Енергийната независимост, за която се бори Европа, звучи чудесно на теория. На практика обаче така нареченият „зелен преход“ в момента сякаш създава повече проблеми, отколкото решава. Предизвикателствата произтичат от много и различни фактори, основният от които е различното икономическо, енергийно и социално развитие на отделните страни членки.

Утре, 8 юни, в Европейския парламент се очаква ключово гласуване по 5 законодателни предложения от пакета Fit for 55 - планът на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове (неутралност по отношение на климата) до 2050 г. в съответствие с Европейския законодателен акт за климата.

Реформа на схемата за търговия с емисии

Предвижда се в обновената Схема за търговия с емисии (ETS) да бъдат включени сградите и автомобилният транспорт, но разходите за гражданите да не бъдат добавени преди 2029 г. Промените включват още и поетапно намаление на безплатните квоти от 2026 г., като до 2030 г. те да бъдат изцяло премахнати. От 2025 година ще бъде веведена и система бонус-малус по отношение на замърсителите. 

Приходите от търговията с въглеродните емисии ще се използват изключително за действия в областта на климата в ЕС.

Евродепутатите призовават за по-широк обхват и по-бързо прилагане на механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите с цел предотвратяване на изместването на въглеродни емисии и повишаване на глобалните амбиции в областта на климата, включително по-ранно постепенно въвеждане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и прекратяване на безплатните квоти в СТЕ на ЕС до 2030 г.

Предвижда се още разширяване на обхвата на механизма, така че да включва органични химикали, пластмаси, водород и амоняк, както и непреки емисии. В законодателната промяна е включено и определяне на бюджет на ЕС за подкрепа на най-слабо развитите държави чрез суми, равностойни на сумите, събрани чрез механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

В доклада на ЕП се предлагат изменения в законодателството на ЕС за разпределяне на усилията, обхващащо емисиите на парникови газове в сектори, които не са включени в ETS, и които представляват около 60 % от емисиите на ЕС. За първи път всички държави членки на ЕС, ще трябва да намалят емисиите на парникови газове с цели, вариращи между 10% и 50%.

Постигнат е консенсус  да бъде увеличена целта на ЕС за улавянето на въглерод при земеползването, промените в земеползването и горския сектор, което на практика ще увеличи целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. на 57%.

Няма как да се отрече, че ЕС може да се похвали с лидерство в областта на климата, след като пое правно обвързващи ангажименти за климатична неутралност и създаде амбициозна рамка от политики, за да ги изпълни.

Проблемът е, че всичко това идва на фона на галопираща инфлация, която няма изгледи скоро да се успокои, а реално предложените законодателни промени ще повишат значително вече и без това космическите цени на различните енергоизточници. 

„В момента, в настоящата ситуацията и бъдеща перспектива, да се взимат такива решения е сложно. Нещата вече не опират само до зелената енергия, а и до цена“, коментира пред журналисти в Страсбург Радан Кънев, евродепутат избран от листата на Демократична България – Обединение. В Европейския парламент е част от групата на Европейската народна партия (ЕНП).

Според него е напълно излишно в момента да се наказват хиляди български предприятия, които инвестират и чакат с месеци доставката на слънчеви панели за инсталиране на фотоволтаични инсталации на покривите на производствените си предприятия, с повишение на цените и намаляване на квотите. „Тях не ги интересуват субсидии, нито да продават излишъка от ток, те искат да произвеждат енергия за собствени нужди. Тези, които имат повече свободни средства, инвестират и в батерии. Как ще им помогнем, ако затрудним достъпа им до пазарите и увеличим себестойността на продукта им", коментира Кънев.

Според него тази политика по-скоро ще доведе до декапитализиране на предприятията. "Много български химически производители преминаха от природен газ на амоняк. Инвестициите са огромни, но сега се радват на по-ниски сметки и по-малко вредни емисии. Ако сега допълнително оскъпим производството им, защото то е енергоемкко, ние ще спрем следваща такава инвестиция“, каза още той.

По принцип основната логика в предложенията на ЕП, свързани с търговията с емисии, е да се увеличи цената на традиционните, използвани до момента решения и така да се насърчи използването на нови и иновативни технологии. Това обаче се случва и без промени в директивите, защото цените на традиционните енергоизтичници вече са „космически“.

Друг сериозен проблем е, че само за Директивата за търговия с емисии например, има над 200 предложения за промени. Евродепутати коментираха, че много голяма част от тези текстове са пълни с изключително технологична и специализирана информация, която трудно се асимилира. Много често самите гласувания се случват изцяло по партийна линия и на практика дори добрите предложения нямат особено големи шансове за подкрепа, ако няма одобрение в партийните централи.

