Геномът на жертва на катастрофалното изригване на Везувий над древния град Помпей е секвениран за първи път, разкриха учени, хвърляйки нова светлина върху здравето на тези, които са живели в Римската империя по времето на бедствието.
В проучване, публикувано в Scientific Reports, екип, ръководен от Габриеле Скоррано, асистент по геогенетика в университета в Копенхаген, извлякъл ДНК от две жертви, мъж и жена, чиито останки са открити в Дома на занаятчиите в Помпей, Домус, разкопан за първи път през 1914 г.
Въпреки че експертите са секвенирали ДНК от двете жертви, те са успели да секвенират целия геном само от останките на мъжа поради пропуски в последователностите, получени от жената. Преди това проучване са били секвенирани само кратки участъци от митохондриална ДНК от човешки и животински останки, открити в Помпей.
Мъжът бил на възраст между 35 и 40 години, когато е убит при изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. Сравненията на неговата ДНК с генетични кодове, получени от 1030 древни хора, както и от 471 съвременни индивида от Западна Евразия, предполагат, че неговата ДНК споделя най-много прилики със съвременните индивиди от Централна Италия и тези, които са живели по време на древния римски период. Анализът на неговата митохондриална и Y хромозомна ДНК също идентифицира групи от гени, често срещани в Сардиния, но не и сред тези, които са живели в Италия по време на империята, което предполага, че може да е имало високи нива на генетично разнообразие в италианския полуостров по това време.
По-нататъшен анализ на скелета на мъжа също така идентифицира лезии в един от прешлените и ДНК последователностите предполагат, че може да е имал туберкулоза преди смъртта си.
Жената е на възраст над 50 години и се смята, че е била засегната от остеоартрит.
„Това може да е причината, поради която те са изчакали всичко да приключи в дома им, в сравнение с други жертви, които са бягали и чиито останки са намерени на открито", каза Серена Вива, антрополог в Университет в Саленто, който е бил в екипа на изследването.
Учените спекулират, че е било възможно успешно да се възстанови древна ДНК от останките на човека, тъй като пирокластичните материали, освободени по време на изригването, са могли да осигурят защита от фактори на околната среда, които разграждат ДНК, като атмосферния кислород.
Руините на Помпей са открити през 16-ти век, като първите разкопки започват през 1748 г. Около 1500 от около 2000 жертви са открити през вековете.
Учените казаха, че откритията потвърждават възможността за извличане на древна ДНК от други жертви на Помпей, за да се даде по-нататъшен поглед върху тяхната генетична история.
