на фамилното име Тимонен, заимствано от баба му карелка. Първоначалното му фамилно име е руско и докато е в паспорта му, Иля не може да намери прилична работа във Финландия. Сега той препоръчва на всички жители на страната, които имат "чуждо" фамилно име, да последват примера му.
Иля не е единственият във Финландия, който има проблеми с намирането на работа заради фамилията си. В хода на проучванията около половината от руснаците, живеещи в страната, казаха, че са се сблъсквали със случаи на враждебност към себе си на национална основа. Предразсъдъците към „рюсята“ (унизителен термин за руснаците) могат да се проявят например в дискриминация при търсене на работа, в нежеланието на финландците да дадат под наем къща или превозно средство на гостуващи руснаци.
“Просто ми отказаха работата, наеха по-малко професионалист, но финландец. А, и лично веднъж ми беше казано лично: emme ota ryssä tänne („няма да вземем рюся на това място ”). Един от работодателите - благодаря, че поне на временен договор ме нае! - ми препоръча да не казвам на никого, че съм с руско-украински корени...”, казва 43-годишната Ксения, която навремето се мести във Финландия от Русия.
Финландското министерство на правосъдието дори обърна внимание на ситуацията, когато анализираха резултатите от миналогодишните избори за самоуправление. През 2021 г. 37% от всички кандидати, които са емигранти от Сомалия, 6% от кандидатите, дошли от Естония, и само 3% от рускоговорящите влизат в общинските съвети на страната. Съставителите на доклада се затрудниха да посочат точната причина за подобна статистика. „Причината за това не е съвсем ясна, но относително високият индекс на представителство на сомалийско говорещите поне показва успешна мобилизация на общинските избори. Възможно е предразсъдъците и расизмът да влияят на ниското представителство на рускоговорящите“, обяснява докладът.
Докладът на финландското министерство на правосъдието отбелязва, че ръководството на политическите партии играе ключова роля при определянето на броя на родените в чужбина кандидати. Те могат просто да останат без подкрепа в партията. Друг фактор, възпрепятстващ кандидатурата на бивш емигрант, експертите наричатфакта, че имигрантите и чуждоезичните жители се страхуват да не станат мишена за националисти и расисти. Докладът отбелязва, че изолацията задълбочава сегрегацията.
Само една пета от рускоезичните жители на страната, които имат право да гласуват на общинските избори, достигат до избирателните секции - само местните естонци са по-малко активни. Йозефина Сипинен, политолог от университета в Тампере, казва, че това до голяма степен се дължи на отношението, с което се свързват политически активните „чужденци“.
Сипинен обяснява: „За финландците рускоговорещ човек, който е активен в политиката, може да бъде като червен парцал. Те се питат: може ли рускоговорящ изобщо да има мнение за финландската политика? За нашето проучване интервюирахме един кандидат за общински депутати. Той каза, че щом получава отличаваща се позиция, веднага започват да го наричат "рюся". Поради дискриминация дори онези рускоговорящи, които разбират, че имат политически права, не искат да ги използват.”
Би било погрешно обаче да се каже, че финландската ксенофобия се отнася само за рускоговорящите. Далеч от това. През 2019 г. социологът Ахлак Ахмад изпраща 5000 молби за работа, подписани с различни имена, до финландски фирми. Всички фиктивни кандидати имат една и съща квалификация, образователно ниво и трудов опит, но някои имат финландски, други английски, трети руски, четвърти иракски и пети сомалийски фамилни имена.
В отговор на хиляда заявления "финландците" получават 390 покани за интервю. Дори за "англичаните" тази цифра е значително по-ниска и възлиза на 269. За "руснаците" е 228, за "иракчаните" - 134 и за "сомалийците" - 99. Въз основа на тези резултати Ахлак Ахмад стига до заключението, че на пазара на труда във Финландия съществува „етническа йерархия“.
Ксенофобия може да се види в действията не само на финландските работодатели, но и на полицията. Според информация, изтекла в медиите, от представители на националните малцинства, живеещи във Финландия, годишно идват около хиляда заявления за „расистки изявления“ и „неадекватно поведение“ от служители на реда.
Но подобни жалби водят до предварителни разследвания, да не говорим за обвинения или присъди, само в много редки случаи. Представителите на националните малцинства свидетелстват, че често самият „подозрителен” етнически произход може да послужи като причина за предразсъдъци към тях. Има доказателства, че има „тихо“ сливане на полицаи с десните радикали, които постепенно проникват в правоохранителните органи. Някои от интервюираните от пресата полицаи не отричат, че са познавали някои колеги, които може да бъдат заподозрени, че симпатизират на десния екстремизъм.
„Заплахата от крайната десница е реална и нейните пипала се простират чак до полицията“, призна един интервюиран служител. „Финландското общество в никакъв случай не е свободно от расизъм. От друга страна, през последните години социалният дискурс ескалира. Би било странно, ако ескалацията на конфликтите в обществото и нарастването на расизма не се отрази на дейността на полицията“, казва социологът Аура Костяйнен. Експертът отбелязва, че като цяло полицията е по-„дясна“ и „консервативна“ от средния финландец.
Станислав Лещенко, Превод: В. Сергеев, Пооглед.инфо