Има още нещо – намаляването на емисиите от един континент не помага, ако той продължи да внася продукти, произведени с "мръсна" енергия другаде по света. До 2030 г. ЕС вероятно ще бъде отговорен за по-малко от 5% от глобалните емисии, благодарение на своя пакет Fit for 55. Но европейското търсене води до голяма част от останалите 95% от емисиите поради въглеродния диоксид, вграден във вноса от други региони. ЕС е огромен вносител на първични ресурси, които се добиват в други части на света – Радан Кънев вече спомена, че компаниите в България чакат с месеци доставката на слънчеви панели от Китай, което пък поставя под въпрос огромните усилия на Европа да се измъкне от зависимостта си от руските въглеводороди, защото пък сега ще се окаже още по-зависима, но от Китай.

И още нещо - през 2021 г. цената на електроенергията от вятърни и соларни централи е нараснала с почти 30%, сочат анализи на LevelTen, цитирани от Ройтерс. Причината са именно продължаващите проблеми с веригите на доставки, поскъпващото оборудване и растящите разходи за труд, Огромното предизвикателство за следващата фаза на Европейската зелена сделка е разработването на цялостен план за гарантиране на добро управление на природните ресурси. Но това е еднозначно за отделните страни членки.

Способностите на всяка страна да намали емисиите си са различни и зависят от икономическото им развитие. Затова целите по страни варират: България се очаква да намали емисиите си с 10% спрямо нивата от 2005 г., а Люксембург, Швеция, Дания, Финландия и Германия би следвало да постигнат 50% спад.

Всяка страна в ЕС има стратегия за намаляване на емисиите, за да се гарантира, че спадът става с постоянни темпове.

Системата позволява известна гъвкавост. Например държавите имат възможност да запазват разрешителни за емисии за други периоди, да си разменят или да заемат такива една от друга.

Европейската комисия предлага създаването на допълнителен резерв от количества на изведени от атмосферата парникови газове над поставените цели в законодателството за сектора на земеползването и горите. Страни, които не успяват да постигнат националните си цели за намаляване на емисиите, биха могли да се възползват от този резерв, ако са спазени някои условия (например, общата цел на ЕС за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. е постигната).

ЕП обаче е против въвеждането на твърде много гъвкавост при размяната на разрешителни и запазването им за други периоди и не одобряват предложението на Комисията за допълнителен резерв, тъй като такива клаузи размиват отговорността на отделните държави за постигане на целите относно климата.

Как работи схемата за търговия с емисии?

Правилата задължават над 10 хил. фабрики и електроцентрали в ЕС да притежават разрешително за всеки тон въглероден диоксид, който емитират. Разрешителните се закупуват от компаниите на аукциони, като цената им се определя от търсенето и предлагането.

Това създава финансов стимул за по-малко замърсяване: колкото по-малко замърсяваш, толкова по-малко трябва да плащаш.

Част от разрешителните обаче се раздават безплатно, особено в сектори, в които съществува риск компаниите да изнесат производството си в други региони с по-ниски екологични изисквания.

Регулиране на цената на емисиите

Вследствие на икономическата криза търсенето на разрешителни намаля, а предлагането остана непроменено.

Наличието на излишък на разрешителни означава, че компаниите, които се нуждаят от тях, могат да си ги набавят евтино и нямат стимули да инвестират в зелени технологии, а това намалява ефективността на схемата за борба срещу климатичните изменения.

Затова бе създаден Резерв за стабилност на пазара, чрез който се извеждат част от излишните разрешителни и се оставят в резерв, откъдето те могат да бъдат върнати обратно, ако се появи дефицит.

Промени в схемата за търговия с емисии съгласно Зелената сделка

ЕС работи по промени в схемата за търговията с емисии, за да я обвърже с по-амбициозните цели за намаляване на емисиите, произтичащи от Зелената сделка.

Европейската комисия предлага изменения, които да намалят емисиите от обхванатите от схемата сектори с 61% до 2030 г.

Предложенията включват намален горен лимит на годишните емисии, обхванати от схемата, промени в правилата за безплатни разрешителни и за Резерва за стабилност на пазара, разширяване на схемата и обхващане на водния транспорт и създаване на отделна схема за търговия с емисии, свързани със сградите и сухопътния транспорт.
За много компании климатичните цели започват да изглеждат прекалено рестриктивни.

В Европа зелената енергия е поскъпнала с около 27,5%, но въпреки това покупката ѝ все още е изгодна. По данни на Bloomberg цената по дългосрочните доставки на енергията от възобновяемите енергийни източници се повишава с 8,7% през първото тримесечие на годината спрямо последните три месеца на годината до около 57 евро. За европейските пазари, където доминиращ енергоизточник е природният газ, тази цена е много конкурентна. Например цената по дългосрочните доставки на електроенергия, произведена от конвенционалните централи в Германия е над три пъти по-висока - около 200 евро за мегаватчас.

Тази голяма разлика е от полза за развитието на зеления сектор в Европа, но дали с новият пакет Fit for 55, целите ще бъдат постигнати, е трудно да се прогнозира…

Ралица Пейчева, редактор Елена Кирилова