Тя започва днес, а списък с поканени все още няма: „Срещата на върха на Америките“, организирана от Джо Байдън с цел да постави началото на нова ера в отношенията между САЩ и Латинска Америка, вече се натъква на много трудности.

Очаква се лидери от целия регион да започнат да пристигат от днес за едноседмичен обмен на мнения в Лос Анджелис. САЩ искат да демонстрират сила срещу Китай, който придвижва напред пешките си в регион, смятан дълго време от американците за тяхно владение.

Белият дом обаче все още не е публикувал списъка с поканените, като се надява да преодолее кризата с мексиканския президент Андрес Мануел Лопес Обрадор.

Бойкот

Мексиканският лидер заплаши, че няма да дойде, ако не бъдат поканени всички страни от Латинска Америка без изключение, включително и тези, за които САЩ не искат и да чуят: Куба, Венецуела и Никарагуа.

Джо Байдън, самопровъзгласилият се защитник на демокрацията по света, не желаеше да кани представители на авторитарни режими.

Главният му съветник по въпросите на Латинска Америка Хуан Гонзалес заяви пред медиите, че президентът демократ възнамерява „да представи визия за сигурен и „демократичен“ регион, „което е в основата на стратегическия интерес на Съединените щати“.

Джо Байдън ще направи, според него, изявления за икономическото сътрудничество, борбата срещу пандемията от КОВИД-19 и срещу климатичните изменения.

Президентът се надява също така да сключи споразумение за регионално сътрудничество по един политически експлозивен въпрос, който му спечели бурни критики от републиканската опозиция: имиграцията.

Нараства броят на хората, които се опитват да влязат на територията на САЩ, след като са избягали от бедността и насилието в Централна Америка и в Хаити.

Правителството на Байдън засега не е изпълнило обещанието си да води обновена политика към имиграцията – политика, която да бъде по-хуманна от тази по времето на Доналд Тръмп.

Американски упадък

Вашингтон си гарантира присъствието на някои важни лидери, като например това на лявоцентристкия президент на Аржентина Алберто Фернандес и на крайнодесния държавен глава на Бразилия Жаир Болсонаро.

Ако обаче мексиканският президент не дойде, това би било „едно важно отсъствие“, казва Бенджамин Гидан, ръководител на латиномериканските изследвания в Международния център за научни сътрудници „Удроу Уилсън“.

Заплахата на Лопес Обрадор да бойкотира срещата „предизвика наистина нежелан обрат по време на подготовката за срещата на върха, тъй като изразходва огромно количество енергия на американската дипломация“, пояснява експертът.

Гидан отбелязва също така, че там, където Китай прави големи инвестиции в региона, американският президент засега не е обявил сериозни икономически ангажименти на САЩ.

„Срещата трябва да бъде анализирана в светлината на предложенията на САЩ по отношение на търговски достъп, заеми и помощи, с които се планира да бъдат финансирани възстановяването и инфраструктурите в региона“, заяви Бенджамин Гидан. „И по тези точки Съединените щати ще предизвикат разочарование, това е неизбежно“, прогнозира експертът.

Загубилата привлекателността си свободна търговия

Първото издание на Срещата на върха на Америките бе проведено през 1994 г. в Маями от президента Бил Клинтън, който искаше да подеме инициатива за постигане на обхватно регионално споразумение за либерализиране на търговията.

Свободната търговия обаче вече не е в такъв възход нито в САЩ, нито на други места, а в това отношение Джо Байдън по същество не е скъсал с протекционистичния курс на предшественика си Доналд Тръмп.

Ерик Фарнсуърт, вицепрезидент на Съвета на Америките (Council of the Americas, организация, която насърчава търговските връзки на ниво американски континент), наскоро заяви на парламентарно изслушване, че всяка следваща Среща на върха на Америките е „по-малко амбициозна“ от предходната.

Майкъл Шифтър, изследовател от организацията „Интерамерикански диалог“, съзира в противоречията около списъка с поканените признак за намаляващото влияние на САЩ. Още повече, че политическите затруднения на непопулярния Джо Байдън, който рискува да загуби контрола върху Конгреса след изборите наесен, не са тайна за лидерите от региона.

Съединените щати „все още разполагат с достатъчно „мека сила“, отбелязва ескпертът – това значи, че те имат голямо влияние върху културното съдържание и потребителските навици. „Политическото и дипломатическото им влияние обаче намаляват с всеки следващ ден“.