Заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман заминава на обиколка из Южна Корея, Филипините, Виетнам и Лаос. САЩ са разтревожени, че КНР – водещ търговски партньор на съседните страни, може да ги подчини на своето влияние. Още повече че събитията в Украйна принудиха Вашингтон и съюзниците му да прехвърлят повече войски в Европа. Задачата на Шърман е да разсее съмненията на партньорите й в решимостта на Съединените щати да се противопоставят на Китай.

Както посочва в. „Саут Чайна морнинг пост“, преди няколко дни президентът на САЩ Джо Байдън посети Южна Корея и Япония, където обяви нова инициатива – Индийско-Тихоокеанска икономическа рамкова програма (IPEF), която да обвърже страните от региона с Америка, а също така разговаря с лидерите на Япония, Индия и Австралия във формата „Куад“.

И двете споменати структури се очаква да служат като противовес на Китай. А преди това пътуване Байдън прие като домакин лидерите на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), за да покаже, че все така фокусира вниманието си върху този регион.

Подбудата за този изблик от външнополитически стъпки без съмнение е Китай, казва Дипа Олапали, професор в университета „Джордж Вашингтон“. Естествено във всяка столица, където се отбие, Шърман ще решава различни задачи. В Сеул зам.-държавният секретар ще положи усилия да укрепи тристранното взаимодействие между САЩ, Япония и Южна Корея. Разногласия между Сеул и Токио дълго време отслабваха тази „ос“. Обаче новият президент на Южна Корея Юн Сук-йол отправи сигнал, че се стреми да осигури по-здраво единство в позициите на трите държави по геополитическите проблеми.

Във Филипините Шърман ще се срещне с избрания за президент Фердинанд Маркос, син на бившия управник, ръководил страната от 1956 до 1986 г. Тук гостенката може да отбележи съвпадение в интересите на двете страни. Китай претендира за контрол почти над цялата акватория на Южнокитайско море. Исканията на КНР включват големи площи от изключителната икономическа зона на Филипините. През 2016 г. обаче арбитражният съд на ООН обяви тези домогвания за незаконни от гледище на международното право. Маркос заяви, че ще се опира на съдебното решение, за да брани водите на Филипините. И в това, вероятно, ще получи подкрепа от САЩ.

Във Виетнам Шърман ще разговаря с местни държавни служители за търговията и икономическите връзки. Доколкото председателят на КНР Си Цзинпин води политика за нулева толерантност към коронавируса, има данни, че голям брой големи компании от САЩ, включително „Епъл“, се канят да прехвърлят производства от китайски фабрики във Виетнам. Очаква се Шърман да обсъди тази възможност с държавни представители в Ханой.

Джошуа Кърлнатзик, старши научен сътрудник в мозъчен тръст, близък до вашингтонската администрация, казва с надежда, че ако Китай следва и занапред курс към нулева толерантност, заради суровите ограничения той ще подкопае собствената си икономика, а оттам и влиянието си в Азия.

Колкото до Лаос, той бе по-близък до Китай от останалите страни в региона. Шърман ще се постарае да насърчи стремежа на Лаос към повече независимост, като му обещае икономическа подкрепа, а също и помощ в разчистването на неизбухналите мини, останали от войната във Виетнам.

Но доколко голяма е всъщност заплахата на Китай да подрони американското доминиране в басейна на Тихия и на Индийския океан? Голяма лекция на тази тема прочете в Цюрих Кевин Ръд, бивш премиер на Австралия, а днес президент на Азиатското дружество в Ню Йорк. По думите му Китайската комунистическа партия си остава марксистко-ленинска. Нито един лидер на КНР от времето на Мао Цзедун до днес не е говорил толкова за марксизма-ленинизма, колкото Си Цзинпин. Затова централната задача на Пекин остава да запази властта в страната в ръцете на партията. Всичко, отслабващо тази власт, е недопустимо. Не бива да се допуска спад в жизненото равнище на населението. Не бива да се допуска и отслабване на международните позиции на Китай, за да не се срине престижът на партията в страната.

От тази гледна точка е нерационално да се предприемат недостатъчно подготвени военни акции – пример за това са действията на Русия в Украйна, изтъква Ръд. Китай не се отказва да обедини Тайван с родината по мирен или военен начин. Китайците обаче са реалисти, смята австралиецът. Китай трябва първо да изпревари САЩ и да стане първата икономика в света, после да надмине Щатите по военна мощ. Което значи, че вариантът за обединение по силов път може да се осъществи едва в края на 20-те или началото на 30-те години.

В разговор с „Независимая газета“ Андрей Карнеев, ръководител на Училището по ориенталистика във Висшето училище за икономика, също изрази мнение, че през близките две-три години в Тайванския проток няма да има военни действия. И посочи: „Извънредно трудно е да съдим какви изводи си е направил Пекин от събитията в Украйна. Ясно е само, че там ги проучват всестранно. Колкото до заплахата за САЩ, в Пекин казваха по-рано: нека не се излагаме на показ, трябва да си прикриваме силите. Сега Китай говори за велико възраждане на китайската нация, лансира собствен модел за световно развитие. Пекин свързва тези планове с растежа на икономическата си мощ и открито ги заявява.“